Вкъщи домашната работа е много добре разпределена- и двамата нищо не правим. Живеем си в една малка кочинка. 
- Публикувана: 22 апр. 2008, 21:54 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2008, 01:09 ч.
Разпределена ли е "домашната работа "във вкъщи
Разпределена не е, но разделена да 
Винаги чистим двамата заедно, единият ще мине с прахосмукачката, другият ще измие пода и така е за всичко, твърдо съм против жената да се превръща в робиня на къщата! Щом и двамата работим / даже моето работно време е по - дълго от неговото и следователно той се прибира по - рано в къщи от мен /значи и двамата сме еднакво изморени и имаме еднакво свободно време така че домакинските задължения са и на двамата.
Винаги чистим двамата заедно, единият ще мине с прахосмукачката, другият ще измие пода и така е за всичко, твърдо съм против жената да се превръща в робиня на къщата! Щом и двамата работим / даже моето работно време е по - дълго от неговото и следователно той се прибира по - рано в къщи от мен /значи и двамата сме еднакво изморени и имаме еднакво свободно време така че домакинските задължения са и на двамата.
Моя мъж е като вързан в ръцете в домакинството. За нищо не става. То бива две леви ръце, ама то много леви.Не ми казвайте ,че така съм го научила,не е вярно.
Пробвах го да глади чаршафи, изгоря единия. Накарах го да сготви, като му дадох книгата с рецептата и му купих продуктите, но... загоря манджата. Накарах го да измие съдовете... строши 1 чаша. В последствие го освободих го от длъжността"помощник". По-добре да стои далеч от домакинството, че иначе ще изпотроши цялата къща.
Иначе пък с печеленето на пари много добре се справя, нямам оплаквания.
Пробвах го да глади чаршафи, изгоря единия. Накарах го да сготви, като му дадох книгата с рецептата и му купих продуктите, но... загоря манджата. Накарах го да измие съдовете... строши 1 чаша. В последствие го освободих го от длъжността"помощник". По-добре да стои далеч от домакинството, че иначе ще изпотроши цялата къща.
Иначе пък с печеленето на пари много добре се справя, нямам оплаквания.
Незнам дали тук му е мястото но сега ми хрумна да ви пусна едно писамце по темата да се развеселите малко. И така:
Скъпа Лили,
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
Скъпа Лили,
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
Не бих казала.
Чисти с прахосмукачка и хвърля боклука.
Прави сандвичи на детето в неделя и после го облича и води на разходка,докато аз спя до обяд.
Сутрин почти винаги той го води на ясла,аз си доспивам час след тях.
Плащаме сметките и пазарим и двамата-не сме се разпределили кой да го прави,на който му е удобно.
Друго нищо не прави.
Дори чиниите от масата не си вдига,камо ли да ги мие.
Не пере,не простира,не бърше прах,разхвърля и не знае кое къде стои.
Обаче не ми пука-изкарва 20 пъти повече пари от мен.
Не съм толкова нагла,че да му давам и други задачи.
Чисти с прахосмукачка и хвърля боклука.
Прави сандвичи на детето в неделя и после го облича и води на разходка,докато аз спя до обяд.
Сутрин почти винаги той го води на ясла,аз си доспивам час след тях.
Плащаме сметките и пазарим и двамата-не сме се разпределили кой да го прави,на който му е удобно.
Друго нищо не прави.
Дори чиниите от масата не си вдига,камо ли да ги мие.
Не пере,не простира,не бърше прах,разхвърля и не знае кое къде стои.
Обаче не ми пука-изкарва 20 пъти повече пари от мен.
Не съм толкова нагла,че да му давам и други задачи.
Цвети, мерси за историята, смях се с глас! 
Към мадамата със силно подчертаното никче - .ДЖЕЙН. В мен възникнаха въпроси, на които дори не ме интересува как ще отговориш. Ако /да не дава Господ/ на мъжа ти му се случи някаква злополука и не може да изпълнява функцията си на банкомат, ще му лепнеш ли определението "п..а"? Ако съпругът ти след 5 години реши да те смени с по-млада и луксозно изглеждаща домашна прислужница, той нали не престава да е голям мъж за теб? Говориш за любов, предполагам става въпрос за тази към парите, нали? Толкова си елементарна, че ако си на повече от 17 години, си за съжаление. Нищо, ДиС е на разположение за момента, в който се пропука нелепата ти теория. Бъди щастлива до тогава!
Ох, извинявайте, отивам да се приготвям за нощната смяна, че така е - поживях си няколко години на дълго и на широко, обаче тоя фрашкан тиквеник ме остави заради една тъпа засукана фльорца и те ти сега, на 40, нали трябва да се храня, а и стаж нямам, че и образованието... той не даваше да ставам прекалено умна.. и така - мия подлезите след нощните опикавания. А как ми е достойнството ли? К`во е това нещо, в "Била" ли го продават или...
Към мадамата със силно подчертаното никче - .ДЖЕЙН. В мен възникнаха въпроси, на които дори не ме интересува как ще отговориш. Ако /да не дава Господ/ на мъжа ти му се случи някаква злополука и не може да изпълнява функцията си на банкомат, ще му лепнеш ли определението "п..а"? Ако съпругът ти след 5 години реши да те смени с по-млада и луксозно изглеждаща домашна прислужница, той нали не престава да е голям мъж за теб? Говориш за любов, предполагам става въпрос за тази към парите, нали? Толкова си елементарна, че ако си на повече от 17 години, си за съжаление. Нищо, ДиС е на разположение за момента, в който се пропука нелепата ти теория. Бъди щастлива до тогава!
Ох, извинявайте, отивам да се приготвям за нощната смяна, че така е - поживях си няколко години на дълго и на широко, обаче тоя фрашкан тиквеник ме остави заради една тъпа засукана фльорца и те ти сега, на 40, нали трябва да се храня, а и стаж нямам, че и образованието... той не даваше да ставам прекалено умна.. и така - мия подлезите след нощните опикавания. А как ми е достойнството ли? К`во е това нещо, в "Била" ли го продават или...
Ами в нас май е така както авторката на темата описва. Мисля, че мъж ми ще падне в категорията: "не може да познае дрехите на детето си" и "не знае къде с аму инструментите". Той и не ползва от втория вид де... и те на мен са "зачислени"...
Напоследък започна да се старае да се включва малко повече...
Напоследък започна да се старае да се включва малко повече...
И двамата работим и съвсем естествено се включваме в домакинската работа. Не пиша, че си я "поделяме", защото никога не сме си съставяли специален график за това. Принципът е-който е по-свободен в момента, той върши работата. Иначе-поравно. Почти винаги готвим заедно. Много често приятелят ми мие съдовете. Заедно пазаруваме. Той приготвя закуската. Аз чистя, защото мисля, че се справям по-добре от него, но ако го помоля, веднага се включва. Няма домакинска работа, с която приятелят ми не би се справил. Не пиша, че ми помага, защото не смятам, че домакинската работа е мое задължение. Груба грешка е мъжът да не се включва в домакинстването. Това е много неблагодарна работа-ако я вършиш добре, никой няма да забележи. Освен това резултатите от положените усилия са нетрайни. Ако един мъж не се включва, никога няма да оцени колко тежък труд е това. Не мисля, че участието на половинките ни в тази дейност по някакъв начин ги лишава от мъжествения им ореол. Напротив, това показва, че ни обичат, уважават и имат желание да поделят с нас грижите.