За Миа - Най-чистите и ясни детски очи, за жалост са вече най-ярките звезди

Zdravi4, ставаше дума за Зузулина, не за Ефросина. Да не са им уроки и на двете.
Момичета, изключително трудно ми е да пиша в тази тема. Казват, че починалите отиват на по-хубаво място, но аз така и не се научих да приемам смъртта. Не мога да си представя, че любимите ни същества са добре, след като виждат колко много страдаме за тях. Казват също, че покрай такива хубави празници Господ прибира много специалните хора. И това не прави нещастието по-малко, казвам го от опит. Скъпата ми баба почина на 27 декември 2003 г. Това беше първият толкова скъп човек, когото загубих и ударът беше жесток. До този момент приемах, че всички любими хора ще са винаги около мен. Светът ти се срива, когато осъзнаеш, че не е така. До ден днешен плача и за нея, и за дядо, който не можа да преживее загубата й, и за втория ми баща, който не успя да види внучето, което толкова много чакаше. С годините хората, които те напускат се увеличават и нищо не може да запълни празнотата в сърцето ти. Това е горчивата истина. Към сълзите за тези толкова важни и обичани от мен хора се добавят и тези за малката Анна-Мария.

Страшно е, това което се случва.....това, което се е случило....
Всички много ни боли...
Зная че такова нещо не може да се забрави, не може и да пребориш, защото е по-силно от теб.....
 
“Не можеш да загасиш туй, що не гасне!”
 

И аз плача всеки път като вляза в темата,немога да напиша нищо....
Много ми е тъжно.....
Злато,с теб сме всички! Не се предавай !
Малка Миа 

Моля се и за малкия Теди,дано всичко е наред с детенцето!
   
 

Престраших се да влезна тук...тук,където огромно щастие ме доведе...

Мили момичета,

благодаря на всички ви от все сърце!Сили нямам да пиша при вас,а най-вече-не искам да ви разстройвам!Искам всички да сте спокойни и щастливи,за да можете да си гледате дечицата!Благодаря ви за темата,за добрите думи,за стиховете,за многото розички и свещички...Сигурна съм,че моята миличка Миа ви е също много благодарна!И знам,че ще ви пази-вас,дечицата ви,семействата ви!

Злато прегръщам те.
Моля те не ни забравяй.Влизай при нас и споделяй мъката си.Ние всички сме с теб.Надявам се да ти дадем поне малко кураж.

От вчера не съм спряла да мисля за вас, независимо, че не се познаваме. Няма по-страшна мъка, няма по-голям ужас от това, да загубиш детето си. Много, много съжалявам , моля се за малката душичка и прегръщам силно милата майчица !!! 

момичета, и без да влизам във форума, непрестанно плача и мисля  Злато и МИЯ. от както разбрах потресаващата вест не спира да ме боли главата ще се пръсне, и душицата ми се е свила. Толкова ми е мъчно за Злато - сякаш цял живот съм я познавала, а всъщност дори не съм я виждала..., ей какво нещо е форумът - как се сближихме, как всички сме едно цяло. 
Мисля, че ще се съласите с мен, че чувствата ни към Злато не са съчувствие, те са съпреживяване, съпреболедуване на страшната, необратима  трагедия. Ако можеха сълзите ни да върнат малката принцеса, то тя веднага щеще да се е върнала сред нас....
Постоянно се опитвам да намеря формулата за успокоение на разкъсаното майчино сърце, но усилията ми се сгромолясват и разбиват на пух и прах......
Моля се и за ТЕО, кви са тия доктори дето ще почиват по празниците?!?!? Болестта не почива и те трябва да се борят с нея и колкото по - рано - толкова по- добре! Няма да понеса повече трагедии!

Злато, миличка, моля те влизай при нас, не ни изоставяй, ние всички толкова много те обичаме!!!

Скъпи момичета отдавна ви чета съприживях радостта на всяка една от вас относно раждането на така дългоочакваната рожбичка,съприживявам сега и мъката на всяка една от вас за загубата на вашата малка принцеска.Думите ми засядат на гърлото,и в главата ми не се побира мисълта как може да има такава несправедливост на този свят.Поднасам най искрените си съболезнования на Злато и нейното семейство и на вас мили майчета.Поклон пред светлата памет на Миа.

И при мен е така, и мисля, че при всяка една е така, защото се идентифицираме със Злато, защото всички сме майки на такива малки бебета като Миа. Мен совен много болка ме обхваща и силен гняв на моменти, гняв от безсилие, че нищо не може да се промени...
Искам да се обърна към Злато- ще ти разкажа накратко нещо, а накрая ще ти обясня защо го пиша...
По професия съм учителка, преди 10 години поех първия си випуск- дечица първи клас. През лятото след първата година почина едно момченца- затисна го противопожарно табло. Мъка огромна...трагедия... Много от децата разбраха на първия учебен ден за случилото се-беше ужас. След някоко дни дойде майката на починалото дете, донесе цвете в саксия да си го гледаме, поиска да постои малко в клас да послуша децата. Аз, патицата му с патица,  като се притесних, като взех да пелтеча, дума свястна не можах да обеля, дацата и те. Усети жената, че се притеснихме и си тръгна.Ама бях само на двадесет и една. Колко ме яд сега ако знаеш... Всеки път като се сетя се срамувам от себе си...Колко и се е искало на жената да чуе нещичко за дето то й, да си спомним за него...
Сега се моля да я срещна някъде, има си две дечица, едно си осиновиха, после си родиха...как ми се иска да седна с нея и децата и да им разкажа колко палав и умен беше батко им, как ме караше да пиша любовни бележки на едно момиче от другия клас, защото той още не знаеше всички букви, как го наказах, когато решил през зимата в 4 часа следобед да ходи на пикник с половин бутилка минерална вода и отворено пакетче солети като излезли с още няколко момчета през задния вход на хотела и не съм ги видяла...
Пиша ти го това, Злато, защото знам че тази майчица искаше да говори за детето си, искаше и ние да го правим, разбрах я по-късно, когато една от най-добрите ми приятелки загуби дъщеричката си, тя ме научи да говорим за нея без да се притеснявам а я погледна в очите, че ще видя мъката й. Първите ми ученици сега са 10-ти клас-момчетата са по два метра високи, но като стане дума си спомняме и си говорим за нашия, малкия Дидко.
 Пиша ти всичко това да ти кажа, ако искаш да качиш снимчици или клипове на Миа или просто да говориш за нея, или каквото искаш, ако искаш. Тя и ти винаги ще сте от нашата група на "февруарки 2008". Едва ли някоя от нас ще забрави сините големи очи на Миа.

Момичета, много ми е мъчно, ако някой прецени , че поста ми не е удачен, моля да информира модератор да го изтрият.

Мила Злато, мила майчице, щом не се чувстваш готова да пишеш тук - не пиши. Но знай, че ние всички страдаме за малката Миа. Все си мисля, че такава мъка не може да стане по-малка. Макар че се сещам за една мисъл на един философ, че смъртта е изпитание не за този, който напуска този свят, а за тези, които остават след него. Мисля си за малката душичка и се надявам, че тя е на едно много по-хубаво място!
Не ни напускай завинаги, поне ни пиши как си, как е Тони, изливай спокойно тук мъката си!
Утре съм решила да ходя до Св. Петка и да запаля свещичка за малкото ангелче Миа. 

  за теб малко ангелче....

Злато ние всички сме с теб!!! Дръж се и не се предавай!!!

Думите са безсилни пред такава трагедия! Незнам какво да напиша,очите ми се насълзяват 

Мила майчице,мила Злато,прегръщам те силно и скърбя заедно с теб Зная че в този момент думите са безсилни,но бъди сигурна че не си сама,ние всички сме с теб и никога няма да забравим невинната душичка Мия,тя ще остане завинаги в мислите и сърцата ни.

Кураж мила майчице! Не мога да кажа нищодруго!
Малко ангелче Миа

Мила ZLATO, сърцето ми е сковано от мъка откакто научих за тежката загуба. Моите най-искрени съболезнования. Скърбя и плача с теб.

Дълбок поклон пред паметта на малката Миа!