За рождените ни майки, сиреч.
По подразбиране някак, всички мислим, макар опита да е виждал далече от тази истини, че тя - рождената майка е блага, любяща, сърдечна, всеопрощаваща, винаги налична, подкрепяща... Но такива ли са били винаги те, нашите, въпреки всичко обичани майки?
Видях, че доста жени имат какво да кажат.
Аз на моята съм й казала, каквото имах, сега вече и да искам, няма смисъл. Жена в години е. Пък и аз съм голямшка вече, имам си мое семейство, правя си моите грешки.
Но някога ме боля много. Не от случайни хора, а именно от нея - моята мила, любима майчица.
Не говоря за строгостта й или за методите на възпитание. Тези даже ги ценя сега от дистанция на времето.
Като млада булка, с голям срам седнах и споделих с нея: Мамо, нещо... с бебето... не става.
- Я, пък ти! В нашият род такива няма! То и аз като теб някога се притеснявах, а виж сега, три деца имам!
Дотук с разбирането и подкрепата...
По-нататък, докато изпусках бебе след бебе, тя сякаш се срамуваше... Така исках да ме прегърне, да ми позволи просто да си поплача в обятията й... Сега си мисля, че това не е било срам, не и от мен. Може би е страдала тайно, може би си е мислела, че тя носи вина за болката на детето си... Знам ли я, корава и мълчалива жена беше.
Спрях да споделям с нея. Оперираха ме и тя не спря да се извинява по телефона: Лошо е времето, маме, нека се оправи и ще дойда да те видя.
Не дойде.
Аз отидох с пресните шевове да я видя. Казах й на две, на три от какво са ме оперирали. А мама отсече: Затова имаш проблеми! Само по лекари ходиш, виж как те объркаха!
Когато й казах за Иринка, мислех че, ще се отприщи, че ще зарадва с мен, че ще си поплачем заедно... Е, поплаках, но от яд!
Питах я: Мамо, не можеш ли да се зарадваш за мен? Най-сетне съм щастлива!
А тя сухо отсече: Аз така не мога! Докато не я видя, не мога да се радвам!
Полудях! Заклех се, че няма да я види никога! После престъпих клетвата, разбира се... но тогава, тогава ми се щеше да я удуша!
Сега майка ми се обажда и не пита как съм, а първите й думи са: Как е мъничката?
И вече не й се сърдя.
Щом обича детето ми, нищо друго няма значение.
Майка ми. Такава, каквато е.