Shali, boyana къде сте раждали? 
Защото аз родих на 20 април - да не сме били в една болница?
Защото аз родих на 20 април - да не сме били в една болница?
- Публикувана: 20 май 2004, 11:11 ч.
- Последно мнение: 30 май 2004, 22:39 ч.
Разглезване
Цитат на: boyana
Аз обожавам да гушкам дъщеричката си, колкото и да съм уморена. Зададох ви въпроса, защото много мои приятелки ме критикуват и твърдят, че те не са дондуркали бебетата си непрекъснато. И не ме нападайте, все пак сега се учим, нали?
Аз също!! А и усещането като го гушнеш и той се отпуска блажено...ММММ..Страхотно е. Аз още не мисля, 4е сме се разглезили, но също имам приятелки, които смятат, 4е бебетата им наистина разбират и привикват към носенето на ръце и пр..С моя никакъв опит трябва да кажа, 4е донякъде може и да има нещо такова...Въпреки мненията на пове4ето май4ета тук..Да ти кажа, може би е по-добре да се оставим малко пове4е на инстинкта си и природата и сами да преценяваме кога да се гушкаме и кога малкото 4ове4е наистина капризни4и и се "глези"..А и поне моето мнение е, 4е така както всяко раждане и всяка бременност е разли4на, така и де4ицата ни са разли4ни...При моето бебе- мрънка винаги като заспива и ако не го оставя малко да помрънка (след което веднага заспива), се гушкаме, той заспива и в момента, в който го оставя в креват4ето пла4е неистово...Нали разбирате, 4е времето, когато той спи е единственото време, в което мага да свърша нещо, да се изкъпя дори
....Като го свият коликите сърцето не ми дава да го оставя да страда-естествено, 4е се гушкаме..Та просто се остави усета да те води... И на мен ми е трудно.... 
Спокойно, Боянче!
В началото е така. Бебето не е глезено, ами мама е много уморена. По скоро потърси някой който да ти помогне, за да починеш малко и ще видиш как светът става друг.
Не му се сърди на бебчо, мила, каквото и да прави, то не е нарочно.
Стискам палци всичко да се оправи по- бързо и скоро да се обадиш с някой по-весел постинг! 
В началото е така. Бебето не е глезено, ами мама е много уморена. По скоро потърси някой който да ти помогне, за да починеш малко и ще видиш как светът става друг.
Не му се сърди на бебчо, мила, каквото и да прави, то не е нарочно.
Стискам палци всичко да се оправи по- бързо и скоро да се обадиш с някой по-весел постинг!
boyana, Emi,
Съжалявам и се извинявам за резкият тон на предният постинг.
Всъщност и трите постъпвате по най-добрият начин - гушкате си бебчетата. Всяко бебче е различно, но гушкането е универсално средство за успокояване, отпускане и просто за удоволствие. Разбирам притесненията ви - всяка млада ( и не толкова ) майка се рзкъсва между желанието да закриля безрезервно новият живот и страха, че не прави всичко както трябва.
Shali,
направо ти се възхищавам на духа и изобретателността. Ще ми се и аз да бях толкова оправна през първите месец - два...
Поглезете се сега с гушкане.
Поздрави от мене и Боби - глезанчото на мама.
Съжалявам и се извинявам за резкият тон на предният постинг.
Всъщност и трите постъпвате по най-добрият начин - гушкате си бебчетата. Всяко бебче е различно, но гушкането е универсално средство за успокояване, отпускане и просто за удоволствие. Разбирам притесненията ви - всяка млада ( и не толкова ) майка се рзкъсва между желанието да закриля безрезервно новият живот и страха, че не прави всичко както трябва.
Shali,
направо ти се възхищавам на духа и изобретателността. Ще ми се и аз да бях толкова оправна през първите месец - два...
Поглезете се сега с гушкане.
Поздрави от мене и Боби - глезанчото на мама.
Няма нищо по-хубаво от това да погушкаш бебето си. Когато ни изписаха/ понеже в болницата беше отделно и ни ги носеха само за 30мин. на всеки 3 часа/, ми беше страшмо хубаво да погушкам бебе Ради. Разни баби ми разправяха, че не било хубаво да я свиквам така. В общи линии им казах да си гледат тяхната работа и да ни оставят ние да си гледаме нашата. още повече че бях в депресия и това много ме успокояваше и ми вдъхваше увареност, че ще се справя с грижите по малкото човече.
Да си ги гушкаме, докато са малки, че като пораснат някой друг ще ги гушка.
Да си ги гушкаме, докато са малки, че като пораснат някой друг ще ги гушка.
не можеш да говориш за разглезване. нормално е да си плаче, сега свиква със света, с храната, с докосването....гушвай го и не го оставяй да реве. аз гледам бебето си сама по-цял ден, вярвай ме, че и до тоалетна не мога да отида, реве ми се понякога, но какво да се прави??????????? мое си е ще си го търпя. гушкам го усмихва се, щастлив е, щом го оставя на креватчето.........ужас.......рев до писиняване. някъде бях чела, че бебто иска нежност и сигурност.
и още нещо искам да ти напиша, замисли се колко време ще го гушкаш.........така бързо минава времето, че ще дойде момент, когато ще искаш да го гушкаш, но детенцето ти ще е вече пораснало, ще тръгне по гаджета и тогава........айде гушкай го де.
и още нещо искам да ти напиша, замисли се колко време ще го гушкаш.........така бързо минава времето, че ще дойде момент, когато ще искаш да го гушкаш, но детенцето ти ще е вече пораснало, ще тръгне по гаджета и тогава........айде гушкай го де.
Да се присъединя към другите мами - гушкай бебока на воля, ще видиш че няма де се разглези. И на мен ми се караха - много съм я носела на ръце в началото....Ще я нося я, имаше колики всеки следобед от 5 до 8 - по часовник, що носене и самолетчета съм правила и масажи на коремче и разходки из стаята да изтриване на петите! А нощем като нямам силици и таткото и помагал - заспивала е мишката малка на корема на тати и така цяла нощ, аз поемах дежурството към 6.....Ама после минават коликите, макар че по-натам също не искат да са сами....Аз също се оплаквах на една приятелка, че до тоалетна не мога да ида - веднага наддава вик, тя рече - никой не иска да бъде сам, защо се сърдиш на беба, че не иска да стои сама? Та сега ми казват, че съм я разглезила понеже се занимавам по цял ден с нея и си "бъбрим" - обаче виждам, че и на двете ни е приятно и тя е едно много усмихнато и готино бебе - заспива вечер и така чак до 8-9 заранта готова за нови подвизи!
Затова не се тормози - вярвай на инстикта си и прави това, което смяташ че е най-добре за бебето. А наистина мама също има време за отдих - дано имате сговорчив тате, та да можеш да гълташ глътка въздух понякога! Успех!
Затова не се тормози - вярвай на инстикта си и прави това, което смяташ че е най-добре за бебето. А наистина мама също има време за отдих - дано имате сговорчив тате, та да можеш да гълташ глътка въздух понякога! Успех!
И при мен разни баби се изказваха,че беба щяла да се разглези,да ми се качи на главата и т.н. Та затова като реве,трябвало да я оставям да си реве,а като се измори,щяла да заспи 
Щото кой щял да ми чисти,готви,пере,простира,глади,пазарува,ако аз си седя и се занимавам с нея и я гушкам 
: : : Даже мойта си баба се изказа:"Дете се целува само докато спи" 
А мойто детенце хем си го гушкам,хем си върша домакинската работа,докато то спинка или си играе в креватчето.
Та моят съвет е не по-различен от останалите:гушкай бебенцето и се наслаждавай на всеки миг,прекаран с него,защото не можеш да връщаш времето!
Разбира се,с мярка!
Макар че,ако и мен ме гушкат по цял ден,няма да откажа
И още нещо-наистина е много трудно в началото,но се преодолява.Добре,че имаше тогава кой да ми помага,че да се разсейвам малко и да ми мине депресията.Затова,ако имаш възможност,остави бебче на някого,излез със приятелки,отиди на фризьор,пообиколи магазините;или пали количката и на тур дьо квартал с бебока
Щото кой щял да ми чисти,готви,пере,простира,глади,пазарува,ако аз си седя и се занимавам с нея и я гушкам : : : Даже мойта си баба се изказа:"Дете се целува само докато спи" А мойто детенце хем си го гушкам,хем си върша домакинската работа,докато то спинка или си играе в креватчето.Та моят съвет е не по-различен от останалите:гушкай бебенцето и се наслаждавай на всеки миг,прекаран с него,защото не можеш да връщаш времето!
Разбира се,с мярка!
Макар че,ако и мен ме гушкат по цял ден,няма да откажа
И още нещо-наистина е много трудно в началото,но се преодолява.Добре,че имаше тогава кой да ми помага,че да се разсейвам малко и да ми мине депресията.Затова,ако имаш възможност,остави бебче на някого,излез със приятелки,отиди на фризьор,пообиколи магазините;или пали количката и на тур дьо квартал с бебока
Напълно ви разбирам, мили момичета. Особено ако няма кой да ви помага и ревльовците имат колики. Картинката е ясна.
Просто стиснете зъби и намерете си начини да изпускате парата. Помня следните тактики - слагах го по корем на опакото на ръката ми и гледах телевизия докато ходя из стаята, като капнех от умора, лягах на спалнята слагах си го на корема и се люшках като кит наляво-надясно. Ако се бях изнервена до степен да искам да го хвърля, го оставях в креватчето, затварях вратите да не го чувам как се дере и бавно и спокойно изпушвах цигара на балкона или си мокрех главата на душа, после имах сили за поне още няколко часа. И най-важното, на хубавото време - мах време на вън, гледайте да не се задържате вкъщи.
Напрежението е огромно, но ще мине.
А това за разглезването е пълна глупост. Николай ми отрасна буквално на ръцете, носех го от сутрин до вечер, а сега, от две-три седмици е станал такъв дивак, че като го взема, се гъне, вика, рита, протестира по всякакъв начин.
Може да не ви се вярва, но го чакам да заспи, за да го погушкам малко!
Просто стиснете зъби и намерете си начини да изпускате парата. Помня следните тактики - слагах го по корем на опакото на ръката ми и гледах телевизия докато ходя из стаята, като капнех от умора, лягах на спалнята слагах си го на корема и се люшках като кит наляво-надясно. Ако се бях изнервена до степен да искам да го хвърля, го оставях в креватчето, затварях вратите да не го чувам как се дере и бавно и спокойно изпушвах цигара на балкона или си мокрех главата на душа, после имах сили за поне още няколко часа. И най-важното, на хубавото време - мах време на вън, гледайте да не се задържате вкъщи.
Напрежението е огромно, но ще мине.
А това за разглезването е пълна глупост. Николай ми отрасна буквално на ръцете, носех го от сутрин до вечер, а сега, от две-три седмици е станал такъв дивак, че като го взема, се гъне, вика, рита, протестира по всякакъв начин.
Може да не ви се вярва, но го чакам да заспи, за да го погушкам малко!
и ние се гушкахме и люшкахме почти непрекъснато, така и заспиваше. После като понатежа беше трудничко, но сега не сме вече така. На почти осем месеца сме, но си заспиваме самички. Стана отведнъж, порева си първия ден, на другия помрънка и разбра, че няма да е на нейната. Все още обича да е в мен или в баща си седнала. И ние нямаме нищо против, е , седи си и самичка ,де. Но знае какво е НЕ!!! затова пък вечно се смеем, чак ми е странна като я видя намръщена
Цитат на: pipilota
Не искам да давам акъл на абсолютно никого просто ще кажа какво преживявам. Синът ми вчера направи един месец. Мъжът ми излиза в 6.00 часа на работа и се прибира в 19.30.
Така... значи аз и малкия сме сами през целия ден. Кърмиме се през 3 часа и денем и нощем. Сменяме памперси... Аз до 12.00 часа успявам да изчистя идеално немалкия ни апартамент, поръчвам продукти по интернет и се къпя. Междувременно храня бебето и обръщам достатъчно внимание ОСВЕН НА НЕГО на кучето и трите ни котки. След това обядвам, остава ми време и да подремна и да влеза в интернет , за да изкарам някой лев:) /Такава ми е работата/, храня котаците и кучето, готвя абсолютно всеки ден, ходиме на разходка и после си посрещаме тато. Говориме си с него, обръщаме си достатъчно внимание, приготвям му храна и го оставям да си почине. ТАКА НЕ МИ ОСТАВА ВРЕМЕ ЗА ДЕПРЕСИИ, А НАПРОТИВ- ЧУВСТВАМ СЕ ПЪЛНА С ЕНЕРГИЯ и имам време за всички и всичко:)
Според мен всичко е въпрос на организация и приоритети. няма място за глезотии и комплекси.
Така... значи аз и малкия сме сами през целия ден. Кърмиме се през 3 часа и денем и нощем. Сменяме памперси... Аз до 12.00 часа успявам да изчистя идеално немалкия ни апартамент, поръчвам продукти по интернет и се къпя. Междувременно храня бебето и обръщам достатъчно внимание ОСВЕН НА НЕГО на кучето и трите ни котки. След това обядвам, остава ми време и да подремна и да влеза в интернет , за да изкарам някой лев:) /Такава ми е работата/, храня котаците и кучето, готвя абсолютно всеки ден, ходиме на разходка и после си посрещаме тато. Говориме си с него, обръщаме си достатъчно внимание, приготвям му храна и го оставям да си почине. ТАКА НЕ МИ ОСТАВА ВРЕМЕ ЗА ДЕПРЕСИИ, А НАПРОТИВ- ЧУВСТВАМ СЕ ПЪЛНА С ЕНЕРГИЯ и имам време за всички и всичко:)
Според мен всичко е въпрос на организация и приоритети. няма място за глезотии и комплекси.
Браво pipilota ! Само така !
И аз съм като теб, само, че вместо животинки имам още едно бебе и споделям изцяло жизнената ти позиция!
Кога ще разходим бебоците в градинката?