Слугиня ли е българската жена?

Много ми е интересно как "съпруга" се приравнява на "слугиня". В края на краищата жената си има задължения /мъжа също/. В днешно време сме толкова облагодеталствани. По времето на баба ми не е имало перални, съдомиални и т.н. Гледали са по 4-5 деца /без дом. помощници и гувернантки/ и са се чувствали господарки на домовете си и мъжете им са се отнасяли с тях като към такива. Никога не съм се чувствала слугиня, напротив чувствам се стопанка на дома си. Мъжа ми не готви, не прави салата, не пере, не чисти, не мие чинии. Има други начини и форми да ми покаже уважение и любов и аз ги предпочитам пред една салата.

Айде пък сега, как било по времето на баба ми. И това не е съвсем точно, тъй като в този период и малко по-късно е имало т.нар. "слугинчета".

Българската жена е слугиня, ако сама се постави и изживява в тази роля. Освен това доста жени не гледат явно въобще за кого се омъжват и после се оплакват ли, оплакват. Никога не бих се събрала да живея с човек, който не желае да участва в домакинството. Ако не е научен от майка си - да се научи, не е толкова сложно. Ако пък не ще от мързел или някакви остарели патриархални разбирания за ролята на мъжа в семейството, то тогава просто да си търси друга жена, настроена да го обслужва. Вкъщи домакинската работа се върши и от двамата, заедно и за нула време. Така ни остава много повече време за по-приятни неща. Мъжът ми си е научен и да чисти (аз съм педант, но той е по-голям и от мене), и да пуска пералня, и да простира, и да пазарува, до вдига масата след хранене, да следи за сметките, за кое свършва и трябва да се купи, въобще - всичко, което мога да правя аз, го може и той. И съм щастлива, че го прави по собствено желание, а не да се налага аз да казвам "свърши това, свърши онова". Обикновено правим всичко заедно, по-приятно е, по-весело и по-бързо става. После всеки си се занимава с каквото си иска. И двамата работим, но събота и неделя почиваме, така че това е времето, в което вършим домакинските задължения. В това отношение нямам проблеми. Наистина не разбирам жените, а познавам много такивава, които опъват като роби и на работа, и в къщи, гледат деца, мъж-дембел, а понякога и възрастни родители. Съжителството с такъв тип мъж е унизително, безполезно и безрадостно. Затова - отваряйте си очите за кого се омъжвате. Ако сте се превърнали в слугини, за това сте си виновни вие. Вие сте се си го избрали такъв, вие сте позволили да ви вкара в тази роля, вие сте се примирили и я играете, вие сте му показали, че може и така. Нали знаете поговорката за баницата?!....... Уважавайте себе си и не допускайте да ви унижават. Ако пък този роля за вас е нещо естествено, тогава нямате проблем. В съседна тема прочетох изказване на съфорумка, че мъж, който се грижи за домакинството бил п...ка! Не можах да повярвам на очите си, но явно има и такива жени, на които щом мъж им носи пари вкъщи е освободен автоматично от каквито и да било други задължения и отговорности. Не говоря за хората, които имат възможност да си наемат домашна помощница, гледачка за децата, градинар и въобще хора, които да им вършат работата. Озадачена съм от онези средностатистически семейства, в които и двамата работят, но жената опъва на два стана, само защото е жена и "така е редно"! Това не го приемам!

Да, така е. Освен това има и такива, които обичат да се изживяват като големите еманципантки, но вкъщи цялата им "еманципираност" мигом се изпарява.

Има жени, които, ако не домакинстват, не знаят какво да правят. Те слугини ли са?

Това е слугински манталитет. Имам една такава в родата си, ужасно ме депресира всеки път. Веднъж мъжът и и детето им бяха отишли нанякъде за няколко дена, и тя се оплакваше - ох, сега нямам на кой да изпера, да сготвя, да изчистя. Тоест, не й липсва толкова присъствието им, колкото домакинската работа, която върши покрай тях.

Аз не съм. Не бих могла да приема тази роля. Но и не гледам на съпруга си като на единствен отговорен за доходите на семейството, или за по-голямата част от тях. Моят мъж не би казал нещо подобно на чутото в рекламата.

Не се приравнявам на слугиня. Чичкото от рекламата приравни жена си със такава. И не смятам, че е задължение поддържането на домакинството. Правя го, защото както ти самата казваш съм стопанка на дома си. Задължение може да бъде ако аз си стоя в къщи, а съпругът ми работи и се грижи за прехраната. При положение, че и двамата работим на 12 часов график си мисля, че ако измие салатата например докато аз приготвям вечерята, ще имаме повече време "да покаже уважение и любов"

Дори и в такъв случай не мисля, че трябва да е задължение. Ако е - не бих си и помислила да остана вкъщи и за ден.

Аз не съм слугиня.
За моя съпруг съм любим човек, партньор в живота и майка на детето му.
Домакинските задължения са отговорност и на двамата ни.
А иначе тенденцията българските мъже да бъдат обгрижвани от съпругите си, така както и от майките си сякаш вече отмира.Поне такива са моите наблюдения.
А ако на една жена и доставя удоволствие да домакинства, то тя не би се чувствала като слугиня дори да изнася цялата къщна работа на гърба си.

Смесваш нещата. Любовта и уважението са едно, домакинстването- друго.
Аз очаквам и салатата да прави, и да ме уважава и обича

Аз не мрънкам и не се оплаквам. Обичам да домакинствам и харесвам домът ми да е чист и подреден. От кухнята да ухае на прясно изпечен сладкиш и от балкона да надзъртат цветята, които сама съм отгледала. Да е дом, а не жилище в което да се прибирам да спя. И не ми тежи. Въпросът е съвсем друг - какви сме в очите на собствените си мъже?

"Едната е да ме пере и да ми готви..."   

Не се сърдете на дядото, който го е казал, по-вероятно е думите да са идея на някой "гениален" сценарист. Пък и негови да са били - човекът е от по-старото поколение все пак. Не вярвам някой да тръгне да подражава на тоя ошмулян човечец.

Аз съм средностатистическа българска жена  в отпуск по майчинство и съм слугиня! Писнало ми е !