Религията е симптом на нелогична вяра и необоснована надежда.

пепиляжка поведението ти в тази тема не ти прави чест
вместо диалог, който би бил полезен за някого, се опитваш да я заключат набързо
не ми трябва милиарди около мен да са православни християни, за да бъда и аз такава
Вярата ми в Бог, истинската, доказателството, че го има дойде именно от Свещеник, благодарна съм му, за което....точно разговорите ми с него, обясненията му, отговорите, които получих ми помогнаха.
Абсурдно е да се твърди, че вярващите са слаби, безволеви хора.
По - смешно нещо не бях чувала през живота си........

В тази връзка имам един наскоро чут, но вече любим виц:

Умрял Папата. На портите на Рая го посреща Свети Петър.
- Как се казваш?
- Аз съм Римския Папа!
- Папа, папа, - - мърмори си под носа Петър. - съжалявам, но нямам римски папа в списъка.
- Но аз бях заместник на Господ на Земята!!
- Господ е имал заместник на Земята? - учудено пита Петър, - странно, но не знам нищо за това...
- Аз съм главата на Католическата църква!!!
- Католическа църква? Никога не съм чувал за такава...Почакай, ще питам Шефа.
- Шефе, - пита Петър Господ, - тук един разправя, че Ви е заместник на земята, наричат го Римски Папа, нещо говори ли ви?
- Не, - отговаря Господ, - но чакай да попитаме Исус.
Господ и Петър обясняват на Исус ситуацията.
- Момент, - казва Исус, - нека да поговоря с него.
След 10 минути Исус, смейки се до сълзи, идва и казва:
- Помните ли рибловния кръжок, който организирах преди 2000 години?? ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА!!!

Само за третото не съм съгласна. Напълно логично е да не си виждала такъв свещеник, но аз съм. Нещо повече, случи ми се. Един дебел свещеник в "Света Петка" в подлеза на ЦУМ ме нахока, обяви ме за лоша жена и майка, колко нещастия ще ми се случат и как ще страдам и какво ли още не избълва след първоначалните си думи на политически теми. И всичко това се случи пред цяла група чужди туристи. Точно този свещеник да се благодари, че бях в църква и точно затова не му казах какво мисля. А аз просто бях отишла да го питам за някои неща и се надявах на добро отношение и точно обяснение.

Единственият извод, който мога да си направя е, че този е бил сложен да прибира парите от туристите.А предишния свещеник сигурно са го махнали, защото е свестен човек.

какво мисля за това твърдение? ми така е в първата му част, а дали е необоснована надеждата, кой може да каже? никой не се е върнал нали?
все пак не би трябвало да имаме Господ за дядо коледа както явно повечето хора го разбират 

а този виц въобще не го разбрах

Има една книга - Тибетска книга за живота и смъртта. Звучи претенциозно, чете се бавно, но ако интересът ви по темата е сериозен - ще помогне.

Ще се опитам да ти отговоря на въпросите ти с уговорката, че товя е моята истина за живота и вярата, не я налагам на никого и не желая да влизам в недобронамерени спорове с когото и да било.   Не ми се обсъждаше тази тема точно в "Клюкарника", но ... както и да е - ще се опитам да бъда максимално кратка и ясна.
Да, вярвам в Господ и съм православна християнка. До голяма степен вярата в Господ ръководи живота ми - по-точно ръководи постъпките ми и начина, по който гледам на нещата, които ми се случват, особено тези, над които нямам власт да въздействам. Най-верният ми ориентир за "правилно" и "неправилно" са Десетте Божии заповеди. Тези заповеди са дадени за наше добро, за да си спестим много неприятности - не само на нас самите, но и на околните. Нарушаването им води до страдания - при нарушаване на закона страдат и виновните, и невинните. Имаме свободната воля да избираме - да ги спазваме заповедите или да ги нарушаваме. Но щом има закон - ще има и наказание. Ясно и просто. Всички правим грешки, затова Господ ни е дал и трета опция - ако се покаем истински за грешките си и си обещаем, че повече няма да ги допускаме, ще ни бъдат простени. Но това не значи, че като ни простят, трябва да започваме да гришим на нова сметка, а да се стремим да не допускаме повече една и съща грешка. Тук вече голямо значение има какви са приоритетите на всеки отделен човек. За невярващия животът е тук на земята и свършва със смъртта на тялото. За вярващия земният живот е временен, а вечният започва след физическата смърт, защото за разлика от тялото, душата е безсмъртна и нейната съдба след физическата смърт се определя от начина, по който е протекъл земния живот. Едно от доказателствата, че има Господ, е това, че имаме съвест. Никое друго животно на земята няма съвест - ние имаме, тя ни ръководи как да постъпваме и ни кара да се чувстваме зле, когато не сме постъпили правилно. Десетте Божии заповеди се свеждат до две най-важни: Да обичаме Бог от цялото си сърце и да обичаме ближния си както себе си. Тук идвам и до поредния ти въпрос - Защо трябва да се страхуваме от Господ? Никой от нас не се чувства добре, когато е в лоши отношения с родителите си. Вярващия човек възприема Господ като любащ баща и се страхува от него така, както синът се страхува от баща си - не от това, че ще бъде наказан, а от това, че ще загуби обичта и благосклонността на баща си, че ще го разочарова.
Питаш още дали надеждата, че Господ ще осъществи желанията ми, е обоснована? Тук нещата са малко по-сложни. Първо - кои наши желания трябва да осъществи Господ и дали винаги си пожелаваме това, което е полезно за нас, пък и за ближните ни. Много пъти ние искаме камък, който прилича на хляб. Затова Исус Христос ни е оставил молитвата "Отче наш" - тя е най-правилния начин да измолим от Господ само това, което ще бъде добро за нас. В нея е казано: "Да бъде волята ти" - забележете - Неговата воля, а не нашата, защото Той много по-добре от нас знае кое ще ни бъде полезно и кое не.

Темата е много обширна, а постингът ми стана много дълъг, тъй че спирам до тук. В ДиС сме я обсъждали надълго и нашироко, предъвквали сме едни и същи неща до припадък, тъй че ако искаш, потърси я там - мисля, че ще ти бъде интересно.  

А, и още нещо, известен писател атеист (не се сещам как му беше името) беше написал следната мисъл: По-добре да живееш така, сякаш има Господ и след смъртта да се окаже, че няма, отколкото да живееш така, сякаш няма Господ и накрая да се окаже, че има.

Според мен вярата никога не е логична, ако можем 100 % да докажем съществуването на бог, то ние няма да вярваме в него, а просто ще знаем за съществуването му.
А вяра и религия също са две различни неща.Човек може да вярва /в бог, извънземни или други паранормални и ненапълно доказани неща/ без да изповядва каквато и да било религия.
А за тази мисъл мисля, че по -жалко нещо от това няма. Дори и в Библията пише, че ако не е наградата /разбирай вечен живот/ вярващите са най-за окайване. Т.е. ако няма бог, по добре е да гледаш себе си, защото това ще ти остане, няма смисъл да се съобразяваш със сума ти лишения и да си цял живот в борба със себе си и да се раздаваш за другите за едното нищо.

бляяя хич не пише това
пише "Ако  само за този живот се надяваме на Христа то сме всички най за окайване"
т.е. това, което исках и аз да кажа - че се надяваме на Господ най-вече за това което е след смъртта, а не за да ни подкрепя Той във всичките ни прищевки по време на живота ни на земята.

Хубава мисъл.
На въпроса на Рени - нелогична вяра=вяра лишена от логика.
На въпросите на авторката - не, не вярвам в господ, но това не ми пречи да се стремя да не греша и да поискам извинение, ако съм усетила, че съм сгрешила.
Нямам намерение цял живот да се страхувам от нещо въображаемо, така ми е по-добре, нямам и не изпитвам нужда от вяра.

Вярата не може и не трябва да е логична. Вярвам, не мога да обясня защо, не се и опитвам да мисля върху това. Греховете ми повече ги измервам през моята ценностна система, но тя е близка до християнската.

както виждаш, Чут-чут ,стоя си кротко в ъгъла и чакам някой да ме разубеди,че поповете не са това което са.На дамата се извиних. Не мисля,че това,че църквата като институция ме е разочаровала и предпочитам да търся Господ на други по-възвишени места,където ми е по-лесно да почувствам Онази Сила ,може да ме накара да се почувствам безчестна. Така че преди да закючат темата,моля не ме пребивайте с камъни, и вижте гредата в своите очи, вместо да се занимавате с моята скромна личност.

Ами ако религията е свързана само с очакване някой да свърши нещо за теб, да ти изпълнява желанията като фокусник, включително да ти прости някое и друго непослушание- да, твърдение ми звучи добре, на място е. Ако живея с мисълта, че като направя грешка задължително при еди какво си от моя страна /метани, изповеди, кръстове и т.н./ ще си откупря прошка и няма да ми се случат дължимите неблагоприятни последици, няма да понеса това, което следва да понеса за грешката си- добре звучи сентенцията.

Само че за мен религията има съвсем друг смисъл. Тя е моралният кодекс, към който се придържам, ориентир в тъмното /и религия и Християнство, още тук да подчертая, са различни неща/. Тя няма много общо с изпълняване на желания и опростяване на грехове в общия смисъл.

До колко това правило ми звучи логично зависи изцяло от това, как аз възприемам религията, какво съдържание и смисъл има тя за мен.

Не ми е ясно защо трябва да се търси логика във вярата. Ако намерим логика, тогава няма да е вяра, а знание. Вярата по принцип е нелогична. Поне аз така ги виждам нещата.

Винаги съм се възхищавала от спокойствието, което лъха от истински вярващите в Бог. 

MamaZ, до колкото разбирам ти подкрепяш твърдението, че вярата е нелогична?
А за “необоснованата надежда” какво мислиш? Така като се замисля, тя отново е свързана с вярата. И ще бъде обоснована, ако имаш вяра. Но щом вярата е “нелогична”, тогава...и надеждата остава “необоснована”.
Чувала съм, че Бог е вътре в нас. Какво мислиш по този въпрос?

Наскоро спорихме с мъжа ми: ябълката от Библията на какво е символ?

Между другото смятам, че трябва да има такъв предмет в училищата. За обща култура и не само – все пак трябва да научим децата си да различават кое е секта и кое не! Но това е друга тема. 

Маги ДС , в ДиС почти не съм влизала. Ще надникна и там. 
Ако не си се отегчила може да поговорим.
Тези закони – както ги наричаш, не са ли създадени от човека?
Съвестта не е ли възпитанието, което са ни дали родителите?
Чувала съм, че Господ ни е създал по свой образ и подобие. Казваш и че той е наш баща. Но както знаете нашите деца един ден поемат по своят път и ние ги оставяме да вземат сами решенията в живота си. До кога ще бъде неговата воля? Кога ще реши Господ, че сме пораснали?
Вярата, че Господ е наш баща и че има кой да ни напътства, не е ли един вид копнеж по детските години?

Този писател дали въобще е атеист?