Влудяващи периоди

Момичета, няма страшно - дръжте се !
След като минахме през почти всичко изброено от вас , вече близо от 1 год. моите почти 7 годишни близнаци така добре играят с часове самички в стаята си , че чак ми доскучава.
Разбира се , че не може без караници , но нещата нямат нищо общо с това което беше преди . Всичко отминава с времето си.
Най - важно е децата да са здрави , пък дори и непослушни .

Здравей Мая-72
ние сме в същия период и със същите проблеми.Едното ми момченце е много палаво и вече излиза от всички кошари.Извадих го от сгъваемата и го сложих в дървеното легло като махнах преградата.Той беше много щастлив,но в спящо състояние толкова много се подмята,че падна от нея.След това изправих дюшека вместо преграда.Той го ограничава от падане,когато спи,а лесно го прескача,когато е буден.Освен това е мек и по-леко се удря в него.Проблемът при нас е самата стая,която по неволя е пълна с опасности и едвам съм я обезопасила.Прозорец не мога да отворя нощно време,защото нямаме мрежи,а сме на 4 етаж.Той през нощта се буди,и излиза от леглото.Не го знам до къде ще стигне и ако не го усетя може да излезе от прозореца.В ужас съм,защото една сутрин се събудих и го намирам седнал върху телевизора.Сега и той е изнесен от стаята.Цялата спалня е пригодена само за него и вратата се заключва.Другият е в друга стая.За сега още стои в леглото.Благодаря им,че се разминават в този период.
Не знам още какво ще се случи.

Е, и аз да споделя...
Определено най-трудно ми беше някъде до шестия месец, кърмене, колики (ужасни някъде до 8 месец), неспане, направо не знаех на кой свят съм (добре, че таткото е психолог, та се грижи за психичното ми здраве и въпреки това ).  Мога да ви кажа, че тук от около 2-3 месеца спиме през нощта почти непробудно. Общо взето колкото повече растат, толкова "по-лесно" ми става. Разбира се не включвам това, че Криси се катери по секцията и пада, но не се отказва  и разни други такива. Никога не оставям прозорците отворени! Сиянка ми е по-спокойна, заиграва се. Наскоро дори започнах да ги приспивам двамата заедно, което е още едно добро начинание... Сега ще видим как ще бъдат в яслата, което ме притеснява доста. Все пак като за две деца, мисля, че не са особено диви. Най-важното е да са здрави и да растат, пък аз ще си живея с идеята, че ще става все по-добре Повярвайте, понякога издивявам, изнервям се до крайна степен, иде ми да изляза и да не се прибера... но ми минава

Маме на Ани и Ники, много хубаво си го написала, само дето те периодите горе-долу поне при нас се сливат един в друг.

При мен най-критичните моменти са:

1. Първите 3-4 месеца, кърмене, дохранване, колики, всички екстри накуп плюс адаптация от моя страна и обилно недоспиване, което продължи мога да кажа до миналия месец. Сега нещо им стана и взеха да спят, да не чуе дявол. Може и Сандански да им се е отразил добре, дано си останат така

2. Преди да проходят - постоянно мрънкане да ги нося, да ги влача, да ги държа

3. Като проходиха стабилно и започнаха да тичат във всички посоки - този период продължава и в момента.

4. Предходния период се съчетава и с период на чести боледувания, зъбоникнене на кътници - най-тежкото за мен, периода на защотата, къдетата и другите въпросчета, които се задават по 1200 пъти на ден, плюс това че и двамата започнаха да изпитват невероятна ревност един към друг заради моето внимание и Елена ми се е лепнала като ваденка и понякога едвам издържам.

Нататък ще видим как ще е... Адаптацията в яслата не ми е голям проблем, мрънкат си докато влезнат, после казват, че са си изкарали добре, на другия ден се повтаря същото. Само болестите

Десинчо, завиждам благодорно за таткото психолог, моя идея си няма от тези неща и понякога ме хващат бесните от дивашките му подходи към мен и най-вече към децата. А за прозорците - откакто Ники си отвори прозореца, вдигна комарника и се качи на перваза и щеше да падне от 9-тия етаж и само за 2 минути, сме сложили ключалки на всички дръжки на прозорци и врати, които водят към тераси. На кухнята отдавна сме сложили вратичка с райбер и там не влизат, а малката тоалетна, където държим препарати и пералня, и спалнята се заключват, защото не се знае какво ще докопат. те си знаят, че това са забранени територии че могат да влизат само ако ги поканим.

Щях да забравя - и периода, докато ги науча що е то гърне и какво е истинското му предназначение, защото го ползваха само за шапки Затова благодаря на бабите за чудото, което успяха да сторят с моите деца и да ги научат да ползват гърне. 

Прескачането на кошарите беше и мой проблем. Извиках дърводелец, махна шкафовете отдолу и свали дъната надолу. всички шкафове връзвам с найлонови торбички. Не ги стягам, за да ми е лесно да ги развръзвам, а ако малките решат да дърпат вратичките, се затягат.

Може да съм позабравила малко другите периоди, но този в момента, с никненето на кучешките зъби ми се струва ад. Постоянно реват и хванати за панталона ми ги влача с мен, за да направя и аз нещо. Миналата вечер Ивайла рева до 1.30 през ноща. Заспа накрая, но Валерия се събуди в 2 и до 6 сутринта ме разиграваше във всички стаи. Не иска да я пускам, но не трябва и да сядам. Само да обикаляме. Иска на люлката, в момента, в който я сложа, започва да крещи, че иска да става. А се притеснявам да не се събуди и другата. И така всяка вечер. Абе кошмар. Все съм чувала за тези кучешки зъби, но не бях подготвена за това.

Оле,съчуствам ви за тези зъби.Аз да си призная не съм и разбрала кога са им изникнали.Здравко вече ги има и четирите,ана Ивайла й остават два. Дано и занапред да е така.
Аз да ви питам за тези прозорци - как аджеба ще се качат дотам? И аз съм чела,че не трябва да се оставят отворени,но засега не виждам как могат да го достигнат. Е,като имам предвид,че в стаята няма никакви столове,а в кухнята,където ни е терасата,никога не ги оставям сами. Засега не могат сами да си преместят стол,може би като попораснат. Казват за опасности,че да се подготвям отсега. Уж оглеждам всичко,но знае ли човек. На вуйна ми детето преди години падна от терасата на третия етаж и по чудо оцеля,та си ме е шубе и уж все ги следя,но те са като дяволчета - навсякъде се мушкат неусетно.Иначе всички чекмеджета са ни с райбери(които те вече отварят де), всички препарати нависоко и под ключ,вратите се заключват,особено вънщната,че няколко пъти си отваря сам дори и металната. ЗАсега не мога да се оплача от тях,защото като излезем навън всички ми завиждат,че са кротки и си играят в пясъка или седят залепени за мен и нямам проблеми да ги извеждам сама,като изключим бутането на две колелета тип кучета,но съм свикнала. Но определено не мога да се оплача.Има майки с по едно дете,които не могат да седнат за минута. Аз пък не мога да ги оставя някъде да се заиграят ако не съм около тях.За секунда да мръдна и идват веднага да ме търсят и да ме водят с тях. А да ги оставя в клуб някъде и да ги гледат други жени или пък да си играят само с деца е изключено.НО предполагам и това ще отмине.
А за спането да се похваля,че отскоро спят по цяла нощ,разбира се при нас.Никога не са спали в леглата си и едва ли това ще стане скоро. Само да ги помиришат и се събуждат с рев и крясъци и са пак при нас. А за заспиването откакто не се кърмим и при нас е доста трудно,но малко му хванах цаката - слагам ги към 21.30 ,окъпани и облечени с пижамите,пускам всички щори,гася компютри,телевизори,лампи и лягам при тях в пълна тъмнина. Така и да искат няма къде да ходят,защото нищо не виждат и до половин час са заспали. Е,има и издънки,но в общи линии така процедираме.Приказки и песнички не признаваме.Само се разсънват от тях. Само напоследък Ивайла се е изхитрила,че като каже че има ако скачам и светя лампите и ме разиграва по сто пъти,но след като веднъж се изпишка и евентуално изака не й се връзвам повече

 незнам кога ми беше най -трудно в началото до 3м. имах следродилна депресия.на всичкото отгоре неискаха да сучат,да спят през ноща и много повръщаха.но това мина и замина вече сме на 3.6г.сама си ги гледам с таткото нямам баби на близо и по някой път ужасно им крещя за което после съжелявам естествено но понякога неиздържам.иначе им хванах вече цаката като много се бият или карат им пускам приказка да гледат или измислям някаквоа др. задача.като например оня ден купихме тебешири и от вън пред блока в градинката нарисувахме всичко естествено и аз се вкл. но поне не тичах след тях постоянно и така изморително е много но трябва да се държим все това си повтарям дано да се променят нещата

       Колко правилно го е подредила мама на Ани и Ники.
       При нас І-ви влудяващ период нямаше. Спяха си през ноща, нямаха колики, не усетихме кога им изникнаха зъбчетата. Умората ми беше само от приготвянето на домашни пюрета / моите диванета така и не хапнаха купено пюре/ и храненето.
       Но ІІ-ият ни влудяващ период, като че ли няма да има край. Винаги се карат за нещо. Бият се, скубят се, хапят се. Майка ми ги гледа и не ги изпуска и за секунда от очи, защото винаги са готови да направят нещо, което ще ги нарани. Когато заспят на обяд тогава готви, пере. Иначе много обичат прахосмукачката и сутрин почистват с баба си, но по- скоро май висят по маркуча
        Имат голямо желание да ходят на детска градина и при всеки скандал ги плаша, че няма да ги вземат там и за сега има ефект. Но това ще е само докато тръгнат. От там нататък как ще се оправяме не ми е ясно.