Хиперактивност с дефицит на концентрация - тема 3

При нас има една доста плодотворна практика,основана точно на развитието на ранната комуницация на детето-Baby sign language.Точно езика на жестовете-всяка дума е простичка жестикулация.Аз също си мислех,че това е само за някакви супер надъхани майки. Но се убедих ,че греша.При дечицата на 1.5-3 години,в които по една или друга причина се страхуваме от бъдещи речеви  дефицити точно този език на жестовете като че ли поддържа тази тънка нишчица на комуникация с външния свят,докато се намеси по-мощната логопедична терапия.Можете да погледнете тези видео материали(част от библиотеката на baby sign language)http://babystrology.com/baby-learning/baby-sign-language/.Наблюдавам ,че момченцето на 20 месеца , за което имат притеснения успешно се справя с 10-20 основни жестове,добавяйки и нови звуци.Да не говорим,че намаля видимо неговата раздразнителност ...
Тук освен на "Аз" много държат на "Моля" и "благодаря"...  

Думичката "благодаря" Мими не се сеща сама да каже. Когато някой и даде нещо, аз я питам "Какво ще кажеш сега?". И тогава тя веднага изстрелва "Благодаря". Лошото е, че когато я помоля тя да даде нещо на някой и я насърчавам с думите "Какво ще кажеш?", тя вместо "Заповядай", отново казва "Благодаря". А "моля" изобщо не и е ясно при какви обстоятелства се изрича.

Научила съм Дани на Благодаря ,Моля ,Заповядай,Може ли...,Довиждане  Приятен ден  или Приятна вечер    може би има и още  вълшебни  думички научават  се след   многобройно  повтаряне  .Обикновено  аз   казвам  първа и му казвам  че сега трябва да каже  примерно Довиждане  Приятен ден   ..идва момент в който  той сам се сеща  какво да каже   в дадената ситуация   

Моя малчо научи вълшебните думички в градината.Сега е много любезен и винаги поздравява и благодари.Дори и вкъщи си иска допълнително с вдигане на ръка.

Ох ние учим, учим и тамън се отчая и той вземе та включи. Сега часовника го мъдрим сигурно вече три години, но тия дни включи с правилното изговаряне на дигитален вид. Тази година, аз го виждам, че вече при разговор включва.

Нещо май не ме разбра  .
Езикът на жестовете се използва постоянно в ежедневието и всяко дете е добре да го научи.Например вдигнат палец - ок, отрицателно размахан показалец наляво надясно - не.С жестове показваме и учудване и одобрение и неодобрение, и радост, и тъга.Реагираме с мимика на кисело, люто, сладко, солено, горчиво.Позата на човешкото тяло понякога показва тъга, самочуствие, одобрение, неодобрение.Да, и не и Мишо не показва с клатене на главата / Мари_Анка, мерси, че ме подсети за тях /, но  добре схваща когато му посочвам с пръст другата стая и гледам сърдито - в каква посока да се изниже  .И дума не му казвам - жестовете ми са разбрани.Също така едно най елементарно - "Мамо виж" и протегнато пръстче - посочването също е език на тялото Мое мнение.
Цял живот ще му се налага да разбира тези послания на тялото.

Е, браво-върнаха старото име на Форумите.Че се бях замислила над думата "Отчетни"-на кой ли се отчитаме,защо ли?!
Катина, изцяло споделям мнението ти за "Езика на тялото и жестовете". Исках само да обогатя темата ни и с тази продуктивна форма на комуникация.Тук в училищата ,мисля, че беше в 2-3 клас всички деца минават един кратък курс по American sign language(който е доста лесен) и така се улеснява до някъде въпроса с интеграцията в по-ранна възраст.
При момиченцето( 6 год с апраксия,СИД и сектър) сега стои определено въпроса с интеграцията и наесен в държавното училище.Връстниците и са все още достатъчно незряли и тя при най-малката негативна реакция спира да комуникира( а може ).

http://www.sciencedaily.com/releases/2008/04/080407160751.htm

нещо което може да бъде полезно,сравнително нови данни,макар и отдавна спрягани

Мари -анка , Катина, толкова много практични съвети давате, аз вчера пробвах с пръстче да му посовам"аз " - върху мен, ти- върху него. И на игра стана - Вани се смее и също казва"аз" върху себе си, "ти"- сочи към мен, мого се радвах. Ако ни види някой как се радваме на малките постижения.....но просто сме се научили да ги отценяваме достойно и зад малките върхове на нашите"непослушковци" да виждаме израстването им. 
Искам да внеса и малко смях, като ви припомня на всички майчета, следната историйка разказана тук преди мнооооого време от друга майка: две млади майки си говорят в парка и обсъждат проблемите с ХАДК и една възрастна жена решила да попита и тя, що е това Хиперактивност и т.н. И двете майки започнали разгорещено да и обясняват, колкое сложно това състояние, какво точно представлява и т.н. А жената слушала, слушала пък рекла: " Аааа, това ние едно време му викахме" трънчета в задника" ама не знаехме че е болест..." Всички май сме имали по един или няколко съученици, които не са се свъртали на дупетата си в час, и са били наказание за преподавателите ни, но... и те са израснали хора, създали са семейства и са се реализирали.... Надявам се бъдещето да донесе на всички ни мноооого радост и все по - адекватно държане на " халите" ни. 

Аз да споделя своите притеснения относно тържеството, което ни предстои в ДГ през следващата седмица. Мими е свикнала, че когато мама и тати се появят в ДГ, значи идват да я вземат. Така се получи и на открития урок. Като ни видя, се тръшна да си взима якето и обувките. Налижи се да приложим някакъв трик. Облече се, обу се и с баща и отидоха набързо до най-близкия магазин за сок. Едва тогава се върна в ДГ спокойна. Но аз трябваше да седя до нея и така успях да туширам няколко нейни изблика да стане и да си потича по време на урока. Сега се притеснявам обаче за тържеството. Сигурна съм, че като ни види, отново ще реши, че е време да си тръгва. Там дали ще мога да стоя до нея? Правят репетиции сигурно вече от две седмици. На децата започна да им писва, пък какво да говорим за Мими. Вчера сутринта баща и като я водил на градина, вече на вратат тя му казала : "Не искам да пея и да танцувам". Пък от стихчето, което трябва да каже на тържеството, съвсем и писна. Вече отказва да го декламира. То и аз бях доста досадна де "Кажи го на баба, на дядо, на леля..."

Мари Анка, нали си спомняш съвсем наскоро Мими имаше открит урок и ти беше много притеснена, а то какво се оказа, че детето се справи добре. Отговори на въпросите, каза колко буквички има във думата.... и др. Сега пак си притеснена, не си ли сигурна в детето си. Нали си знае стихчето, знае песничките и танците или се притесняваш от реакцията на другите майки? А някоя от тях питали те как се справяш с това детенце, колко ти е трудно и нима си застанала със скръстени ръце и си оставила нещата така а ?Може би такъв е пътя, който трябва да извървим.А що се отнася до това,че като ви види ще иска да си тръгне, ами пак до магазина и след това обратно на тържеството.Ти разговаряла ли си с госпожата за репетициите, как се държи Мими, внимава ли. Според госпожата Мими ще се справи ли, ако е така няма място за паника.Пожелавам ти тържеството да мине добре . 

      Mari_anka, кураж и повече вяра във възможностите на Мими.
      Открих една много интересна книга на руски: "Непоседливьй ребенок или все о гиперактивньх детей". Има много полезни съвети към родителите на хиперактивни деца и подходящата поведенческа терапия. Книжката може да изтеглите от тук:
http://www.infanata.org/house/child/page/46/
     

Зламома,аз разгледах подробно информацията от сайта на ТОМАТИС.И в англоезичните форуми и в руските дават много положителни отзиви за музикотерапията и Моцарт.Тъжното е,че май още я няма в Бг(макар, че видях в януарските постове на мамите с Даун  мнение, че скоро ще има практика по метода на Томатис и в БГ)Най-близките центрове са във Франция,има в Турция ,а въобще Полша е обещала да екипира центровете си за деца спроблеми с такава апаратура.Абе,щом мечката играе в съседите -ще дойде и у нас:) Да знаете някой център новооткрит у нас по Томатис?
Desi-а при вас здравната застраховка покри ли музикотерапията?
Mari Anka-ти, по-добре разкажи дали ще водиш Мимето да лазарува,кога ще боядисвате великденските яйца,Ти, включваш ли я готвенето,месенето..сигурно обожава:))
Сладко Пате- и как са успехите с четенето при вас? 

Да ви се оплача - днес ми се навикаха в детската, че другите деца не можели да заспят от Вани."Или го взимайте в 12 и30, или си го научете да спи на обяд" Издивях, правили ми биле компромиси  , били ме изчаквали към 2,30 три без нещо да го взимам, ама това вече било мнооого време, това било компромис от тяхна страна. Какъв компромис, аз не правя ли компромис, че отивам и го взимам по никое време.  Просто не мога място да си намеря цял следобед. Търся някоя чевръста пенсионерка да го взима от градината и да го ворди у нас - ангажимента  е не повече от 2- 2,30 часа. Извинявайте че"замърсявам темата", но се опитвам да кажа на всички мои познати, та дано по-скоро  открия подходящата детегледачка.

mama mariana, разбирам те напълно как се чувстваш. Миналата година едната от учителките на Мими се опита да ми намекне, че трябва да си я прибирам на обяд, защото не само че не иска да спи, но и пречи на останалите деца. Тогава и отговорих, че отивам да питам директорката, дали позволява в такъв случай да плащам половин такса, все пак детето ще е само половин ден на градина. Бебето беше в ръцете ми и аз почти готова да ревна. Отидох и казах каквото имаше да казвам. Незнам дали защото живеем в малък град (много често си мисля, че е по-скоро предимство), но директорката ми се накара едно хубаво. Думите и бяха: "Какъв половин ден, какви са тези глупости! Ами това дето ти е в ръцете кой ще го гледа? Учителките са длъжни да се справят, това е техен проблем." Излязох с облекчение, че за нея моето дете с нищо не е по-различно от останалите деца. А учителката ме чакаше снетърпение. Казах и какво сме си говорили с директорката, тя се съгласи с нея, но между нас двете си направихме уговорка, че когато Мими е много шумна, по-нервна от обикновено, да ми се обажда на мобилния, за да си я прибера. Имам тази възможност, понеже съм в майчинство. За 2 години ми се случи 2или 3 пъти да ме викнат. Сега Мими е по-адекватна, понякога пак не заспива на обяд, но вече не вдига шум. А по-съобразителната учителка дори я вдига, обличат се и сядат да рисуват в отделна стая. Да не пречат на децата. В това отношение съм им адски благодарна.
Но за жалост често чувам за случаи в по-големите градове, където дечица като нашите масово биват прибирани на обяд, защото родителите им не срещат разбиране нито от учители, нито от родители.
Днес попитах учителката как се представя Мими на репетициите. Страхотно! Това беше отговорът. Но каза, че на тържеството ще се наложи да бъда до нея, защото бързо и омръзва и решава, че е време да потича.
veselcheto, а не е ли посочен адреса на музикотерапията в Турция? Мисля, че тя ни е най-близко тук. Аз съм склонна да опитам...