МАЙчетата три годинки наближават, МАЙките купона стягат(110)

Да разкажа сега, пък на който не му се чете за премеждия, да не чете

Решихме да отидем за хубавото време (1-2 май) на селото на свеки. Стигнахме, Теа игра по двор, рекичка, полянка, горичка и на 1ви следобяд решихме да й направим рибарското сефте. Нарамихме въдиците и газ към язовира. Стигнахме от едната му страна, но мъжът ми реши, че там няма да кълве, защото наистина духаше вятър. От другата страна, откъм горичката, се беше кротнала водата, слънчице, приказка. Но дотам се стига от съвсем друго място. Ходили сме безброй пъти, знаем пътя. Тръгнахме. В един момент той реши да мине по-напряко, и нацапахме през едни ливади. Наляво, надясно, напред, някъде назад .... и точно като наближихме дърветата, които подсказваха с местоположението си, че точно под тях е язовирът, колата леко и ефирно се хлъзна и спря. Излязохме и се оказа, че сме попаднали на средата на някакво мочурище, в средата на нищото. Нищото беше зелено и огромно, във вид на ливади, докъдето поглед ти стига. Оставихме таткото да копае и да си подпсувква под мустак и с Теа тръгнахме да се разходим. 10 м и се върнахме с по 20 см по-високи от кал по подметките. Гледам и не вярвам на очите си - детето стои пред мен и леко, но уверено губи от новопридобитите 20 см - потъва. Гледам, същото се случва с мен. Опа, и колата е наред. Видя се, че сам таткото няма да се оправи, аз се качих да "карам", Петър да бута, а Теа я завързахме в стола, с основното задължение да пази куклата-бебе. След като изсфорсирахме 10 пъти и запсувахме още толкова по толкова, а, да, и основно - след като Теа се разрева неудържимо от шума и израженията ни, предложих да тръгваме (случката се разиграва в 6 привечер, ние сме насред полето, а от четири страни закачливо подприпкват черни облаци, докато аз разигравам в болната си фантазия разни гръмотевици насред ливадата). Тръгнахме, нарамили багажа от цялата кола, дете на конче, 3 вида якета (тръгнахме с Теа леко болна и се чудех как да я обличам, затова на тръгване просто взех гардероба). Говорим за около 5 км, в този вид. Вървим и се чудя - каква пък ще е тази трева в това блато, така прекрасна и равна, като на бразди растяща. Вървим и си мисля, че по-кофти местност няма да преминем. Вървя. Мисля си. Хоп - участък с треви до кръста и магарешки бодил за разкош - ширнала се безсрамно поне километър напред. Ние, впрочем сме с висок дух и пеем по пътя. Докато пеем и Петър пуска музика от Аризонска мечта от телефона си, ей така, между другото уговаряме един трактор от селото, да дойде да ни измъкне колата все пак. Понеже ще се срещнем на средата (как се разбраха къде сме, не ме питайте, не ги разбирам тези работи), уговаряме и посрещачи, защото на идване сме подминали милата родна гледка на едно стадо, водено от един коч, който проявява явна агресия към стопанина си, който пък на свой ред се саморазправя с него с ...чук в ръка. Разминахме се също така и с няколко съскащи гъски, петли с ръста на Теа и 5-6 лаещи кучета. Виждаме се на средата на пътя с трактора и неговия собственик, мъжът ми тръгва с него към закъсалата ни кола, а ние продължаваме назад към селото с посрещачите, като междувременно берем цветя и разглеждаме заобикалящата ни флора и фауна.
Стигаме в селото доволни (аз съм преспокойна, защото колелата на този трактор бяха с около 80 см над главата ми - няма начин блатото да е толкова дълбоко), и ни застига новината, че тракторът се връща, но сам. Оказа се, че сме имали невероятно рядкото щастие да се нахендрим в единственото мочурище наоколо, при това - хубавите, подредени тревички, се оказаха няколко дка частни имот с жито. Ама кой да знае, че сме се набутали в житата? Човекът с трактора не пожелал да влезе навътре, с право, разбира се. Накрая, по свечеряване мъжът ми успя да намери един човек с машина 4х4. Отишли, човекът нагазил и.... затънал. Върнаха се (нали помните, че писах - 5 км) за лопати и успели да го извадят. После той издърпал нашата кола. И така, към полунощ, приключи първата риба на Теа.

На следващия ден все пак успяхме да я убедим да идем до язовира. Отидохме, много й хареса. Риба разбира се не хванахме, но нейсе. Не държим на тези неща.

След това се надивя доволно и към 9 вчера от вратата връхлетяхме в банята.
Голямо преживяване, голямо нещо.

Лелееее, Мартеа, страшна работа 
Изпитвам ужас от мочурища, блата и прочее водно-подмолни обекти.

Леле, това си е направо готов сценарий за филм на ужасите  . Важното е, че краят е добър   

Ужас, Мартеа като те четох си припомних основната причина поради която не водим деца на природни забележителности по-далеко от местния парк. А се бях размечтала за пикник, и както въобще нямаме кола. Преразгледах мераците си.

Стига бе, ужас било На мен пък ми стана едно мило, хубаво, топло като го четях. Вярно, че са имали премеждия (между другото аз също изпитвам ужас от тресавища), но пък са били заедно, тримата, Мерка каза, че са пяли, вярвам, че това е било нещо хубаво за тях, въпреки всичките перипетии.
Мерка, това покрай Лобош ли се случва?

Аз позачезнах, но нещо нямам ищях да пиша за нищо около себе си.

Но не съм забравила за рождениците и искам да поздравя всички, макар и със закъснение, но от сърце - да бъдат здрави, весели, усмихнати, палави и щастливи деца  

ето, Феъри ме усети Такава тръпка ми липсва от години. Не мога да си изкривя душата, че ми беше хубаво въпреки обстоятелствата, най-накрая с мъжа ми, а и с детето, пак да сме екип.

Такива случки имаме много в общата си почти 10-годишна история. Само дето всички досега са без дете, което да участва в тях. Едната беше малко гадна, останахме цяла нощ в капан на един язовир близо до Мездра, Върбешкия ли беше, вече не помня, там нямахме и познати наблизо, беше ноември и се изсипа як дъжд. Закъсахме го само откъм храна, иначе си бяхме екипирани. Но ето, сега само хубави спомени имам, въпреки че тогава буквално нямаше място без кал по нас. И през януари на лед сме ходили на риба, закъсахме на леда, там пък се скъса някакъв ремък на колата, бяхме с една лада... на морето също има безброй - бури върху палатките, калища, дори една история с медузи (решихме да отидем с плуване от Райския до Германката да скачаме от скалите, поскачахме, но на връщане попаднахме на пасаж с медузи, в подробности няма да влизам )... като мине време то това са спомените

Феъри, не беше на Лобош, а на един близо до с. Лесковец, Долния му викат. И той вече е платен, а риба няма

Мартеа направо егаси прикл'чениятя,но найстина важното е че сте били заедно!
Ние си искарваме страхотно,ники си играе с еднин кавалер,имаме гости...

Честит рожден ден на Ели, Мери! Жива, здрава и послушна мамина отмяна! 

Гушче, честит рожден ден! Бъди все така мила и всеотдайна! Много здраве и любов ти желая!    


Мартеа, хубав пътепис си написала! Толкова ми стана интересно, докато четях. Все едно и аз бях там! Желая ви много такива хубави мигове на тримата! А дай Боже, скоро на четирима 

Феъри, кажи поне с гаденето и повръщането как се справяш?

Честито на рожденниците тия дни! Въпреки закъснението - пожелавам най-най-щастливо детство!

Ние ходихме до Стара загора за два дни - изкарахме страхотно. Като нацеля акк става пускането на филмчета (Сискаааааа помагай) ще ви представя мечката-балерина на Старозагорския зоопарк - Калоян се заля от смях.

Мерка да ти кажа и на мен повече на пирятно преживяване (след равносметката де) ми прозвуча разказа ти от колкото на ужас.  .

Нашето парти за ЧРД е малко... клатещо се. Калоян е бил в контакт с шарка на 1-ви, Педиатърката е на 99%  сигурна че на 7 няма да се тръшне, но пък не мога да не предупредя гостите и всеки да си реши за себе си. За сега от 10 деца имаме сигурни 3.  .

Мерка, много интересно четиво. Само че и аз се ужасих от потъването в мочурището. Бррр...
Като цяло обаче явно е било много приятно и полезно пътуване.
Ех, всеки хванал пътя нанякъде, а ние докато се чудим на времето си останахме в къщи
Днес вали и се чудя какво да го правя това дете. След малко вдигаме гълъбите и отлитаме към леля ми.

Мале мале Мерка......  то не са емоции с адреналин  Колкото зловещо толкова и предизвикателно 
Това ми напомня как с мъжа ми още като гаджето ме заведе на Камен бряг на някаква страхотна гледка която така и не можахме да видим - затънахме с колата в една кал насред село с общо 10 местни (8 от които възрастни хора). Та ни дърпаха с магаре ама нъц, после още едно магаре - ама не! Накрая се обадихме за един КАМАЗ 4х4 и така ни изтеглиха. Като се върнахме във Варна автоматично влязохме в автомивка (дори не се виждаше цвета на колата от калта, която е хвърчала докато боксувахме) , няма да споменавам израенията на хората в автомивката - чудеха се дали да не ни откажат измиване,за да не им запушим системите  Емоции!
Иначе за Париж.... то от доста време искаха да изпращат мъжа ми на обучение за 3 месеца ама все се дърпахме. Накрая обаче трябваше да дойдем - не че е лошо ама .... не ми е по душата нещо.
Гледам рожденниците започнаха да се нижат един след друг, аз още не мога да усетя празничност нещо. Да не говорим за празнуване - най вероятно няма да е нищо специално - тримцата
Дано болните палавници да оздравяват че да си изкарат страхотно на рожденния ден и да могат и да отидат на някой друг   
Бягам че стана късно , а пак сме планували целодневно пътуване .... 

ЧРД на Ели    Красиво и усмихнато детство!


Гуш, да си жива и здрава   

Честит рожден ден на Ели!
Гуш,да си жива и здрава!
Ние сме добре, децата дивеят,малко вали в момента,но мисля ,че ще отмине!

Честито на Ели! Да е здрава, палава и с късмет!

Честито, Мая! Да си здрава и щастлива! Все така усмихната, позитивна и отзивчива! Само положителни емоции!

Ние днес направихме една Зоологическа. Разликата с предишните 2 пъти е огромна - на Теа всичко й беше страшно интересно, не се уплаши от нито едно животно, разгледахме почти всичко подробно и отблизо. Беше голяма лудница... но и на простотия се нагледахме. Въпреки огромните табели на всяка клетка - не хранете животните!, хората сe изпотрепваха да им хвърлят солети, кифли, пуканки и въобще - каквото им падне.
А бях чела някаква статия за някакво животно диабетик (вече не помня какво), което породен род действия биха убили. Е, най-накрая и Теа начеса крастата да нахрани животно (породена от гледката на хилядите мляскащи и подхвърлящи храна зрители), като набра и даде тревичка на едно еленче.
Като цяло, хубаво беше.