Хе-хе, затова си избрах мъж, който не работи с колежки... много съм ревнива и не мога да търпя да не знам какво прави в компания от жени...
- Публикувана: 24 апр. 2008, 08:49 ч.
- Последно мнение: 21 май 2008, 11:48 ч.
Писнало ли ви е от колежките на съпругът ви?
Това все едно аз съм го писала,само дето за пазаруване още незнам(то това и ми остава).Е не мога с лека ръка да му харча парите и да не ми пука от тяхното нахалство.Lord of the Dark ти как мислиш,нашите съпрузи ли са хипер отзивчиви и "добрички" или те са нахални и се бутат там където не им е мястото? 
Ти как го приемаш и как се справяш с това?Много се радвам че най-после писа някой със сходен проблем.
Ти как го приемаш и как се справяш с това?Много се радвам че най-после писа някой със сходен проблем.Как се справям ли? Ми говоря, карам се ама все едно на стената говоря и всичко си остава за моя сметка или по-точно за моите нерви. И мисля, че май мъжете ни са отзивчиви и "добрички" просто не могат явно да казват "НЕ" когато е необходимо, ама само на други жени явно, защото аз не съм в това число. Ако ти намериш някакво решение моля ти се сподели го.
Забавно ми е да ги опознавам и често се събираме със семействата им, прекарванията нямат нищо общо с българските табиети (напиване на софра, свалки и т.н.), обаче. 
Мда, писнало ми беше, най-вече от една, вече е бивша колежка. 
Май съм пускала и тема тук, няколко пъти разговаряхме мнооого подробно с мъжа ми, аз все съм си била въобразявала - да бе! Да споделя с колега как на Коледа си мислел за нея...
Как не го убих! След всеки разговор обещаваше да спре да се занимава с нея, но не би. Последния път му казах да си изтрие всичките й контакти, но той "бил забравил", така че аз му помогнах. 
Иначе бяхме една компания за обяд на работа, ходили сме у тях на купончета и рождени дни - аз все бях като някаква негова сянка, както и да опитвах да се впиша, игнорираха ме лекинко... Сега с една друга колежка защо нямам такива проблеми и сме приятелки?! Сигурно защото мъжът ми не я харесва особено май, а и тя не му се тика в ръцете...
Май съм пускала и тема тук, няколко пъти разговаряхме мнооого подробно с мъжа ми, аз все съм си била въобразявала - да бе! Да споделя с колега как на Коледа си мислел за нея...
Как не го убих! След всеки разговор обещаваше да спре да се занимава с нея, но не би. Последния път му казах да си изтрие всичките й контакти, но той "бил забравил", така че аз му помогнах. Иначе бяхме една компания за обяд на работа, ходили сме у тях на купончета и рождени дни - аз все бях като някаква негова сянка, както и да опитвах да се впиша, игнорираха ме лекинко... Сега с една друга колежка защо нямам такива проблеми и сме приятелки?! Сигурно защото мъжът ми не я харесва особено май, а и тя не му се тика в ръцете...
Да, писна ми! Не издържам повече, без сили останах! И то точно от една конкретна колежка, с която от 7-8 месеца непрекъснато са заедно по командировки, а ако са в офиса, все си намират работа по цял ден заедно.
Е,не го разбирам това!!!Уж аз съм най-хубавото нещо, което му се е случвало, уж ме обича и не знае как би живял без мен, а ме прави на пет стотинки. Заминават в командировка и казва кога ще се върне, но винаги нещо се случва и му се налага да остане още ден-два. Предпоследният път като пътуваше, отидох с него, защото бях в почивка. Онази уж имаше много работа там, но като разбрала, че и аз ще ходя, казала, че тя няма да дойде. Отиваме в хотела, където са отсядали последния път, настаняваме се в един от апартаментите (само да кажа, че хотелът е собственост на фирмата, в която работи и вещите им си стоят по апартаментите) и какво да видя - от предното им пътуване останали в апартамента, в който уж само тя е спала по две чаши, чинии, вилици на сушилото + бутилка от любимия ром на мъжа ми (понеже е луд по този ром, сме говорили и знам, че само той го пие, никой друг от обкръжението му). И най-гадното - две чаши за чай с неговата и нейната зодия
Нищо не му казах по въпроса, за да не издребнявам. Но ми е адски криво...
Дори сега пак са заедно в командировка. Трябваше вчера да си дойдат, но още ги няма - проблем с колата. Детето ни утре има рожден ден, направила съм му детско парти, но е при баба си и дядо си на 200 км от нас. Тази вечер трябва да сме при него. Предложих му на мъжа ми, от града, в който е да отиде направо при детето (защото е по средата на пътя му), а аз да взема автобуса. Той ми се обади след няколко часа и каза, че не може да стане това, защото трябва да докара колежката. Казах му, че има няколко начина тя да се прибере и нито един от тях не е толкова страшен, а той се развика :Ти ако искаш да си тръгваш с автобуса, тръгвай, аз нищо не мога да направя по въпроса. Ще дойда да я закарам и тогава отиваме при детето." С абсолютно спокоен тон му обясних, че не разбирам защо трябва да измине общо 400 км насам, а после да се върне още 200 в посоката, от която идва. А той каза: "Като си дойда, ще ти обясня защо".
Много ми е криво, само плача. Какво не направих както трябва...
Е,не го разбирам това!!!Уж аз съм най-хубавото нещо, което му се е случвало, уж ме обича и не знае как би живял без мен, а ме прави на пет стотинки. Заминават в командировка и казва кога ще се върне, но винаги нещо се случва и му се налага да остане още ден-два. Предпоследният път като пътуваше, отидох с него, защото бях в почивка. Онази уж имаше много работа там, но като разбрала, че и аз ще ходя, казала, че тя няма да дойде. Отиваме в хотела, където са отсядали последния път, настаняваме се в един от апартаментите (само да кажа, че хотелът е собственост на фирмата, в която работи и вещите им си стоят по апартаментите) и какво да видя - от предното им пътуване останали в апартамента, в който уж само тя е спала по две чаши, чинии, вилици на сушилото + бутилка от любимия ром на мъжа ми (понеже е луд по този ром, сме говорили и знам, че само той го пие, никой друг от обкръжението му). И най-гадното - две чаши за чай с неговата и нейната зодия
Нищо не му казах по въпроса, за да не издребнявам. Но ми е адски криво...Дори сега пак са заедно в командировка. Трябваше вчера да си дойдат, но още ги няма - проблем с колата. Детето ни утре има рожден ден, направила съм му детско парти, но е при баба си и дядо си на 200 км от нас. Тази вечер трябва да сме при него. Предложих му на мъжа ми, от града, в който е да отиде направо при детето (защото е по средата на пътя му), а аз да взема автобуса. Той ми се обади след няколко часа и каза, че не може да стане това, защото трябва да докара колежката. Казах му, че има няколко начина тя да се прибере и нито един от тях не е толкова страшен, а той се развика :Ти ако искаш да си тръгваш с автобуса, тръгвай, аз нищо не мога да направя по въпроса. Ще дойда да я закарам и тогава отиваме при детето." С абсолютно спокоен тон му обясних, че не разбирам защо трябва да измине общо 400 км насам, а после да се върне още 200 в посоката, от която идва. А той каза: "Като си дойда, ще ти обясня защо".
Много ми е криво, само плача. Какво не направих както трябва...
Мацка, дано съм лош пророк, но ми се струва, че те правят на глупачка. Не знам защо още си затваряш очите, но разговор с мъжа ти е просто наложителен.
Не знам защо още си затваряш очите, но разговор с мъжа ти е просто наложителен. Препоръчани теми