Разпределена ли е "домашната работа "във вкъщи

Не е нужно. Форумът има правила, които важат за всички. Никой не е длъжен да търпи обидните епитети, които раздаваш в почти всяка тема.

Ох,не изобщо не е разпределена.Или да,само за мен обаче.Кефя се на такива мъже дето помагат без да им се каже.Но моя не,разбира се не слагам хвърлянето на боклука,който сее събирал 2-3 дни,щото все пак аз не съм Шива десеторъката.Върша си всичко,но поняког ами идва в повече и избухвам,а той милия "е какво прахосмокачка ли да пусна"  Мисля си,че голяма вина има майка му,щото и тримата/баща и синове/чакат всичко наготово.Даже и леглото вечер не си разстила,а ме вика мен  Даже се присмива на баща ми дето помагал,пускал пералня,готвел,чистел прах и т.н.Как да го превъзпитам направо незнам,а претенций има доста 

 Беше, някога, когато бяхме млади! Сега, след 22 години брак, все е уморен и не само не ми помага, а и разни дребни ремонти в къщи не пипва, все отлага. Добре ,че децата ми помагат. Като ,че ли само той остарява, аз съм си все млада и не трябва да се уморявам!

Kaкво беше това релакс? 
С две деца, без помагащи родители и пари за домашни прослужници, и пълно работно време за двамата, единствения релакс е докато спим, след като сме си поделили работата в къщи. Който и когато може взема децата, който може пазарува, който може домакинства. Основно аз измислям какво да се готви, мъжа ми често ми помага в готвенето, основното чистене го правим заедно, пера сама. Единствено когато съм на тренировки трябва всичко да е предварително приготвено, защото го оставям сам с двете деца. Допускам, че и на него това му е времето за почивка - при свършена домашна работа и нахранени деца, ги остава да играят на спокойствие. А той пък ми ги оставя за ден-два, като ходи за риба.
Лошото е, че като помага толкова в ежедневието, ми е съвестно да го юркам много и за баш мъжките неща - ремонтите. Пък и то време не остава, трябва доста да намалим времето за сън май...

Предпочитам да свърша всичко сама,а той да гледа бебето.

Аз не мога да говоря за разпределение. В смисъл, че аз предпочитам да си върша домакинската работа, но и съпруга ми помага
Веднъж той предложи помощ и тръгна да забърсва праха. Докато се обърна го гледам как издухва едни фигурки от лавицата вътре в стаята Оттогава, не му позволявам да пипа парцал вкъщи- чисти само с прахосмукачка и мие чинии Сигурно нарочно го е направил това с праха, за да не го карам повече да помага в почистването Добра тактика
Като цяло съм много доволна от съпруга ми. Не обичам да ми се бърка много в домакинската работа, но когато имам нужда от помощ, той винаги се отзовава. Аз например не обичам да режа месо, а от лук много ми сълзят очите( дори в стая, където е рязан лук очите ми се зачервяват, просълзявам се и почвам да подсмърчам). Затова като почна да готвя винаги той нарязва нещата, а аз после поемам нещата
По принцип аз обичам да готвя- много ми е приятно да творя някакви засукани манджи и затова готвенето не ми тегне толкова. Но понякога след работа се чувствам толкова изморена, че го караме на сандвичи. И той никога досега не ми е мрънкал, че сме оставали на сухоежбина, за което съм му благодарна.
И той чат пат се е опитвал да готви- честно казано не винаги се получава вкусно, но винаги съм била поласкана от това, че се е сетил(Особено когато след работа ходех и на вечерни лекции в университета и се прибирах по късните нощи).
Аааааа.. щях да забравя, че ми помага и с проскането, ще съм малко нисичка и ми е голям зор

Е това е от мене момичета

Хм, за чистенето имаме помощ, пералнята и сушилнята и миялната ясно, че аз се занимавам с тях, в къщи съм си, все пак, а готвенето - горе долу еднакво, на който му дойде...

При нас в дома чак строго разпределение на домакинската работа няма. И двамата със съпруга ми работим. Моята работа е такава, че понякога съм на разположение денонощно и в готовност веднага да тръгна, а съпругът ми работи в друг град и не през цялата седмица е у дома. Все пак аз мия, гладя, чистя, занимавам се с  децата и цветята. Съпругът ми обожава да готви - развихря се перфектно в кухнята. Когато е у дома, на всяко сядане на масата, сме на различно меню. Аз съм безкрайно доволна - за мен е мъчение готвенето, а за него удоволствие, защо да не го прави!!!!!! а, и в повечето случаи, той зарежда миалното машина. За прането  - не става. Прал е два пъти - и двата пъти, когато бях с дечица в болницата след секцио. Първият път, за да ме зарадва като се прибера, заредил пералната със спалното и друго бельо - всичко бяло. Сложил между нещата, обаче и една червена тениска и пуснал на максимум. Познайте след това, какво стана............ Прибирам се у дама, а спалното бельо розово - приятен, нежен , готин цвят, но и неговите потници, слипове бяха в същия нежен, готин, розов цвят.................. каква мъка беше докато се махне родовото

РОЗОВОТО

Не. Аз върша всичко до момента в който не ми падне пердето, не се нервирам зверски и не започна да крещя. Тогава той се стряска, става от дивана и за да ми замаже очите свършва нещо. Аз се поуспокоявам и така до следващия път

С готвенето и мръсните чинии се занимавам аз - имам съдомиялна, така че не ме затруднява. Аз слагам масата, той я вдига след ядене. Той изхвърля боклука, всеки от нас прибира разхвърляни неща, които го дразнят, двамата пускаме прахосмукачка - имам предвид единият или другият, както се случи. Не ми прави физиономии и не смята, че това всичко е само женска работа, а прави, каквото може. Единствено с прането не се занимава, защото не знае програмите на пералнята.

Аз правя всичко, освен смяната на крушки. В кухнята не му позволявам да влиза, защото ще ми изпотроши всичко
А и аз съм свободна почти по цял ден, така че не ми тежи.

Моят мъж доста ми помага,въпреки тежката работа която върши.Аз не работя и все нещо си намирам да чистя през деня (незнам от бременноста ли,или някакаъв маняк станах да ми е чисто ).Иначе вечер,той слага масата,после или мие чинии(много ме е яд ,че нямаме място за миялна ,малка ни е кухнята),или подсушава .Пълни ваната на малката,и често след това той е маже с крем и облича ,хвърля боклук,сменя памперси редовно .Уикендите помага в дом.работа,прозорците отпред(откъм улицата) само той ги чисти ...Да не говорим,че всички ремонти в къщи той сам ги прави,златни ръце има...В началото на връзката ни ,доста често и готвеше(аз не можех...де )....сега спря с готвенето,но ни води мин веднъж в седмицата на ресторант ,отделно понякога поръчваме храна ...абе душичка ми е

Ние сме се разпределили достатъчно справедливо - той глади, извършва ремонти, шофира, мие прозорците и купува продукти. Аз готвя, почиствам и разпределям задълженията . Е, понякога се случва и той да сготви нещо или и аз да си изгладя нещо ако него го няма. Когато единия е ангажиран другия поема част от задълженията му. С дъщеря ми се занимаваме и двамата - понякога аз понякога той поема воденето на ясла, къпането и т.н. Единственото нещо, което върша само аз е купуването на дрехи и избора на подходящи такива за излизане (за съжаление за всички в къщи, защото май си имам две деца, едното доста възрастно). Но пък последното ми доставя истинско удоволствие.

Ей завиждам на всички ви,дето си поделяте къщната работа.
Ние не я поделяме.Всичко правя аз.
Но може би при нас това е нормално,защото съпругът ми работи много,до късно и всеки ден.И това с цел да ни осигурява все по-добър стандарт на живот.За това и не се оплаквам.Понякога ми натежава,ама какво да се прави.