Номинации за най-голяма муня

  ох, не мога повече, събудих околията с моето цвилене.

Алечка, благодаря за ранната доза смях.

Сестра ми на европейски семинар в Охрид. Разбира се от всички участници се сдушват първо със сърби и македонци, заради близките езици. Разбират се с македонците да ги разведат из града и да ги заведат до езерото, като домакини.
Македонеца:
- Добро, после вечеру ке те побарам у собу ( В смисъл, че след вечеря ще ги потърсят в стаята)
Сестра ми разбрала недоразбрала:
- Ке ме пабараш, ама ке те блъскам

 
Жена с достойноство.

Забравих важното уточнение, че случката е от много отдавна. Беше по-скоро дете, отколкото жена, беше още ученичка

Вчера поразходих из квартала "чифт'' ботуши. Един бял и един кафяв  

Един приятел испанец ми беше на гости в България. Заведох го на Банско. Всичко му беше адски интересно и все питаше това какво е, онова как е на български, непрекъснато се чудеше що лепим некролози по врати и по стълбове... Един ден се разхождаме по улицата и пред нас една кокошка се мота. В същото време и хеликоптер минава над главите ни. Той любопитства - абе, как е това на български? И аз си мисля, че за кокошката пита. Казвам му - кокошка. А той вика - а на испански е "еликоптеро". Аз изобщо не обърнах внимание кво приказва и си продължихме. Цял следобед горкия повтаря кокошка, та кокошка, докато научи думата. След някой и друг ден се прибираме към София с автобус. И той гледа навън в небето хеликоптер. И изтърсва - А с кокошка до София за двайсет минути!!! Докато зацепя кво говори, па като прихнах да се смея, той ме е питал как е на български хеликоптер, а аз за кокошката съм мислила.... Та така..

Много яки истории има в тази тема  
Да се включа и аз..
Преди години с бившия ми приятел учехме във Варна. Отиваме ние по изпити, а аз за единия не бях учила. Тогава нямаше смартфони, но на гаджето телефона можеше да чете текстови файлове и си разменихме телефоните, евентуално да препиша от неговия на изпита. Свършва ми изпита, прибирам се в хотела и се чудя дали е свършил неговия изпит. Викам си "ще му пиша смс, да не му звънне телефона в неподходящ момент". Отварям смс-ите и какво да видя ... някакъв номер му е писал страшно много смс-и... отварям гледам "къде си, коте", "идваш ли", "много те обичам"   Ужас - ток ме удари, разтреперих се, бясна съм и го чакам да се прибере. Мале като го подбирам от вратата с епитети, викове, крясъци, хвърлям някакви неща, край вече ще се разделяме.. оня човек стои и ме гледа страшно неразбиращо какво става, опулил едни очи, вика "с никой не съм си писал, дай да видя за какво говориш", отваря смс-ите и почва да се смее, ама се смее .. "много си глупава, това е твоя номер"  
А те едно време всички имена в указателя оставаха на картата... та така умрях от срам, много се изложих  
Другото пък - бяхме гаджета с едно друго момченце, нещо се скарахме и си затворихме телефоните, а заради разговора закъснявах за среща с приятел, който ме чакаше вече пред вкъщи с колата, а аз не се бях облякла още и реших да му пиша смс "ей сега идвам, забавих се, че до сега се карах с оня пе*ераст Ангел".. познайте дали не го пратих на въпросния Ангел този смс  
И имам милион други изцепки, ще разказвам, като се сетя.

В началото на връзката ми с бившия попадам на смс- и в телефона му от някаква Тотка и все в стил ела да хапнеш, сготвила съм и то все пращани докато съм на работа. Избеснях! А то била майка му. Тя е Теодора, а Тотка й викали бабите, та и той така я записал, ама грам не ми би хрумнало.

А тукашната потребителка Cuckoo, все й чета ника на бг като Цуцко, а гледам я наричат Куко. И ми е интересно кое от двете е.

И за мен е Цуцко. 

Тя самата веднъж беше писала, че е Цуцко, но не помня в коя тема.

Аз пък веднъж не се разпознах на снимка в телефона на мъжа ми 😊
Карат ски на Боровец и след това ядът в една кръчма в Самоков. За една седмица ходи първо с приятели и после с нас с децата. Гледам аз едни снимки и част от лице на жена на едната, и си мисля че е когато е бил сам. Веднага скачам, а той ми вика, че съм аз. И наистина бях аз, с различни полари беше на двете ходения, много ме беше срам.

Изпращам някакво гифче на месинджъра на мъжа ми - някаква жена права някаква физиономия. Да ама от де толкова акъл да запомня.  Та изписква месинджъра и той ми казва виж кой пише да не е по работа.  Аз кво цъкнах не знам,  но без да се усетя отварям нашия чат и какво да видя някаква жена му прави мимика.  Леле какъв скандал вдигнах не е истина. Чак после видях що за идиотизъм съм сътворила.

Веднъж решавам да опитам като останалите майки да говоря тип бебешки на моето бебе. Само да вметна, че аз съм против такова нещо като вместо ръчички да казваш чонки примерно. Но ще се опитвам.  Та беше време за хапване и аз вместо да казвам: има ли гладно детенце започвам: ама има ли гадно детенце а има ли гадно детенце.  Мъжа ми беше в шок. Ми така де не е за всеки да измисля бебешки думички

Моето второ дете наистина беше гадно детенце
Толкова се бях стресирала покрай неговото отглеждане, че чувствах, как имам едни големи бели петна в паметта си. Веднъж голямото ми дете разхождаше малкото и зло бебе на двора. Аз исках нещо да извикам през терасата, но някак забравих името на детето си и само щраках с пръстите на дясната си ръка и извиках: ти,... ти... как ти беше името?!
Няма да забравя възмутеното личице на детето си, на което просто бях забравила името, което лично избрах!

На изписването на моето бебе от родилното /аз се бях изписала по-рано, то горкото само остана с жълтеница/ ме питат на рецепцията за кое дете съм. Че аз като почнах - първо казах името на племенника ми, после, след като мъжа ми ме изгледа втрещен, казаха неговото име. Той вика - луда ли си бе? И аз като почнах да хъкам, да сглобявам имена и фамилии не е истина. След като всички почнаха да се смеят, мъжа ми вика - аз ще кажа как се казва нашето бебе.