Номинации за най-голяма муня

  • 3 560 371
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 12 075
  • Мнения: 2 041
Днес моят муньо ( съпружето ) реши, че ще чисти у дома. Натика чаршафите да се перат и продължи да подрежда. По едно време го попитах:
- Какво переш, че трака толкова?
- Чаршафи- отговаря- Сигурно са копчетата на калъфките.
Мина се малко време и ме пита:
- Къде е дистанционното от спалнята?
Погледнах го и съвсем спокойно му отговорих:
- Пере се с чаршафите явно..
И така имаме добре изпрано дистанционни  , което Слава Богу работи след това изживяване...

Аз имам приятел, който редовно си пуска дистанционните да се перат. Вече около 10 години. Нарочно. За дезинфекция. И си работят без проблем. Аз вчера си измих клавиатурата под топла чешмяна вода и си работеше... Ама много беше мръсна!

# 12 076
  • Мнения: 35 645
Не сме го правили до сега Simple Smile Ама едва ли ще ни стане практика Simple Smile

# 12 077
  • Майничка
  • Мнения: 13 892
Една година празнувах 41-ви РД /писала съм майтапчийско писмо до приятелка/. На следващата се усетих, че реално навършвам 40.
Онзи лаф "навършвам 30 и почвам 29" явно е писан за такива като мен. Родена съм на "нулева" година, давам си зор да броя само на 0 и 5. Mr. Green

# 12 078
  • IT
  • Мнения: 3 702
Цяла година живях с драмата, че минавам в ново десетилетие и буквално в деня се усетих, че ставам на 29, а не на 30 Simple Smile. На другата година въобще не го мислих, бях си изживяла стреса Simple Smile.
Миналата година бях изпаднала в криза, че ставам на 40, е тази година не го мислих и аз.

# 12 079
  • Мнения: 6 168
Явно това с възрастта не е отминало почти никой.
И аз имах период, в който не можех да се сетя на колко години съм в момента Crazy В такива моменти като запънех и започвах да смятам от годината, в която съм родена, за да си "сверя спомените". Обикновено излизаше с година разлика някъде. Grinning

# 12 080
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
аз всеки път се чудя на коя дата е родено детето  Whistling

също не помня и датата на сватбата (подписвахме на един ден, на следващия беше църковния)  Whistling
тази година успях да си отбележа, защото мъжът ми започна зверски да се обижда.
даже бях измислила как да отпразнуваме, но той се разболя и всичко пропадна  Joy

# 12 081
  • Мнения: 4 507
Откакто родих, не си бъркам годините. Разликата с детето ни е точно 30 години. Та така си ги смятам - нейните + 30.

Датата на сватбата ми я пише на халката, много е удобно. Срам не срам, не един път съм поглеждала кога точно е била.

# 12 082
  • Бургас
  • Мнения: 8 562
Днес моят муньо ( съпружето ) реши, че ще чисти у дома. Натика чаршафите да се перат и продължи да подрежда. По едно време го попитах:
- Какво переш, че трака толкова?
- Чаршафи- отговаря- Сигурно са копчетата на калъфките.
Мина се малко време и ме пита:
- Къде е дистанционното от спалнята?
Погледнах го и съвсем спокойно му отговорих:
- Пере се с чаршафите явно..
И така имаме добре изпрано дистанционни  , което Слава Богу работи след това изживяване...

Ако моят мъж сам реши да изчисти къщата без молби и заплахи, не дистанционно ами нов телевизор ще му купя Laughing

# 12 083
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 568
Аз така преди няколко години си изпрах новия телефон - на няма и 2-3 месеца. Прибрах се, съблякох суитчъра, с който бях чистила мазето, и го набутах в пералнята. Влязох, изкъпах се и отивайки към спалнята, чух нещо да трака силно по люка. В същия момент, още преди да погледна какво трака, ми мина мисълта, че не съм си виждала телефона. Е, видях го - между уплътнението и люка - мигаше жално. Не оцеля, въпреки че беше изваден скоропостижно. Беше се прал около 15-20 минути. Добре че беше евтин, та някак го преживях.

# 12 084
  • Мнения: 9 727
И аз така съм си прала телефон преди години. Само, че аз на ръка, че и омекотител сложих.
Като казах омекотител, мила съм си косата с такова чудо. Майка ми беше купила някакъв нов омекотител. В бързината да си измия косата сложих, старателно, отмих и на излизане от банята видях какви съм ги сътворила.Stuck Out Tongue Winking Eye

# 12 085
  • Мнения: X
Аз пък бях изпрала на ММ дънките с ключа от колата в джоба. Електрониката беше сдала багажа, добре че имахме резервен.

# 12 086
  • Мнения: 2 816
Откакто родих, не си бъркам годините. Разликата с детето ни е точно 30 години. Та така си ги смятам - нейните + 30.

По същия начин пресмятам и моите години 😊.

# 12 087
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 42 013
Вчера ми беше ден Simple Smile
Мислих да се оплача в другата тема, но съм си точно за тая Simple Smile

Излязла съм сутринта с блуза с дълъг ръкав, да ме пита човек защо, и следобеда вече бях като газена от валяк.
Стоя си на спирката, чакам автобуса и така съм се унесла, че се усетих чак когато той, голям и оранжев, минал и спирка, и светофар, и вече се качваше по баира.
Следващият беше полупразен, седнах на една седалка и през цялото време гледах една жена на съседна седалка и се чудих на кого ми прилича. Сетих се след като слязох на моята спирка. Близка позната беше, можех да я поздравя. Тя може да не ме е познала, защото смених и цвят, и прическа.
От спирката пред мен се движи баба с куче. Решавам да я заобиколя от тази страната, която е без куче, да не се стресне нещо животинката. Точно когато я подминавах бабата мощно изплю в моята посока обелки от семки. Почти се извини Simple Smile каза "С тези семки е така. Ама и ти никак не се чуваш като ходиш."

# 12 088
  • Мнения: 514
Имам си много капризна котка, която яде исключително пастетчета Гурме. Вчера, обаче, забравих да ги заредя, и, прибирайки се късно, минах през нашето квартално магазинче,  ама и те не са ги били заредили. И всех едно пауче Фрискис, въпреки че бях сигурна, че няма да го яде, ама да не сме съвсем без нищо .
Отварям хладилника да прибера това пауче, а вътре има опаковка от 4 пастета, за която съм забравила. Зарадвах се, ще има какво да дам за закуска на котката. А тя, милата, последните два дни беше с някакво разстройство, и не е яла почти.
Ставам сутрин, започвам да си правя кафето и закуската. А докато не съм изпила кафе, не съм човек, не си спомням името дори.)))) Котката по това време ми се вре в краката, искала и тя да закуси. Мунята пък си помни, че няма пастети, дава и Фрискис и я кара да яде. Не ще и не ще! Ама меука толкова жално...
Въртя се из кухнята, нареждам на котката, че какво да правим, няма храна, да ядеш каквото има... Отварям- затварям хладилника.  Седнах, закусих, изпих си кафето. За пореден път отварям хладилника да прибера сиренето, останало от закуската- ето я кутийката с пастети си дреме на рафта точно пред очите ми!  А при положението, че хладилника беше почти празен...  Преди си мислих, че само при мъжете има такова "невиждане".

# 12 089
  • Бургас
  • Мнения: 1 717
Планираме сме екскурзия в Италия- Пиза и вече решавам да се похваля в общ разговор с две мои приятелки.Аз: Ще ходим в Италия.  Едната ме пита: Къде точно ще ходите в Италия?, аз: Ница /обърках четерибуквието, ама съм си блондинка/. Същата ми отговаря: Ау, там е много хубаво, аз съм ходила на Френската ревиера. Третата: Ако е хубаво и аз ще накарам ММ да ме заведе там. На следващия ден решавам да преразкажа разговора на ММ колко въодушевени бяха моите дружки за Ница. И той втрещен: Каква Ница, в Пиза ще ходим, Ница е във Франция!!! Е как пък ни една не се усети да ме поправи, от тогава се съмнявам дали и трите не сме блондинки по рождение Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт