Гледам си бележката и виждам, че едни бонбони съм ги купила на по-висока цена. Явно съм се объркала и отивам на информация да ги върна.
Минава цялата процедура по връщането, взимам си парите, благодаря на момичето от информация, пожелаваме си приятен ден и се запътвам към изхода с кутията бонбони в количката.
Връщам се пак на информация и казвам на момичето: "Ами аз все пак да ви върна бонбоните
После се спирам на паркинга да си сложа покупките в чанта и бутам количката до мястото за връщане с чантата в нея. И си мисля: "Много съм зле. Можех да си оставя покупките в колата, а не сега да мъкна тежката чанта навръщане като оставя количката."
Оставям количката, взимам си стотинките и се отправям към колата, ама ми е едно такова лекичко ...

Чувам глас зад мен: "Извинете, забравихте си плика с покупките".
Благодарих, взех си чантата и се понесох към колата с моравочервена физиономия

А денят едва сега започва ...

. На другата година въобще не го мислих, бях си изживяла стреса 
