Егоизъм!

Първо  !
После какво значи " не им върви"???
И какво значи "върви им" всъщност? Всички работят много Бубс! Питай утре наред- продавачки, банкери, секретарки, общи работници- кой работи малко? Всяка професия си има изискванията.
Отделно подозирам, че говориш за разлики в стандарта също породени от образование, опит и кариера.
Така се случва, че има хора с късмет, или с опит и късмет, или с пари и късмет, но на ПЪРВО място с късмет и умения, или само с късмет- никой не е привилегирирован в живота- каквото си направиш+съдба...и късмет. И няма защо някой да се чувства виновен за стечението на обстоятелства при други хора било то и близки- може да боли- да, но да търсим вина е несериозно според мен...

Говорим за отказ за подкрепа в определен момент, не непрекъсната помощ и не от пари, морална, дори едно обаждане по телефона, информираност, въпрос.. знам ли...
Дори помощ да печелят по - добре, дори протегната ръка за съвместно съжителство, дори покана за гледане на внучето, докато те се борят да направят живота си по -добър.

ген + придобиване, т. е. научаване да бъдеш такъв
когато вече си - да
съответно - не
не зная
не зная, зависи

спрямо децата си съм егоист, т. е. мога да взема от всеки и всичко за тях 

съгласна съм с Катюша - след един момент зависи и на какво са способни самите те, нотогава ще направя всичко, което ми е възможно и което те са склонни да приемат, за да им помогна; защото все пак на сила не можеш да дадеш, а само да вземеш

Именно такива егоисти са родителите на съпруга ми  Напълно те разбирам , защото съм живяла с такива хора  Никога не бих принебрегнала синът си , а да гощавам дъщеря си и да и пълня джобчето подобаващо, да ядат с дъщеря си пържолките в съседната стая , а синът им да мирише вкусът им  Никога не мога да допусна това    но има и такива хора 

Не, не, явно не мога да обясня добре...
Аз, лично аз, никога няма да се питам дали децата са ми пораснали, дали могат или не могат да работят, дали имат късмет или умения, дали са или не са.
Не, никога, те винаги ще бъдат част от мен, докато аз дишам ще им давам от дъха си, докато аз имам  и те ще имат....
Не съм била такова дете, гледах родителите си от както бях навършила 20, гледах ги до смъртта им, от цигарите до хляба и чорапите, трудно ми беше, но не го усещах, сега ми липсва.
Ако аз обаче имах нужда тогава, те нямаше да ме оставят да се оправям сама, сигурна съм, така да ме възпитавали просто -когато има нужда някой, да си до него.

Аз излязох хипер-егоистка!
Страда въпреки работата ли/а не се доквалифицира/, получава малко пари/а не работи на друго място/?
Сори, момичета- аз зад такива деца няма да застана/по точно ще се постарая да не го направя/- лесно е да не мислиш и да се оправдаваш с обстоятелства, трудно е да поработиш върху себе си и да продължиш напред. Обичам безумно Мишо, но не може да му е трудно, ако има желание и нагласа да работи- каквото и да е, в който и период от живота си да се окаже- на това искам да го науча!

И много хубаво те разбрах Бубс! Може да ме боли, но ако не могат да се справят сами в определен период и при определени условия за самооцеляване- няма как да разчитат на мен, освен духовно и морално. Надявам се да не стигам до там де...

Да, хората са различни, именно за това исках да прочета повече мнения.
Нека не задълбаваме:
Страда въпреки работата ли/а не се доквалифицира/, получава малко пари/а не работи на друго място/?
Това е без значение, защото няма само черно и само бяло, има и среда, има и някакъв нюанс...

 Не мисля, че е егоизъм това да смяташ, че някой е достатъчно зрял за да си чука главата сам в живота и да се оправя според възможностите си. Не мисля, че взирането в чуждата паница, когато си навършил пълнолетие е полезно и необходимо, за мен това е проява на лош вкус.

Да ти разкажа за татко. Когато близнаците бяха на 4 месеца и все още основно ги хранех с NAN, в една прекрасна сутрин открих, че кутията е съвсем празна, а и портмонето ми също. Аз по майчинство, мъжа ми безработен. Същия ден към 11,00 часА щях да отида до работата да си взема аванса (майчинството тогава си го получавахме по месторабота) и помолих татко, който по това време работеше за сумата от около 700-800 сегашни лева да ми даде пари, за да ида до аптеката и да купя на бебетата една кутия мляко, за да ги нахраня и да ида до работата спокойна да си взема парите, и ще му ги върна. Той разтвори портфейла си с много  прегради, избра тази, в която имаше две банкноти по два лева и каза "Нямам бе татко, нямам! Ето 4 лева имам..." като по никакъв начин не трепна и не се притесни, че значително по-едрите банкноти от по 20 и 50 лв надничаха от следващата преграда надиплени и не по-малко от 200-300 лв, защото той винаги е носел много пари в себе си. "Ти нали ще идеш да си вземеш аванса след малко, ми тогава ще им купиш." Опитах се да обясня, с буца мъка в гърлото си, на двете четиримесечни бебета, които незнайно защо отказаха да изпият разреденото с вода кисело мляко, което никога не бяха яли до този момент, че мама ще може да ги нахрани след три часа, а до тогава да развиват белите си дробове, защото дядо, чието име носи батко им, не може сега точно да даде парички за три часа, за да купим бебешко мляко. Заклех се пред най-милото си, децата ми, в този миг, че ако е рекъл Господ по корем ще се влача, но никога, НИКОГА няма да бъда като тези хора - майка ми и баща ми! Докато съм жива няма да простя! Човешко е да се греши, но такова нещо само Бог може да му прости на татко. Аз не мога! Това е чиста проба отгледан, развиван и абсолютно във висша форма егоизъм.

Извинявам се  , получи се безкраен пост!

Знаеш ли Бубси, в първия момент въпросите ти ми се сториха риторични - разбира се, че една обичаща децата си майка би дала всичко от себе си, за да са добре децата.

Но после премислих и искам да ти кажа, че егоизъм е понякога прекаленото вмешателство в живота на децата. Звъненето по телефоните непрекъснато, дори когато децата са отделени от семейството и имат свое, постоянните ежедневни безсмислени виждания, които създават понякога инфантилна основа на взаимоотношенията. Тревогата за това какво си хапват и дали им е студено, дали са си платили сметките навреме и така нататък.

Ще ми се аз да не бъда майка-егоистка и да оставя детето си /за сега единствено/ да расте извън моите подредби на живота му. Ще ми се да я науча как никога да не остава без "богата трапеза", да я науча по какъв начин да си осигури минималните необходимости в ежедневието. Ще я науча, че човек може да има всякакви мечти, но ако иска да е щастлива - трябва да ги следва неотлъчно. Целта в младежките години действа конструктивно и на по-нататъшния живот.

Така си мисля и дано се справя.

Балу !
Както и да съм прозвучала, нямала съм твоята ситуация впредвид. Точно обратната ми се е случвала детето като беше на Фризопеп по 22 лв кутията- нашите ми го купуваха...ама защото знаеха, че мога, че искам, че съм работила без отпуска четири години- за това говоря...

Буболина,
не мисля че си напълно права, защото подхождаш към въпроса, имайки предвид някаква конкретна случка и от призмата на тази случка, се пречупва темата.
Имам да дам един пример за това докъде ПОНЯКОГА води пълната съпричастност към нуждите, дори и измислени, на децата.
Чичо ми е бил цял живот с много добри финансови възможности. Всеки път като децата му искали нещо - дали ваканция еди къде си или първа кола, той си казвал - защо не, имам парите, ако не за децата за кой да гледам, аз не съм важен. /това е негов разбор сега, когато е на 55 и вижда какви грешки е допуснал/ Съответно децата са щастливи на момента, но израствайки се превръщат от молещи, в изискващи, дори и след като човека е поостарял. И досега живеят при него, той ги храни, те работят но харчат всичко за себе си. Плюс това съм чувала от тях как той е изкуфял, как ги дразни , че и по-лоши думи.
В настоящия момент чичо ми си дава сметка, че им е направил точно мечешка услуга, както се писа по-горе.  

Катюшка аз го разказах по повод въпросите на Бубулина, изобщо не ме е притеснил твоя пост! Дори не бях стигнала до него когато реших да отговоря в темата.

Балу, не зная защо така отговорих- огледалната ситуация ме провокира просто вероятно.
Има деца, за които е жизнено важно да се оправят сами исках да кажа до тук !

 Съжалявам, но и в този пост не виждам егоизъм, всички изпадаме в трудни ситуации понякога и не може другите да са виновни за това, с което не сме успели да подредим и да се справим. Всеки има своето право и мотив да помогне или да откаже да помогне, зад всяка случка има и предистория, човешки взаимоотношения натрупвани с години, нещата не са просто черни и бели, колкото и да ни се иска.