Правите ли разлика между нахалството и това човек да е "перде"?

Нахалният е този, който влиза в личното ти пространство.
На пердето не му пука. Не осъзнава.

Нищо чак толкова нагло не видях в случаите с помпата и червилото.
Иначе обичам твоите теми, Касиди, дават широооко поле за размишления от всякакво естество.

От тези изброените неща първите две нито ще ме притесни да си поискам, нито ще ме издразни, ако ми поискат.
Разбира се и че е до ситуация и човека, който е насреща.
Иначе...всеки си има граници на личното пространство и за едни са по-тесни, за други по-широки. Не ме дразнят толкова неща от сорта да ми "ядат от чинията" и да ползват моите вещи, дразни ме, когато близки хора и хора от семейството искат да знаят прекалено много за мен и разпитват прекалено много. И ако им поставиш граница се обиждат.

именно!
нахалните ме дразнят, другите - понякога

За мен нахалството е признак на липса на тактичност. Това да си "перде" също. Или образно казано нахалство е това, да бутнеш баба си по стълбите и след това да я попиташ за къде толкова бърза.

И аз тъй

Няма чак такава разлика ... и няма осъзнат нахалник или неосъзнато перде.
То си е въпрос и на възпитание и навици все пак.
Но пък това са все положителни качества ...

Точно ти ли...
Всички нахалници са осъзнати и нахалството им градира. Колкото повече успяват благодарение на него, толкова повече го култивират съзнателно. Според мен.

И достигат невиждани висоти в нахалството си, като си мислят, че голямо геройство вършат.

Замислих се, дали има разлика между това да си нахален и да си перде и установих, че са ми еднакво неприятни и двата типа хора. По-лошото е, че когато се сблъскам с подобно поведение никога не мога да реагирам адекватно. Според мен хората често не знаят къде е границата, докъде могат да навлязат в личното ти пространство, какво могат да поискат. Примерите и от моя живот са много, но най-фрапиращият за мен е следният случай. Живеем в панелен блок, в обикновен двустаен апартамент, за толкова ни стигнаха силите тогава. В нашите очи това ни постижение не е кой знае какво, но....сме трън в очите на останалите,защото повечето апартаменти се обитават от по две семейства, най-често младите и старите. Естествено ни намразиха дълбоко...Един ден аз се връщам от съботно каране на ски, много запален скиор съм, карам от 9 годишна, но всеки, който е скиор знае, че екипировката е скъпа. Е, аз никога не съм имала моя екипировка, новичка, всичко дълго време ми беше втора употреба, Но за рождения ми ден фамилията дружно ми подари нова екипировка, Пазя си всичко като очите си, радвам му се, защото ските са ми голяма страст, а имам всичко ново едва на 30. Та въпросният ден ме среща съсед и ми казва: "А, при теб идвам, видях, че караш ски, а детето ще ходи на ски-училище, ама на нас не ни се дават пари за екипировка, та ако можеш да дадеш твоята". Аз едвам промълвявам: "Ама тя ми е нова...." Той: "Е, какво толкова, ти можеш пак да си купиш"....Ами не можах да реагирам, предложих да дам старата си екипировка, той обидено се фръцна. Реших, че просто не знае колко струва една екипировка...Не знам дали този човек е нахален или перде, какъвто и да е обаче не мога да го приема за естествено.

                    И като стана дума, че хората и навиците им са различни... се сетих следния случай: в провинцията пазарувам в голям (най-големия в града) хипермаркет хранителни и други разни стоки... Продавачката ми ги маркира и ми ги захвърли от другата страна на касата - ако искам да си ги слагам в торбичка, ако искам на главата да си ги кача  . Неприятно ми стана и някак неудобно. Прибрах си нещата, платих, троснах се няколко пъти и си тръгнах... После обаче разбрах, че това си е нормална практика и всъщност никой не смята, че ми е длъжен да ми подрежда покупките... Явно много сме разглезени в София... Т.е. колкото и грубо да ми се е видяло, нито продавачката е била груба, нито перде  .

То обратно погледнато из софийските ви магазини може да ви смятат за нахални като чакате да ви наредят покупките в торбичка
 Усмихна ме.
 Надявам се продавачите по зеленчуковите магазини да не ме приемат като нахален клиент, който рови за да си избере твърди домати и зелени банани

Ни мойш бара доматиту, гуспужа.
Ей такива най ги обичам. Буквално зарязвам всичко на момента,кажат ли ми да не барам и купувам от съседната маса.

                   Не знаете да се радвате вие, ама хич  . Онзи ден в големия дъжд спирам на пазара в Сф да си купя портокали... Да, ама те мокри и неприятни... Ами не можах да накарам продавача да ми ги сложи в торбичка - аз да съм си слагала. Ми не искам  ! А той сигурно живее с мисълта, че е много любезен  ...
                   По всичко личи, че няма угодия, и всеки си е луд по свой си начин.