Хиперактивност с дефицит на концентрация - тема 3

  • 72 508
  • 475
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 4 451
mama mariana, стана ми много съвестно, че май не успях никак да ти помогна със съвет. Ти с директорката на ДГ разговаряла ли си? Какво мисли тя? Знае ли в колко часа прибираш Ванко?

# 91
  • София
  • Мнения: 2 102
а не е ли посочен адреса на музикотерапията в Турция? Мисля, че тя ни е най-близко тук. Аз съм склонна да опитам...
Мари_Анка, ето ти адреса на терапевта в Истанбул:

LISTENING CENTER DANISMANLIK TIC. LTD. STI.
STEINFELD , Iris
Adnan Saygun Caddessi
Gözde Sokak Umut Apt. B/D.2
2 - ISTANBUL ULUS
TURKEY
Tel: (90) 212 2698630
Fax: (90) 212 2698627
Email: info@tomatis.com.tr
URL: http://www.tomatis.com.tr

Има лицензиран терапевт и в Гърция, в Атина:

CENTRE OF AUDIO-PSYCHO-PHONOLOGY
EVANGELOPOULOU, Tony
11474 - ATHENS
GREECE
Tel: (30) 21 06 41 10 59
Fax: (30) 21 06 42 93 79
Email: mevan@soundtherapy.gr
URL: http://www.soundtherapy.gr
 

Самата аз се бях поинтересувала от този метод миналата година, но офертата, която ми изпратиха французите за придобиване правото за практикуване на  метода се оказа доста скъпа - провеждат се курсове на няколко нива и т.н.  Sad

# 92
  • Мнения: 4 451
sophsan, сърдечни благодарности!  bouquet предполагам, че на английски ще можем да се разберем с терапевтите за малко повече информация. Сега за Великден ще си ходим в Бургас, сестра ми живее там, а тя е английски филолог, та ще ми помогне. Wink

# 93
  • Мнения: 214
mama mariana. да ти кажа, че и аз те разбирам. Ние също имахме такъв проблем в ДГ, Но тогава аз работех и като ми казаха, че трябва да го пребирам на обяд или ако могат бабите да го гледат и през седмица да ходи на градина.Отидох при директорката и попи тах имат ли законово основание да правят така или да ми дадат писмено становище, че детето не е за тази ДГ . Попитах я също какво точно да направя- да спра работа и да си го гледам в къщи или да работя за да мога да го лекувам. Но сега вече този проблем го няма , ако не спи на обяд поне лежи и не пречи на другите деца. Моя съвет е да поговориш с директорката на ДГ без да се притесняваш и да отстъпваш  bouquet

# 94
  • Мнения: 588
Сладко Пате- и как са успехите с четенето при вас?  bouquet
        Веселчето, много съм доволна от моето патенце. Все по-често изявява желание да й чета приказки, като при четенето наблягам на артистичност и промяна на интонацията на гласа за съответния герои. Много й харесва и се забавлява. След това я карам тя да ми разкаже приказката, но все още бърза и понякога пропуска определени пасажи или моменти от приказката. Confused

# 95
  • Мнения: 588
Да ви се оплача - днес ми се навикаха в детската, че другите деца не можели да заспят от Вани."Или го взимайте в 12 и30, или си го научете да спи на обяд" #Crazy
      Мама Марияна, защо не опитате да смените ДГ. Подобен проблем имаше моя позната, където момченцето не беше прието много радушно от персонала. Имаха случай, когато малкия беше оставен в коридора по време на тържеството, за да не пречи, а майката не беше уведомена даже да присъства. #Cussing out Надявам се, че няма да ми се ръзсърди, че споменавам този случай. Откакто е в новата ДГ е много спокоен и ходи с голямо желание. Персонала там е взел присърце техния проблем и го включват във всички занимания.

# 96
  • Мнения: 798
Уф, и ние последната седмица имаме оплакване в градината от едната госпожа на Ники.Пречел на занятията, ставал, разхождал се, заставал пред телевизора и пречел на децата да гледат филм...Мъжа ми говорил с другата госпожа, тя казала, че няма проблеми с детето.  newsm78 И сега се чудя истината по средата ли е или Ники слуша при едната и не слуша при другата. А аз се бях успокоила, че детето дръпна напред, тръшканията намаляха, говора се подобрява...Е има още да се желае, но все пак има развитие. Недоволната госпожа предупредила мъжа ми, че ще започне да прави забележки и да наказва. Ние не прилагаме тези методи, защото след няколко опита се оказа, че просто не работят, а само влошават нещата. Вие наказвате ли буйните си деца...?

# 97
  • Мнения: 1 434
Вкъщи никога не съм го наказвала  в интерес на истината   но  в  началото  като  тръгнахме при логопедката  беше кошмар     не слушаше  и    трябваше по някакъв начин да разбере какво    трябва да прави и какво не трябва  . Наказваше  го    примерно прав да стои    известно  време    до нея   пак   си работят  но  е прав  като умалее дърпаше стола да сяда  е да но не може  защото е наказан  .След две три наказания   разбра как  трябва да се държи  .Какво не трябва да прави  ,спря да трака  да си пее  и   да говори когато   не трябва.
Децата трябва да имат респект  към  преподавателите.

# 98
  • Мнения: 4 451
Егвийн, ние наказваме Мария. Обикновено я лишаваме от нещо любимо - игра на компютъра и т.н. или я изпращам в нейната стая, докато и на мен самата ми премине яда. Така имам възможност, след като се успокоя, да погледна по-трезво на самата ситуация. При нас има ефект. Мими веднага започва "Мамо, извинявай, повече няма да правя така. Гушни ме." Mr. Green Да ти скъса сърцето просто.
В детската градина и ние имаме същия проблем - едната учителка няма оплаквания и е много доволна, другата има... Според мен е до подход на самият учител спрямо детето.

# 99
  • Мнения: 4 451
Блувелвет, писали сме едновременно. Grinning  Като спомена за респект към преподавателите, моята Мария не изпитва такъв към никой. Confused Тя просто не признава авторитети, ако мога така да се изразя. Това май е всеобщ проблем на нашите дечица. Респект изпитва май само към мен, защото аз съм тази, която наказва и се кара.

# 100
  • Пловдив
  • Мнения: 1 428
sladko pate не знам дали ще има успех начинанието - в Пловдив градините са претъпкани, пък и другата госпожа направо е супер: при посрещане и изпращане се разменят целувки, прегръдки, тя някакси  не е загубила детското в себе си.... и нащата картинка прилича на тази, описана от Егвийн ал-Вийр
 
Уф, и ние последната седмица имаме оплакване в градината от едната госпожа на Ники.Пречел на занятията, ставал, разхождал се, заставал пред телевизора и пречел на децата да гледат филм...Мъжа ми говорил с другата госпожа, тя казала, че няма проблеми с детето.  newsm78 И сега се чудя истината по средата ли е

# 101
  • Мнения: 214
и при нас горе долу нещата са същите.Едната токпожа казва, че детето не спи на обяд ,но не пречи. а другата казва , че от месеци няма проблеми с него.Сега разбирам защо сутрин кото види коя госпожа го посреща реагира различно. И аз мисля, че е до подхода.
Другото, което искам да споделя е, че току що се върнахме от прегледа с дет. психиатър. Още не мога да си събера мислите.....С две думи детето е с 99% аутистични признаци, но докторката не е категорична и ни праща в София в "Св. Никола". Помолих я за зелен картон за ТЕЛК и тя промени диагнозата, защото й звучала много страшно и иска потвърждение от София.За сега това ,апо-къдно като се поуспокоя ще ви напиша подробности Sick

# 102
  • София
  • Мнения: 2 352
ZLAMOMA - първо се успокой  Hug.Единственото място където могат да кажат официално за тази диагноза е св. Никола.Всичко друго, което си говорят разните му знайни и незнайни психолози и логопеди е без тежест.Каквато и да е диагнозата - то това е твоето дете.


Ще ти разкажа нещо.Когато минахме ТЕЛК и се понесох ревяща и отчаяна по разните му държавни служби стигнах до социалните.Жената ми обясни, че ако желая имам право да оставя детето си в дом за отглеждане.За една част от секундата изпитах нещо като облекчение - един вид сякаш ми дадоха вариант да не се чувствам толкова обречена.Няма да те лъжа че не мислих за това - напротив мислих.Представих си го как му приготвям дрешките и как го завеждам в един далечен дом.Сбогувам се с него..................
И когато хубаво, ама хубаво се наревах от въображаемата раздяла - то тогава разбрах какво ще направя.А именно - ПОЧНАХ ДА СЕ БОРЯ.Всъщност тръгнах първо на екстрасенс и врачка, ама то все от някъде се почва нали!
Та цялата тази изповед беше за да ти кажа, че с диагноза или не - обичта ти е една и съща - майчинска.

# 103
  • Мнения: 4 451
ZLAMOMA, и аз съм ти казвала, че диагнозата всъщност няма значение. Когато на мен детския психиатър, който посетихме най-напред постави диагноза "аутизъм", аз се почувствах така, сякаш света се срути върху мен. Като днес помня как бяхме на следващия ден с Мими в парка и я люлях на една люлка. Едва сдържах сълзите си, отчаяна, незнаех как изобщо ще намеря пътя или дали ще го намеря... Тогава се появи от някъде приятелка (от онези дето по-скоро наричаме добри познати). Спря се при нас, попита как сме. А аз в този миг имах огромна нужда да разговарям с някой. Споделих за поставената диагноза. И никога няма да забравя думите и: "И какво? Това нали е твояето дете? Ти да не би да го обичаш сега вече по-малко? Има ли значение диагнозата? Това е твоето дете и ти винаги ще го обичаш." Точно тогава взех своето решение. Да се боря! Не е лесно, но пък виждайки как напредва детенце, се чувствам невероятно щастлива. Знам че път има и знам че аз ще го намеря. Длъжна съм да го намеря, заради Мария.
В "Св. Никола" не отидохме. Посетихме доц. Стамболова в София и тя постави диагнозата ХАДВ. Така или иначи, тя също е от аутистичния спектър, но какво от това? Децата ни ще преодолеят голяма част от аутистичните си черти след време.  Grinning

# 104
  • Мнения: 410
 Днес направих страшен панаир в у-щето на Митко. Мн ме ядоса учителката. Като отидох да го взема беше в истерия и ми крещеше! Детето е по 1 час при нея. В този един час я я взривил. През цялото време и давам препоръки как да се държи с детето и и  искам да и дам подходяща литература, но не. Тя си знае нейната. Майката взима от ТЕЛК пари и трябва да си го гледа вкъщи. За инеграция и дума да не става.
 Нямам търпение да мината последните  седмици до края на годината и да се махаме далеч от там!

Общи условия

Активация на акаунт