Номинации за най-голяма муня

Вчера в 17 часа ми се обади сестра ми и се разбрахме къде да се чакаме след работа, за да се видим. В 17.30 часа излязох от работа и се метнах в колата при колежката, с която обикновено се прибирам. И си се прибрах. 40 градуса е навън, простено ми е, че забравям.

Реших да спирам климатика. Натискам копчето на дистанционното, няма промяна, продължава да работи. Отстрани моят мъж седи и се хили. И как няма - вместо дистанционното за климатика държах в ръката дистанционното за телевизора. А двете са коренно различни на вид - и по форма, и по цвят.

Пак поне, че с някакво дистанционно се пробваш. Аз обикновено се мъча с телефона си. 

Аз един ден се опитах с дистанционното да затворя вратата на балкона.

И аз така...натискам и се чудя защо не се изключва и си мисля - Пак ли батериите са сдали багажа? Усетих се чак, когато телевизорът се включи 

Вчера избирам картичка за имен ден. На жена, но доста нестандартна, не вървят при нея обичайните цветя и "мадамски" неща. Трудно избрах, но накрая тръгвам горда към касата. Пресреща ме сина ми. Питам - харесва ли ти картичката? Той ме гледа странно - "Мамо, нали картичката е за Петя?" Аз - разбира се, че е за Петя. И той: "Добре, ама тука пише "За най-добрия дядо"

В мое извинение освен жегата ще спомена и факта, че надписът беше ръкописен и чудно вплетен в цялостния вид на картичката, без да се откроява особено

Като заговорихте за климатици. В хола ни е по - нов климатика и го оставихме от седмица да работи непрекъснато на 25градуса, като влезеш в стаята е приятно, не те удря хлад или да ти става студено, като се застоиш.
Ама като решим да си лягаме в спалнята - жега.
Там имаме климатик, ама е доста стар и започна да прави проблеми...нещо не му хваща дистанционното (не е от батериите), та 2години не го бяхме и пускали и онази вечер ММ успял да го пусне и да го нагласи и него на 25градуса.
Добре спахме, на сутринта ставаме аз и детето, мъжо на работа и отварям вратата на затворената тераса към спалнята, че голям част от играчките на детето са там...моткам се из вкъщи, оправяме се да излизаме с детето, ама започва чак хладно да ми става в спалнята...преди да тръгнем, оставям освен вратата към терасата и тази на спалнята отворена. Логиката ми беше, да влезе топло от коридора и да не е толкова хладно в спалнята.
Върнахме се...стоим пак в спалнята на отворени врати...хладно..обухме по едни чорапи с детето, не смея да изкл климатика, че незнам после дали ще тръгне. Вече взех да се завивам със завивка...няма стопляне тази стая, дори с отворените врати.
Звъня на ММ и му казвам че и двата климатика са на 25градуса, ама в хола е приятно хладно, а в спалнята студено. Какво да направи той от работа, казва ми да увелича градусите, щом ни е студено, ама тц, сменям градусите на дистанционното, ама климатика не реагира.
Връща се ММ гледа двете врати на спалнята отворени, ние завити и ми вика "Ти си голяма шматка, защо не отвори и външната врата?" А аз в своя защита му обяснявам логиката си, че съм отворила да влезе топъл въздух и да не е толкова студено... Ама се оказа грешна   Като навлиза топъл въздух климатика не престава да духа студено, за да охлади...
Посмя ми се на логиките...

Преди няколко дни Муня (т.е. аз) решава да се обади по стационарния телефона на баща си (само с него говоря, с останалите по GSM-a), натискам последно набран номер и си звъня (даже и не поглеждам кой е, щото, нали само с него говоря). Забравих обаче, че предната вечер си търсих мобилния и за да го намеря си звъннах да го чуя. Та, звъня аз на баща си и в същия момент GSМ-ът ми звъни. Хуквам към него, затварям слушалката на стационарния, за да видя кой ме търси и звъненето спира. Решавам да видя след малко и повторно звъня на баща ми. GSМ-ът ми пак звънва в същия миг. Отново хуквам към него, затварям слушалката и звъненето пак престава. Вече леко раздразнена кой толкова ми звъни и затваря решавам да видя в регистъра кой е звънял и гледам непознат номер. След около половинминутно дзверене осъзнавам, че това е номерът на домашния ми телефон и след още около минута ми просветва какво се случва.
Ехххх, Муничка, Муничкаааа, Муничка!

Заредихте ме с добро настроение. 

Моето не знам длаи се води мунско ама да си го кажа.
Сега текат някакви разпродажби в мола и аз с цялата си "прелестна" осанка, която включва тяло + бая тумбак естествено да не изпусна авантата отивам в мола. и в тоз магазин, оня магазин. Абе, лекнко се уморих. Та, отидох в H&M и там изръшках да разгледам ама бая се уморих. Та реших да поседна за 5 мин.Тъй де, ама единственото столче,което видях беше в пробната. Влизам аз там, дърпам завесата и сядам. Влязох без нищо в ръката, която да с епробва. Постоях, та тръгнах. И като излизам от пробната, една жена с костщм, вратовръзка, червена коса на кок и очила слоени на ръба на носа тръгва след мен. Отивам до асансьора виждам я с периферното си зрение, тя до мен. Качвам се в асансьора, тя се стрелва след мен по стъпалата. на долния етаж чинно вървя заедно  с мен. Явно бях крадла в нейните очи. И сега се замислих..защо не взех нещо в ръка, ей така, просто да не съм подозрителна.

Да предположим, че аз съм Ж, мъжът ми М.
Получавам от него имейл:

Хай М,
...
Cheers,
Ж

Седя и се дзверя, накрая раазбрах. С огромен патос му говоря каква е муня . Оказа се, че не той е мунята. Просто е решил да ме избъзика, защото преди дни съм му писала.

Скъпа Ж,
...
С любов,
М

прибирам се днес от зъболекар, скапана, навън 1000 градуса температура, минах напазарувах даже със сетни сили и заставам пред входната врата и чакам сама да се отвори....като в супера. Вадят се ключове, търси се ключ за тая пуста врата....тя е с чип. Качвам се в асансьора и натискам ....не мръдва. Аз вече проклинам целия свят и си представям как ще се качвам до 6-тия етаж... Влиза в този момент една съседка, поглежда ме странно и си натиска копчето за етажа и тръгваме. Аз съм си натискала през цялото време началния етаж и проклинам скапания асансьор.  Представям си що за гледка съм била.....зачервена,потна,рошава,с подута буза ,с торби колкото мене и си стои в асансьора и зяпа тъпо

Да се изтипосам и аз с уврял от жегите мозък: халатът ми за баня отдавна беше за пенсиониране, обаче ха днес, ха утре... надхвърли пределната възраст с бая годинки. Тези дни останах сама вкъщи, та реших да шкартирам малко натурии, докато никой не е изревал. Естествено, "пенсионерът" е на първо място, даже не го нарязах на парцали, а направо потегли към кофата след сутрешния душ в 6ч., с идеята да се обзаведа с нов докъм 10,30-11ч., щом отвори близкият търговски център. Да, ама подкарах едно подреждане, едно пране... и чак към 20ч., когато вече стана крайно наложително да изпера и себе си, усетих гредата. 

Това беше муньовщината от вчера, а от днес - изтипосах се в темата за муньовците.

И аз да кажа как изложих детето, ама добре че е малка и неразбира.

Поръчах на детето едни къси панталони, пристигнаха в петък, пробвах ѝ ги за 2мин, супер са. Пуснах да ги изпера, успяха и да изсъхнат и следобед, като се върне от работа ММ ще пътуваме към морето.
Обличам на детето същите къси панталони, мятаме багажа в колата и потегляме.
Решаваме да минем през мола в Бургас, спираме на външния паркинг и вървим към входа, ММ на 5 крачки пред нас, аз държа детето за ръка и вървим.
Чувам че минава самолет и гледам нагоре и вървим...след малко усещам, че детето забави крачка, ама не отделям поглед от самолета, пак се бави, ама не е като да си дърпа ръката, а все едно нещо и пречи да върви.
Поглеждам, те и паднали късите панталони до кокалчетата и милото не може да ходи по - бързо.
Изчервих се, засрамих се...майка ѝ, докато гледа самолета, детето ще си загуби гащите...
Пък тя се смее, хич не и пука.
Вдигнах и панталоните, ама има още 10-тина крачки до входа, пак се изсулиха, та занесох я до вътре и вече ги стегнах от ластика от вътре да няма падане...

Последният разказ ми припомни аз как се червих пред една леличка в детската градина, като си заведох детето без бельо. Били сме първа група, лятото жега от сутринта, ние бързаме. Сложила роклички да им е хладно, вървим или по-скоро аз ги влачех сънени за нещо се бях замислила. Вали ме дърпа няколко пъти в опит да ми каже нещо, изобщо не я отразих до момента в който не се спъна и от инерцията полетя напред. Удържах я да не обели нос и какво да видя гащичките и оплетени в сандалите вече стъпкани Махнах и ги и видях че ластика се е скъсал, хвърлих ги в първият контейнер с надеждата в градината да и сложа незабелязано резевното бельо, да ама не посрещна ни лелката на групата. Жената искаше да поеме децата от вратата а аз да тръгвам, то хубаво ама как да и я оставя без бельо, казах и че не бързам и влязох с децата. Кой знае какво си е помислила като ме видя да слагам резервното бельо на детето