Религията е симптом на нелогична вяра и необоснована надежда.

Смятам, че е неправилно да разделяме хората на вярващи и не вярващи.
Много по - важно е в какво вярваш! Хитлер е вярвал в чистата раса, нали...

Reny@Raia,  има хора, които общуват с Бога. Но със сигурност няма да спекулират с това и да го афишират като оправдание за някакви абстрактни свои решения...

Човек наистина може да върши добри дела и без вяра. Затова и се казва, че за човешкото спасение са нужни вяра и добри дела. Не е достатъчно само едно от тях. Защото трябва да знаеш какво правиш и защо го правиш. Ако за всяко действие си задаваш въпроса "защо", неизменно ще стигнеш и до малко по - нелогичната материя

Бо, вярвам в следното:
"Християнството не е религия, система от канони и обреди, а принадлежността към Христос. Християнството не се изразява в набожност, религиозност, обрядност и формализъм, които не изключват опасността от лицемерие, лъжа и идолопоклонство. Християнството е простата, чистата, пълната детска вяра в Господа и Спасителя на човешките души - Иисус Христос, Божия Син".

Църквата е основана, именно от Иисус Христос: "Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят."
Тя не е просто някакво място, тя е жив организъм.

Иконата за мен е изображение - моля се пред, а не на него. Още повече, че първата икона е сътворена от св.ев. Лука - нарисувал е Богородица...

Бог в съзнанието ми е нещо много лично и многопластово, за да мога да го изразя тук.

Аз не разбрах свекървата напълно ли си е оставила семейството или просто често обикаля по света. Че и на мен ми се ще да пообикалям, ако имах възможност, но не виждам нищо ненормално в това. Хора, които ходят също толкова често командировка по служба, сигурно няма да ти се сторят толкова ненормални, струва ми се.

п.п. Едно време в езическите племена се е смятало, че само шаманът има връзка с боговете и всеки, който иска да направи връзка с бога си, е ходил при тях. Но християнството изповядва друго - всеки може да има лична връзка с Бог и никой не може да ти бъде посредник. Единствено Исус е връзката ни с Бог Отец.

Според Християнството, всеки може да общува с Бог, чрез молитвите си. Но що се отнася до Тайнствата в Църквата - за тях са нужни духовниците, именно като посредници. Само те имат благодатта да извършват Тайнствата, според самия Иисус Христос: "...каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето...". 

Исус казва: "Аз съм пътят, истината и животът! Никой не дохожда до Отца ми, освен чрез мене." и аз го приемам без никакво съмнение  . Духовниците са били необходими за посредници до разпъването на Исус.

Изхождайки от логиката следва, че има Господ. Религията не е само вяра, тя е и разум. Разум и вяра. Не е нито само едното, нито само другото.

Моля те, съвсем накратко да изложиш тази логика, понеже моята логика и разум ме водят до точно противоположното на твоето съждение.

Ами това  е твой проблем. Прочети малко философски книги и може да си промениш логиката.

ОК
Бягаш от отговор, като ме пращаш да чета, което пък според моята логика ме води до заключението, че твоята е някаква неточна, щом я криеш. Но това си е пак мой проблем, но и мое заключение за теб.

Чела ли си Ницше?
Или той не е философ?

Добре. Ето двама автори - Августин Блажений (Аврелий Августин) и Тома от Аквино. Много са добри. Първият дава доста доказателства за съществуването на Бога, изхождайки именно от науката "логика".

Цитат -
В сравнение с античния свят, където участта на философията била решавана в мисловните структури на митоса и логоса, за средновековието знаменателно събитие бил диалогът на разума и вярата за постижимостта на Бога. Този диалог се слави със своите многослойни конфигурации и с разноцветните си партийни интерпретации. Безусловно, това бил напрегнат, рязък, упорит и плодовит диспут, в който духовните и светските поводи, интереси и аргументи неведнъж се смесвали, привидно "недопустимо". От него философията излязла с променена самоличност, с усъвършенствано самосъзнание - различена от теологията и обогатена от идеологията на християнството.
Структурата на диалога "вяра - разум" повече от десет века (V - XVI) определяла основните черти на средновековната философия. Хетерогенна по характер, тази структура включвала следните елементи: първо, като предпоставка бил заложен смисълът на проблема; второ, цел на спора - "Как се постига Бог?"; трето, посредници в диалога: Библията, схоластиката, античната философия, средновековната образованост; четвърто, резултати - различни решения за вида на взаимоотношенията между вярата и знанието (приоритет, връзка, последици), а също така и между философията и теологията.


Августин не противопоставя категорично вяра и мислене. За него самата вяра е по-скоро особен род мислене - мислене със съгласие, с одобрение. Вярата е по принцип в съгласие с разума - нали само мислещите имат способността да вярват. Разбиращият човешки разум обаче е естествено и историчес­ки ограничен, така че вярата се оказва не просто необходи­ма, но и с по-широк обем от разбирането. Нейните положения са не противо-разумни, а свръх-разумни. Религиозната вяра съвпада със съвършената разумност, със сферата на Божест­вения разум. "Разбирай, за да вярваш; вярвай, за да разби­раш" - това негово настояване определя християнската инте­лигентност на Запада.
Августин няма система. От него ние не можем да се нау­чим на философия, но се учим да философстваме, защото той се стреми не към изграждането на категориален скелет, на конструкция, а към откриването на мисловни хоризонти. И тъкмо така той успява да набележи изходните позиции и целите, темите, насоките и архитектониката на средновеков­ната мисловност, а до голяма степен - и на западноевропейското философстване изобщо.

Иначе сега се сетих един пример от математиката - всеки знае, че да кажем числата, геометричните фигури и т.н не съществуват в действителност. Те са идеални стойности. Примерно няма нещо в действителността, което да е Квадратът с главно К. Или няма нещо, което да е "Точка", или нещо, което да е "Линия до безкрайност". Обаче това не ни пречи да ги употребяваме ежедневно. Да решаваме уравнения, да строим сгради. Та значи ли това, че ние приемаме на вяра цялата математика и не използваме никак разума си?

Аз не съм го чела, но доколкото знам Хитлер го е чел, та даже е и прекалил.

П.П шегувам се, чела съм го. Не  е лош автор.

Казваш, Ницше не е лош автор?
Успя да ме разсмееш, благодаря

И Леонардо не е лош художник, нали?

Торквемада пък е чел Библията. И също е прекалил. Няма шега, няма майтап.

Гадамер, благодаря за разясненията.
Но цитатът е методически, а не фактически и аз поне в него доказателства не можах да открия.
Това с геометричните фигури си е направо софистика, по този начин може да се докаже и че черното е бяло.

Това, разбира се, ако за момент забравим, че съществуват кристали и разни други....форми:)