Хиперактивност с дефицит на концентрация - тема 3

  • 73 053
  • 475
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 4 451
Moмичета, ние малко се "поизнесохме" в темата за Аутизъм, ама и там се пишат много полезни неща. Grinning
Там споделих какво ме посъветва нашата психоложка вчера. Ще го напиша и тук. Вид терапия е. Всяка вечер (но се изисква постоянство) да гушкам Мими с лице към мен. Хубаво е да ме гледа в очите (трябва да го изискваме по някакъв начин) и да и говоря за своите емоции. Нещо такова: "Аз много те обичам. Много съм щастлива, че ти вече гоеориш и се справяш чудесно и т.н." Обеща положителни резултати още след първите няколко дни. Катинка сподели същото в темата за аутизма. Grinning
Нашата психоложка е решила да прави нещо като училище за родители. Целта и е да ни събира няколко семейства веднъж-два пъти в  седмицата и да си споделяме какви трудности срещами с дечицата си, кой как е решил даден проблем, тя самата също ще ни учи как да работим успешно. Нещо като форум на живо. Grinning

# 136
  • Мнения: 798
Честит празник на всички.. и особено на имениците   bouquet
Мен също доста ме притеснява липсата на въпроса "Защо". От скоро задава въпросите "какво е това" и "къде", но и те доста закъсняха.
На мен също ми препоръчаха да закарам детето в Св,. Никола в София. Прецених, че ползите от това не биха били толкова големи, в сравнение с това да стресирам детето допълнително. Той в продължение на година пищеше все едно го колят като види лекар , в следствие на престой в болница.
В последно време нещо друго ми прави впечатление. Разхождаме се някъде. Насреща се задават 2-3-4 непознати деца на приблизително негова възраст. Ники се втурва насреща им, усмихва се до уши и  почва да има казва "Здрасти", което от него звучи по - неправилно, нещо като "Датии" или "Здати". В абсолютно всички случаи децата го гледат с недоумение, усмихват се с неудобство, някои плахо му казват Здрасти, но повечето го подминават без дори да му се усмихнат... Не мога да си обясня защо реагират така, дали не могат да го разберат, или той ги стряска. Случвало ли ви се е нещо такова? Имате ли някакво обяснение?
Благодаря на Мари_Анка за идеята с терапията...Определено ще я пробвам.
Определено бих участвала ако в Бургас се организира училище за родители. Понякога знам , че не постъпвам правилно, но като не знам правилния начин става още по-трудно.

Това , което е написала dorothy , за дислексията леко ме притесни. Ние отговаряме на 80-85 % от признаците. НО, Ники знае  всички букви от година и половина. Посочва ги правилно, пише доста от тях, справя се със сричките...Бих казала , че по-голям проблем имаме с цифрите. Възможно ли е при това съвпадение все пак да нямаме и този проблем...?

Последна редакция: нд, 20 апр 2008, 21:49 от Егвийн ал-Вийр

# 137
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 148
Моят до ден днешен като види особено само дете насреща го поздравява, съответно децата го гледат като извънземен. Аз ходя в различни краища на България и там ми прави впечатление, че хората се поздравяват и няма нищо лошо в това. Голямият ми син като го поздрави дете, защото и това ни се се случва, също поздравява, малкия разбира се да.

``Защо`` започна отскоро да го интересува, сам си разглеждаше и обяснявше нещата. Само отдавна използуваше в ситуация, ако някой го удари и той изкрещяваше - ``Яма защо ме удари``

# 138
  • Мнения: 2 448
Всяка вечер (но се изисква постоянство) да гушкам Мими с лице към мен. Хубаво е да ме гледа в очите (трябва да го изискваме по някакъв начин) и да и говоря за своите емоции. Нещо такова: "Аз много те обичам. Много съм щастлива, че ти вече гоеориш и се справяш чудесно и т.н."
Simple Smile Мари_Анка това което ти правиш като терапия, а аз се чудя как да преодолея болезнената му любов и привързаност към мен. Не казвам, че не искам да ме обича, но при него е мноооооооого силно изразено, по скоро начина по който го показва.Дори и на странични хора които са го наблюдавали им е правило впечатление и сами казвали "леле това дете е направо влюбено в теб" Rolling Eyes Може по 100 пъти на ден да ми казва колко много ме обича, с възрастта вместо да иска да е по самостоятелен както ме убеждаваха повечето ми познати положението става дори по зле. Залепен е като ваденка за мен, не признава никой друг , евентуално баща си, от време на време но за кратко.Опитвам се да му обяснявам, че мама го обича, но понякога има работа , но и това не помага особено за сега, казва че и той ще ми помага.И най обикновеното миене на чинии вместо за 5 минути става половин час. Не знам какво да направя вече да го успокоя, че няма да го изоставя, страда и от такъв /необоснован/ страх.

# 139
  • Мнения: 214
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!Днес заведох моето момченце на църква,запалихме по една свещ и си взехме върба.Той обаче не се задоволи с това , че с моя помощ си запали свещичка и прибяга на бързо до попадийката (тя му е кръстница) и си взе друга, запали си я сам и сам си я остави на свещника. После се разходи малко и отиде и при попа и вече доволен си тръгнахме. После баща му близо час го вози с мотора и той бил толкова доволен, че чак му пеел песнички- е на някакъв странен език, но все е нещо той до скоро звук не издаваше освен да реве и крещи.Дали емоциите последно време или вниманието, което му обръщаме, но откакто разбрахме за проблема той със всеки изминат ден ни изненадва с нещо, което до сега не е правил.Например от две седмици всеки ден след градинка излизаме на улицата пред нас да кара колело или просто да си играе с децата и вчера и днес още докато се събуди закусва отива в спалнята облича се, обува се и идва при мен готов за игра и разбира се оставям всичко и вън.Докато е с децата виждам, че се опитва да се заиграва с тях, гледа ги какво правят и той го прави- бягат, карат колело по маршрут, товарят пясък на камиончетата след това го изсипват и като че ли започва да става човек.Също запомня това, което са правили и като е сам пак го прави.Тези дни ми харесаха, скоро не съм била по- доволна.

# 140
  • София
  • Мнения: 2 352
Дали емоциите последно време или вниманието, което му обръщаме, но откакто разбрахме за проблема той със всеки изминат ден ни изненадва с нещо, което до сега не е правил.Например от две седмици всеки ден след градинка излизаме на улицата пред нас да кара колело или просто да си играе с децата и вчера и днес още докато се събуди закусва отива в спалнята облича се, обува се и идва при мен готов за игра и разбира се оставям всичко и вън.Докато е с децата виждам, че се опитва да се заиграва с тях, гледа ги какво правят и той го прави- бягат, карат колело по маршрут, товарят пясък на камиончетата след това го изсипват и като че ли започва да става човек.Също запомня това, което са правили и като е сам пак го прави.Тези дни ми харесаха, скоро не съм била по- доволна.

Харесва ми в каква посока почваш да мислиш. Hug
Продължавай все така - там е разковничето.По горе Дороти е постнала много ценни идеи от психолог.Ще ти ги "преразкажа" през моята призма.Давай му отговорности, хвали го, помоли го да ти помага в ежедневието.Забрави да употребяваш думичката "НЕ".Ако искаш да забраниш нещо му кажи "не тичай" или "не пипай ножа, защото ще се порежеш" примерно, но не казвай само "НЕ" без да поясниш за какво е това "НЕ".Това е един от първите съвети, който получих от терапевти - май никъде не е споменат в темите.Колкото повече свобода им даваме - толкова по сигурни стават децата в действията си.Ако детенце иска да си нареже сам хляба - дори и там му дай да помогне.Не му забранявай, а му кажи - заедно ще нарежем - и го направете заедно.Така хем той те е победил, хем ти си го победила, като си предотвратила порязването.Дано ми схвана мисълта, защото нямам особено дар слово. Embarassed

# 141
  • Мнения: 1 434
За  въпроса   Защо ? си има специална  методика през която се минава .Няма  невъзможни неща  стига логопедката да знае какво да прави... Wink
Бих помогнала на   всеки  който  го интересува  но тук  не  бих писала  уроци  все пак всичко това е труд   bouquet

# 142
  • Мнения: 214
Относно свободата на действие като се замисля си много права.Когато е гладен сам си взема салам и краве масло от хладилника и си маже и реже, оставям го и само го гледам.Сега вече реже всичко каквото му попадне- солети, вафли, царевични пръчици, когато правя салата той застава до мен взима си дъската и заедно режем- той на неговата аз на моята, също и когато готвя той е качен на стол или на шкафа до печката и той да бърка, доскоро му забранявах за да не се изгори и той много се ядосваше после реших, само мир да има да го оставя да прави каквото той реши и той доволен и аз спокойна.Без да знам толкова колкото вас аз май подсъзнателно   тръгвам в правилна посока.Не пренебрегвам в никакъв случай вашите ценни съвети те са много важни за мен, но като споделяте нещата, които правите, а аз ги налучквам започвам да храня големи надежди, че ще се справя.

# 143
  • Мнения: 214
Мари Анка ти беше писала, че диагнозата не е важна.
Аз все по- вече се замислям дали да водя детето в "Св. Никола" , но като няма диагноза и не пие никакви лекарства, например за концентрация как да тръгнат нещата?От три месеца пие ЛОНАМИН (амино-маслена киселина),но тя е за възвръщане на говора ,а той не може да говори...и вече трябва да го спираме. Незнам много съм объркана.Още чакаме дата за първия преглед в "Карин дом" зада преценят как и кой ще работи с детето. Яд ме е че за едно нещо времето минава много бързо, а за друго е много далеч.

# 144
  • Мнения: 4 451
ZLAMOMA, "Св. Никола" бихте могли да посетите, за да вземете епикриза и да се явите на ТЕЛК за финансова помощ, която колкото и да е малка, си е необходима. Ти ще видиш колко парички гълта терапията. Но ние взехме епикриза от първата психиатърката, която прегледа Мими в Пловдив. Иначе после я заведохме в София при доц. Стамболова и това за нас беше достатъчно. Точно тя изписа на Мими Тиоридазин и Неуробекс. Т.е. медикаменти в "Св. Никола" едва ли ще ви изпишат. Това може да го направи всеки невролог или психиатър.
И на мен ми харесва, че започваш да осъзнаваш истински нещата и емоциите отстъпват пред желанието да се работи с детето. Катинка го е казала перфектно - вниманието е нещо много важно. А това, че започва да имитира дечицата около себе си пък е прекрасно. Превръщай се в дете и ти (знам че няма да ти е лесно в началото), влизай с него в пясъчника, рисувай му по пясъка с клечка, правете кофички и т.н. И през това време му обяснявай подробно какво правите. Включването в дейности е наистина важно. Мими обожава да ми помага в готвенето. Види ли, че съм сложила тигана на печката и започва да разбърква яденето. Разбира се, гледам все да съм до нея, че да не се изгори. Насърчавай всеки опит да направи нещо самостоятелно. С течение на времето всеки мой опит да помогна за нещо на Мими, тя започна да ме бута с думите "Аз сама!". Grinning
Блувелвет, може ли на лични да ми изпратиш методиката за въпросчето "Защо?"?
Катинка, вчера нашата психоложка ми изпрати въпросната терапия. Казва се Холдинг терапия, предполагам, че е нещо подобно на "мама терапията", но още не съм я разчела. изисква специална програма, довечера мъжът ми ще я отвори и ще ви я изпратя на всички, ако искате.

# 145
  • Пловдив
  • Мнения: 1 428
ZLAMOMA  иска ми се да ти вдъхна кураж, в нашата тема пише и Martin4e - тя е майка на слънцето Марти, който посещава вече цяла година Карин дом. Пиши и на лични, аз също ще и пиша в Скайпа, поговорете, много ми е тъжно, че не мога да съм до тези, които имат нужда от сили, защото истина е това, което казва Мари-анка - тук, в тази тема са моите най-големи поддръжници, хората които ме измъкваха от черните ми мисли...Честити изминали и предстоящи празнични дни на всички.  bouquet

# 146
  • Мнения: 588
Катинка, вчера нашата психоложка ми изпрати въпросната терапия. Казва се Холдинг терапия, предполагам, че е нещо подобно на "мама терапията", но още не съм я разчела. изисква специална програма, довечера мъжът ми ще я отвори и ще ви я изпратя на всички, ако искате.
     Мари-анка, аз прилагам мама терапията на моята сладурана. Но се интересувам и от тази за която пишеш. Моля ти изпрати ми я като я отворите. Hug

# 147
  • Мнения: 4 451
sladko pate, разбира се, че ще ти я изпратя.
Тържеството на Мими в ДГ ще е в сряда, не остана. Днес говорих с учителката. Намерили са ми място даже. Mr. Green Децата ще са подредени в полукръг,  а аз ще стоя точно зад Мими. Освен че има стихче, ще участва в два танца и във всички песнички. Едно такова ми е свито... Екипът, работещ с Мими (логопедката и психоложката) също ще присъстват.
Освен това, твърдо съм решила да се чуя с музикотерапевтите от Истанбул и Солун и непременно ще пиша. Ама това ще е след Великден.

# 148
  • София
  • Мнения: 2 352
Мари_Анка , а защо не пробваш да присъстваш днес или утре на репетицийте.Разиграйте и другия проблем.Отиди да я вземеш, и и кажи, че мама ще поостане малко в детската.Или пък, ако можеш и през деня отиди на гости при госпожите за един лаф.Трябваше май по рано да ти го кажа това, защото май не остана много време.И аз искам Холдинг терапия - ако не е нахално.Ще ти споделя нещо за мама терапия на лични, ако искаш - вчера специално заради теб подложих на кръстосан разпит психоложката ни по въпроса  Crazy.

ZLAMOMA, много малко са майките, които имат усет към децата си.Не е мое мнение, а на всичките ни терапевти.Ти май ще се окажеш от тях.Ще помагам с огромно удоволствие, ако искаш , ти си мислеща майка. Hug

# 149
  • Мнения: 3 591
Освен това, твърдо съм решила да се чуя с музикотерапевтите от Истанбул и Солун и непременно ще пиша. Ама това ще е след Великден.

ти си наясно, че ако ще правите терапията ще трябва да навсеки 2-3 месеца да ходиши стоиш там по 1 месец поне...няма ли да ти излезе златна  Thinking А и как ще се адаптира детето в чужда държава на полу-полеви условия за толкова време?  А самата терапия също е много скъпа - където и да се прави - просто техниката им е скъпа, обучението също... Няма как да се направи това според мен, защото като почнете да слушата трябва да слушате без прекъсване поне 1 месец всеки ден по 3 часа примерно... И междувременно да променят програмата да я нагаждат по детето(а това как ще става като немогат да комуникират с него незнам). Освен това малката трябва да е спокойна и отпочинала като правите терапията, а стоенето примерно в хотел, където и е непозната обстановката сигурно няма да е най-доброто решение...

Ако ще хвърляш толкова пари накуп по добре се хванете и организирайте да се проведе семинар в БГ да се обучат терапевти...

Общи условия

Активация на акаунт