Насилие в у-ще: как да се справя?

Аз съм от семейство с доста учители на глава от населението. Всички са се учили да плуват в реката при крокодилите  Не че е правилно, но такова обучение се предлага в държавата. Тя не инвестира в училището. Няма политика за превенция на ученическото насилие. Няма изработена система за отреагиране. Случаи с "нарочване" има в почти всеки клас. И знаеш ли какво - на повечето учители въобще няма да им пука, че някое дете си патело. Няма да си мръднат и пръста, може и да не разберат. В шести клас ме бяха нарочили по сходен начин, никой не разбра даже или аз не видях някой да е разбрал.
Някой да е обучавал учителите как да реагират в такива ситуации? Не. И в други ситуации също. Нито пък можеш да обвиниш учител, че нямал изграден авторитет и затова така ставало. Авторитетът се влияе от много фактори. Един няма авторитет, защото прави груби грешки в предмета си, а друг - напротив, защото го преподава истински и не подарява оценки. А в българската ситуация, където цялото общество подрива учителския авторитет, нещата не се оправят с "елементарни педагогически техники".

Мен са ме обучавали.  Имахме специални семинари, на които решавахме педагогически казуси не само от гледна точка на учител, но и на директор на учебното заведение. Напр. какво трябва да направи директорът, ако родител се оплаче, че лелята боцка децата с игличка, за да спят. И много други подобни напълно реални ситуации. И практиките, и наблюденията в реална обстановка бяха доволно много. Та в този смисъл малко бяха нещата, които после можеха да ни изненадат, обикновено бяха свързани със спецификата на работата в предимно женски колектив (интригите и клюките), а не със същността ѝ.
Затова казвам, че ако има вина системата, това е, че не подготвя вече добре кадрите си. Ама то пък къде и в коя ли област ги подготвя добре? 
И въпреки всичко, при един подобен конфликт не трябва да се работи само и единствено с децата и евентуално с родителите им. Трябва да се привлекат на помощ всички ресурси, които имат нещо общо - ръководството на училището (в края на краищата, това му е работата!), по-възрастните и опитни колеги, които колкото и изкукали да изглеждат, са ценен източник на опит и професионализъм.
Иначе идеята ти за специалните часове е добра, но пак не може да се осъществи ей-така, самоволно от страна на учителката. Необходимо е разрешението на ръководството, което пак предполага уведомяването му за проблема. Предполагам, че и частните училища работят по твърди планове и схеми и самостоятелността на учителя едва ли се поощрява. 

Интересно, а мен не са. Имам педагогическа правоспособност. Майка ми и леля ми също не са споменавали подобни неща, а са учителки с над трийсет години стаж и разни клас квалификации, награди и пр.
Какво си завършила? Тези семинари по време на следването ли са или са допълнителна квалификация след започване на работа? Ако специалността ти е педагогика или психология, мога да го приема за възможно, но с филологията нещата определено не стоят така.

Вероятно си наясно, че държавата греши в няколко пункта:
1. Не полага никакви усилия да привлече и задържи компетентни кадри в сферата на образованието. Дори компететни в собствената си област, камо ли добри педагози.
Добри специалисти не достигат и в катедра "Английска филология", камо ли по училищата. А иди кажи на млада специалистка с добър език, че не й е мястото в образованието, щото не знае чалъми. Точно за три секунди ще се врътне и на нейно място ще дойде човек, който дори не знае това, което преподава.
2. Не образова адекватно хората. Наистина, не ги учи да бъдат учители. Това е нещо, което специализираш, след като си завършиш висшето образование (по повечето предмети). Тоест петте години следване са за друго - в моя случай за староанглийски език, за ренесансов театър, за течения в американския роман, за литературна теория, художествен превод, романтична поезия, морфология и т.н. и някъде между всичко това сбутан един семестър методика на чуждоезиковото обучение.
3. Системата не утвърждава труда и реномето на учителя. Майка ми има наглостта да пише двойка на неграмотен ученик, който на всичкото отгоре не се вяства с месеци в клас, не разбира бъкел от материала, нито от елементарните правила на правописа и граматиката.
Заплахите към нея дойдоха не само от бащата на ученика, а и от директорката (явно съответно обработена). И какво излиза - самото училищно ръководство прави опити да ти подрива авторитета и критериите.

Въобще не вярвам в утопичната картина как цялото общество едва ли не ще скочи, защото група деца си обиждат другарчето. Въобще. Те се избиват децата и пак никой не реагира. Това е циничната ситуация, в която се намираме. Не вярвам, че директорката ще скочи в защита на детето. Не и в Бг.

За вместването на специален урок - ами за един час се намира време. Особено когато преподаваш език - винаги можеш да свържеш граматиката с избрана от теб тема.

Анда, съжалявам, че личният ти опит е толкова горчив. Най-искрено се надявам да е само твой, а не на всички днешни учители. Все пак моите спомени са от преди 10-на години, а наблюденията над учителстването на майка ми и на дядо ми - от миналия век и бившата обществена система, когато образованието колкото и да беше подценявано, не беше дотолкова съсипано.
Да си добър педагог е дарба - или я имаш, или не.
Когато казвам, че един човек не е подходящ за учител, нямам предвид владеенето на "чалъми", те се учат в практиката, ако теорията ги е пропуснала. Имам предвид психиката на човека. Да се работи с хора никак не е лесна работа, камо ли пък с деца. Ако един човек е неподходящ за лекар, той може да вреди само и единствено на пациентите си. Неподходящият за учител обаче вреди първо на себе си и семейството си, а чак след това на учениците. Аз често се шегувам, че ако бях останала да работя като учителка, сега щях да съм или в лудницата, или в затвора. Майтап, майтап, но си е самата истина. Осъзнах, че ако искам да запазя себе си и семейството си незасегнати от деформациите на професията, трябва да се откажа от нея. Нищо, че съм била и базов учител. Нямам обаче нужната психическа издръжливост и желязна нервна система, за да работя това.

Сега се сещам, че когато синът ми също ходеше в езикова школа, вярно, общинска, не частна, но пък за сметка на това повечето кадри бяха доста добре подготвени И педагогически, не само езиково. И въпреки това, една от учителките се беше самоопределила като заместник-директор и непрекъснато обикаляше коридорите, за да слухти за дисциплината. При всеки проблем лично тя викаше родителите на децата, даже без да ангажира учителката с тези разговори. Така че, стига да има желание, ще се намерят начини въпреки скапаната система.

Не, моят личен опит не е горчив. Смея да кажа, че се справях добре. Сега, като майка, мога и по-добре. Майка ми и леля ми са обичани и уважавани учителки, които обаче са преподавали и на ред... хм, айде няма да го напиша. Повечето бивши ученици обаче редовно изпращат у дома картички за празниците, идват на гости и т.н., а като тръгнем да пазаруваме с майка ми, аз само пуфтя, защото в малък град спирането да си приказваш с бивши ученици може да удвои нужното за покупка на чифт обувки време.

Като казах, че съм имала сходни с описаните проблеми, то е било като ученичка, не като учителка. В случая различното ми беше, че на 12 не се интересувах от момчета, а от олимпиади по математика и физика, съответно бях нарочена за зубър и подложена на сериозен натиск от целия клас, тип всички наобикалят едно дете на двора на опитното поле, пристъпват крачка по крачка към него и го обиждат. Много като в "Плашилото" беше. Това в блажените 1980 и кусур години. В училище никой не разбра, вкъщи казах единствено на баба си. И къде беше прехвалената педагогическа система? Що тъй никой не слухтеше по коридорите?

Аааа, чакай сега, никога не съм казвала, че тогава системата е била цвете! Че беше по-добра от сегашната, спор няма, но не и прехвалена. Имаше си прекалено много кусури и тя. 
Ако мога да говоря за добра училищна система в България, то това е тази преди 09.09.1944 г., поне това, което съм чела за нея (не съм чак толкова дърта!  ). За много неща тогава всеки сегашен учител, а и всеки съвестен родител може само да мечтае. Но и тогава е имало проблеми, и тогава е имало недоволни ученици и родители, такова нещо като всички доволни няма. Който е учил История на педагогиката, знае. От пещерите до днес човечеството търси идеалната система и не я намира.
Не мисля, че си права да обвиняваш учителите си за тормоза, на който си била подложена. Те не са слънца да огреят навсякъде, това го знаеш, предполагам и от личен опит. Още повече, че ти си мълчала и не си се оплакала - нито на тях, нито на родителите си. Явно си била много силна, за да го понесеш сама...  А не е трябвало. (А минавало ли ти е през ума и другата вероятност, да получиш защитата на възрастните, което да настърви съучениците ти да те тормозят повече? И такива случаи има, така че може твоят вариант на мълчание да е бил по-добрият.  )
Виж, спирам да пиша по тази тема, защото я разводнихме и я превърнахме в диалог между двете. Боя се, че може да бъде заключена, а няма нужда - надявам се да се включат и други учители и да дадат съветите си.
Ако искаш, може да продължим разговора си на ЛС.
nellykoyo, извинявай, че ти оспамихме темата!   

Анда и Как`Сийка, много верни неща пишете. Извинявайте ,че ви прекъсвам,ама не се стърпявам  да разкажа за един случай със сина ми. Той е в осми клас. Имат едно момче в класа, което има `някакви проблеми`, така се изрази класната на една род.среща.  Та това момче ходи след сина ми, говори му някакви глупости и му досажда. Синът ми няколко пъти му казва да го остави на мира и накрая го ступва с няколко лекинки шамарчета и няколко страшни погледа. За сведение сина ми има доста внушителен ръст.

 И да ви кажа какво направи класната . Извика ме и ме предупреди, че бащата на `набитото` дете , бил много важен биснесмен!? Освен това ме предупреди , че може да дойде той самият мен да набие!? Бащата наистина дойде в къщи, нито ме би, нито се карахме, разбрахме се като хора.
 Естествено карах се на сина ми, той се извини на детето и обеща че повече няма да го удря.Но ме учуди подходът на класната.

Не знам при вас как стои въпросът с родителските срещи, но при нас все не се получава. Всяка среща се почва с думите на класната "Трябва да обсъдим дисциплината. О, виждам че повчето от родителите, с които трябва да поговорим, пак не са тук." И така всеки път, вече трета година. Преди ги дебнеше след училище, но вече и това не става, защото повечето деца си тръгват сами.
И аз като закъса дъщеря ми с един по-буен юнак от класа говорих направо с майка му. Жената беше много разбрана. Не знам какво направи, но дъщеря ми вече няма проблеми с младежа. Понякога индивидуалната комуникация помага явно.

   И на нашите родителски срещи е така. Не идват родителите точно на  агресивните деца.  Или не ги е грижа  или пък са безсилни да повлияят на децата си. То и моето е буйно, но правя всичко ,което е по силите ми -говоря, обяснявам.  Разговарям много и с двамата ми сина, знам всичко което става в и извън училище.

При нас забележки се пишат и при най-малкия повод. Щом и моята хубавица носи, мога да си представя в другите бележници какво пише.
Просто на някои родители не им се занимава. Или като им кажат нещо - не може така за техните добри деца.

Аз също намирам идеята ти да се обърнеш за съвет тук за добра, поздравявам те, не са много тези, които на твое място биха установили проблема, биха се запитали как да го решат, биха предприели мерки и биха потърсили съвет от такава разностранна аудитория, като настоящата.
Опитала си сама да се справиш с проблема, стигнала си сама до идеята да се свържеш с родителите.
Очевидно, че твоето положение е доста по- различно от  това на учител в училище, виждаш децата рядко и за малко, твоето влияние едва ли може да бъде голямо, но се опитваш въпреки това да направиш нещо.
Искам да те попитам- според теб на какво се дължи изборът на останалите деца да тормозят точно това конкретно дете? То как реагира? В какво се изразява тормозът?

Частната езикова школа не е на подчинение на МОН и сама може да си направи какъвто правилник иска. В зависимост от огранизацията на тази фирма може би първо трябва да се каже на отговарящия за учебния процес началник. Зная, че там може също да е сложно, защото играят пари, но така или иначе ръководството на частната школа има много повече възможности за гъвкави реакции. Тук не може да се вини нито министерство, нито държава.

Недей с този менторски тон, моля те. Говоря за нашето училище. И за някои от родителите на съучениците на моето дете, не за теб конкретно. При нас си има забележки и то сериозни, има и разговори с родители извън насрочените родителски срещи, има и консултации при класната извън часовете за проблемни и изоставащи деца. Който има желание да получи информация я получава. Но има и родители, които традиционно "пропускат" родителски срещи, не реагират на забележки, не ползват часовете за консултация. Да не говорим че две деца се преместиха в друго училище основно защото на родителите им "писна" да им говорят за поведението на техните деца. Ми имаше защо. Сега и някой друг ще им каже същото, но дано не е твърде късно за децата.

В това отношение не мога да се съглася че на учителите не им се занимава. Поне не и за нашите учители.