Права си, да се ядосваш! Тук не става въпрос някой да ни е длъжен, а да проявява човечност! Бях около 5 годишна, когато в един автобус,майка ми ме принуди да стана за да отстъпя място на някаква мърмореща баба.... Тогава се изумих,запаметило ми се е в главата, аз също се чувствах неудобно, но мама беше непреклонна! Все сме добре възпитани и мили! Елате ме вижте сега, особено възрастните хора, които са с вечните претенции, ще ме прегазят! А по консултации на колко сълзливи драми съм присъствала и с огромния корем съм ги пускала отпред, а когато става въпрос някой на теб да помогне- не би! Ще те смачкат, може и да те напсуват, всички си мислят ,че се глезиш! Не е глезене да търсиш човешко отношение и у дома , и навън, особено ако и ти правиш компромис с останалите човешки индивиди....Защото с този си манталитет, нито майки с огромни кореми, нито деца в колички ще има из родината! Ще се превърнем в държава със застаряващо излобно население, което не вижда по-далеч от носа си! Това е толкова грозно....
- Публикувана: 23 апр. 2008, 16:21 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2008, 00:52 ч.
За хорската лошотия...
Съвсем не съм съгласна с това, че никой не е длъжен 
! Визирам местата за сядане в градски транспорт. Хората са се постарали да осигурят място за бременни, стари, сакати, майки с деца... Всеки, който не влиза в графата, е длъжен да отстъпи обозначеното с табела място!
За да не изляза неблагодарна, ще започна с похвалите
. Костюмирани и опърпани хора са ми помагали с количката по стълби и рейсове 
. Шофьори не са ми отнемали предимството, което си е за благодарнст в София. 
Обаче загубих бройката на припаданията ми в градски транспорт, когато бях бременна. И в 8ми месец явно ми е бил супер незабележим корема, защото никой не ме забелязваше 
. А единия от пътите, когато припаднах, 5 минути след това, бабките, които отиваха на другия край на София за по-евтин арпаджик, не бяха разбрали, че е припаднала бременна жена и хулеха младежта, че не ставали на възрастните, та видиш ли, сега се строполил някой на земята 
. 
Веднъж едно 10ина годишно момиче ме забеляза и стана от седалката, но докато ме дръпне, за да обърна внимание, че на мен прави място, на седалката се стовари тежката раница на изморен мъж...
А да знаете какво приключение е да си качваш количката сам в рейса, а пътниците и чакащите на спирката да гледат сеир...
Всъщност знаете 
Но за това вече никой не ни е длъжен... Ех!
! Визирам местата за сядане в градски транспорт. Хората са се постарали да осигурят място за бременни, стари, сакати, майки с деца... Всеки, който не влиза в графата, е длъжен да отстъпи обозначеното с табела място!За да не изляза неблагодарна, ще започна с похвалите
. Костюмирани и опърпани хора са ми помагали с количката по стълби и рейсове . Шофьори не са ми отнемали предимството, което си е за благодарнст в София. Обаче
загубих бройката на припаданията ми в градски транспорт, когато бях бременна. И в 8ми месец явно ми е бил супер незабележим корема, защото никой не ме забелязваше . А единия от пътите, когато припаднах, 5 минути след това, бабките, които отиваха на другия край на София за по-евтин арпаджик, не бяха разбрали, че е припаднала бременна жена и хулеха младежта, че не ставали на възрастните, та видиш ли, сега се строполил някой на земята . Веднъж едно 10ина годишно момиче ме забеляза и стана от седалката, но докато ме дръпне, за да обърна внимание, че на мен прави място, на седалката се стовари тежката раница на изморен мъж...
А да знаете какво приключение е да си качваш количката сам в рейса, а пътниците и чакащите на спирката да гледат сеир...
Всъщност знаете Но за това вече никой не ни е длъжен... Ех!
Ние сме хора и за да живеем добре, трябва да се съобразяваме с другите, иначе ще настане хаос.
И мен са ме натъжавали подобни постъпки и безразличието на хората, но не мога да си кривя душата, че специално като бях бременна, са ми отстъпвали място. Е, нещата вдъщност стояха на кантар - имаше хора, които се сещаха, и такива, които не се сещаха. Случвало ми се е в маршрутките, с които пътувах всеки ден до работа, и шофьорите ме познаваха и като ме видеха да се качвам, директно посочваха някой да стане и да ми отстъпи място. Може да не са били прави спрямо останалите пътници, но поне пък проявяваха елементарно възпитание. Аз винаги съм отстъпвала място на бременни, на възрастни и на майки с деца. Съвестта ми не би ми позволила да си седя, а въпросната жена да стои права.
Най-ясно ми изплува в съзнанието следния случай. Бях бременна в 6-я месец някъде. Коремът ясно ми личеше. И не изглеждах пълна или дебела, а бременна. Качих се в маршрутката, а около мен седяха поне 3-4-ма мъже, но нито един не стана да ми отстъпи място. Наистина бях изумена, че такова нещо може да се случи.
Много мога да пиша и да разказвам по темата.
И мен са ме натъжавали подобни постъпки и безразличието на хората, но не мога да си кривя душата, че специално като бях бременна, са ми отстъпвали място. Е, нещата вдъщност стояха на кантар - имаше хора, които се сещаха, и такива, които не се сещаха. Случвало ми се е в маршрутките, с които пътувах всеки ден до работа, и шофьорите ме познаваха и като ме видеха да се качвам, директно посочваха някой да стане и да ми отстъпи място. Може да не са били прави спрямо останалите пътници, но поне пък проявяваха елементарно възпитание. Аз винаги съм отстъпвала място на бременни, на възрастни и на майки с деца. Съвестта ми не би ми позволила да си седя, а въпросната жена да стои права.
Най-ясно ми изплува в съзнанието следния случай. Бях бременна в 6-я месец някъде. Коремът ясно ми личеше. И не изглеждах пълна или дебела, а бременна. Качих се в маршрутката, а около мен седяха поне 3-4-ма мъже, но нито един не стана да ми отстъпи място. Наистина бях изумена, че такова нещо може да се случи.
Много мога да пиша и да разказвам по темата.
А майките с деца, които обаче не са с тях в магазина имат ли предимство? Сестра ми има бебе, което кърми, оставила го е за 2 часа на майка ми да го гледа и чака на някаква опашка да си плати данъците. Бабка с количка се опитва да я предреди, със съдействието на байчото-пазач. От къде на къде? Защо бебето на бабаката да има предимство пред бебето на сестра ми?
Напълно те разбирам и докато бях бременна се убедих, че България заслужава да се затрие като нация. Нито ми отстъпваха място, нито ред. Аз не се оплаквам. Благодаря на Бога, че имах прекрасна бременност, но има жени, които нямат такава. Един единствен път се наложи да пътувам с малката в автобус. Водех я на едни процедури на края на София, беше студено, не идваше такси, но дойде автобуса и аз я качих там. Беше на около 4 месеца в кошницата за кола. Автобусът -72 -доста пълен по онова време. Никой не пожела да ми направи място, но получих съвет: Ама защо не я оставите на земята, да не ви тежи! повече не повторих пътуване в градски транспорт.Не мога да се преборя с простотията, но правя всичко възможно, за да предпазя детето си от нея.
Всички дето се ядосвате за "хорската лошотия" сте супер зле. Явно ядосването ви прави живота по-лек и приятен. Продължавайте в същия дух. А решението да имам дете не се влияе от възможността да предредя една опшка или да седна в рейса.
А майките с деца, които обаче не са с тях в магазина имат ли предимство? Сестра ми има бебе, което кърми, оставила го е за 2 часа на майка ми да го гледа и чака на някаква опашка да си плати данъците. Бабка с количка се опитва да я предреди, със съдействието на байчото-пазач. От къде на къде? Защо бебето на бабаката да има предимство пред бебето на сестра ми?
Относно неуместния ти пример за "бабката с количката" само ще кажа, че и тя и ти сте на един акъл.
Какво да ти кажа, мила, и при мен случки колкото искаш и даокато бях бременна и сега с детето. Да, права си тъжно е, че се случват такива неща и то точно на тези, които имат нужда от помощ. Разликата е тази, че аз не си мълча и винаги има какво да се каже дори и принизявайки се до елементарното ниво на отсрещните хора.
Последната случка беше онзи ден когато минавахме с Иванна по пазара, а една лелка си продава бонбони на сергията. Минавайки от там, Иванна вижда бонбоните и започва да ми иска да й взема, а аз й обяснавам, че е още малка и не бива да яде такива бонбони и когато се приберем, ще й дам бонбонки, а в същото време лелката зад сергииката ми вика... "да бе малка е ти ще кажеш"... при което аз се обръщюам и и викам - "да аз ще кажа защото съм й майка, а Ви се предполага да бъдете вежлива и усмихната, а не да се заяждате с хората, които не искат да си купят от вас" обърнах се и си тръгнах.
Незнам, според вас, дали съм постъпила правилно като сим се обадила, но стига с това мълчание и преглъщане на всичката злоботия и простотия...
Последната случка беше онзи ден когато минавахме с Иванна по пазара, а една лелка си продава бонбони на сергията. Минавайки от там, Иванна вижда бонбоните и започва да ми иска да й взема, а аз й обяснавам, че е още малка и не бива да яде такива бонбони и когато се приберем, ще й дам бонбонки, а в същото време лелката зад сергииката ми вика... "да бе малка е ти ще кажеш"... при което аз се обръщюам и и викам - "да аз ще кажа защото съм й майка, а Ви се предполага да бъдете вежлива и усмихната, а не да се заяждате с хората, които не искат да си купят от вас" обърнах се и си тръгнах.
Незнам, според вас, дали съм постъпила правилно като сим се обадила, но стига с това мълчание и преглъщане на всичката злоботия и простотия...
Ако трябваше да си хабя нервите за всичката простотия и лошо отношение на хората... 
За съжаление такива хора винаги ще има, на тях с нищо не може да им се повлияе.
Единственото което ние може да направим е да се отнасяме нормално и възпитано и да учим децата си да бъдат толерантни. И честно казано проблема с опашките и автобусите е един от най-малките проблеми. Манталитета на обществото определя неговите позитивни постижения и неволите му.
Ако променим първо
себе си към по-добро вече сме направили първата стъпка към едно по-добро и позитивно общество.
За съжаление такива хора винаги ще има, на тях с нищо не може да им се повлияе.
Единственото което ние може да направим е да се отнасяме нормално и възпитано и да учим децата си да бъдат толерантни. И честно казано проблема с опашките и автобусите е един от най-малките проблеми. Манталитета на обществото определя неговите позитивни постижения и неволите му.
Ако променим първо
себе си към по-добро вече сме направили първата стъпка към едно по-добро и позитивно общество.
Разбира се че никой не е длъжен да се съобразява с бременна жена, с майка с деца или с възрастни хора, но все пак е до възпитание и желание. Това, че си се понесъл с бебето или с корема си някъде не значи че го правиш от собствено желание. Не винаги има кой да пазарува, плаща сметки или всичко останало, вместо теб. Аз на скоро ходих до аптеката с бебе на 1 месец на ръце и то по спешност защото трябваше да му купя лекарство ВЕДНАГА. Не можех да чакам мъжът ми да се върне от работа. Аптекарката ми се скара защо съм била тръгнала в лошото време навън (духаше вятър и беше студено) с бебето на ръце.Сякаш бях тръгнала на разходка да си правя кефа. Пред мен имаше две млади жени и една едва кретаща баба. Интересното беше, че бабата ми направи път да мина преди нея на опашката. Случаи колко искаш, аз много се тровя от такива неща. Незнам как да ви успокоя, но ако може да не си го слагате присърце ще е добре. Хората са се озлобили сякаш и не са склонни да помагат на чужд човек
Излиза,че аз се глезя и искам някакво специално отношение към мен,а хората,които се държат като дебили и коне с капаци са прави...
Странно е обаче , когато не получиш подкрепа , дори и от жена минала по същият път , а напротив - като че ли жените са по - злобни
Винаги са ми отстъпвали място мъже или са ми правили път , за да пресека ... жените те изгледат накриво и толкова ...
В един от редките случаи , когато съм се качвала на тролей влезе едно бременно момиче . Станах веднага и и предложих да седне ... Милата беше толкова изненадана , че някой и е направил място , че си представих какво ли и се е случвало досега
Абсолютно те разбирам как се чувствш. Мисля че хората се промениха много. Трудният живот през последните 15години като че ли ни озлоби, направи от нас егоисти...
Моята най-фрапираща случка: Бременна съм в 9-тия месец. Пътувам в тролея с голям сак с багаж и с дъщеря ми, която тогава беше на 4г. Чудих се с коя ръка да държа нея, с коя багажа и как едновременно да се хвана някъде, за да не падна. А всички гледаха разсеяно през мен, включително седнали мъже. Едва когато пуснах сака на земята и помолих дъщеря ми да седне върху него, защото така ще ми е по-лесно да я придържам, един мъж се надигна...
Моята най-фрапираща случка: Бременна съм в 9-тия месец. Пътувам в тролея с голям сак с багаж и с дъщеря ми, която тогава беше на 4г. Чудих се с коя ръка да държа нея, с коя багажа и как едновременно да се хвана някъде, за да не падна. А всички гледаха разсеяно през мен, включително седнали мъже. Едва когато пуснах сака на земята и помолих дъщеря ми да седне върху него, защото така ще ми е по-лесно да я придържам, един мъж се надигна...