Номинации за най-голяма муня

  • 3 560 141
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 12 270
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 777
Моя колежка всяка сутрин си носи кафе, което пие в колата, докато идва на работа. Скоро тръгва за работа, но мъжът й ще я кара. С мотор. Любезно я запитва как смята да си пие кафето, возейки се на мотор. Отговорът- аз ще го изпия, докато излезем от квартала, спокойно. Настаняват се, слагат каските, потеглят. Нашата решава да изпие последна останала й глътка. Не отчита обаче факта, че вече е с каска на главата  Mr. Green

# 12 271
  • Мнения: 807
аз вчера бях муня крадец /без да искам/. На  пазара вече на последната сергия съм се спряла за горзде. Оставям си всичките торбички на земята и отивам да си избирам. През това време с периферното зрение виждам една натокана мадама да си оставя и тя нейните торбички, но не обърнах внимание. Взимам си гроздето, вадя раницата да си напъхам всичкити покупки и си пъхам моите пликчета в рницата - там където съм ги оставила, всичките продукти, които съм си взела. Вкъщи се прибирам,отварям пликчетата - моите продукти , но не тези които аз съм си избрала и доста повече като количество..... еми шанс печели шанс губи, не съм я карала да ми мести пликовете , имаше 5 метра разстояние. А 17ч в слънцето , кой ще ти премерва наново покупките.....

# 12 272
  • Мнения: 2 641
С една приятелка си говорихме и се сетих за една моя мноого мунска изцепка.
Случката става в 9 клас. Час по български, някой трябва да отиде да вземе от близката книжарница едни листи, които по - рано госпожата е оставила да се печатат. Понеже вижда, че ми е скучно решава да изпрати мен.
(Мааалко уточнения:
До нашата гимназия има училище - "Стефан Караджа".
Има и две книжарници.
Събитието става преди 9 часа сутринта Wink )
Обяснява ми само нещо, но толкова ми се спи, че почти нищо не чувам, само думите "жена" и "Стефан Караджа".
Тръгвам аз, отивам в първата книжарница, в която обикновено оставят листи за копиране и жената там казва, че не са при нея. Аз убедено продължавам да я питам, карам я да търси, а тя все така убедена отрича да е приготвяла такива неща. След около 5 минути успява да ме убеди и с вече бодра крачка се запътвам към втората книжарница. Отварям вратата със замах и на всеослушание и с най - голямата усмивка питам:
- Добър ден! Вие ли сте жената на Стефан Караджа?
Като видях изражението на продавачката, облещената физиономия на дядото, който стоеше на касата, се сетих какво съм казала и набързо ми замръзна усмивката. Като една истинска груба муня обаче, вместо да й се извиня просто отбелязах: "Явно не сте вие".

# 12 273
  • Мнения: X
Днес не си намирах телефона и реших да го прозвъня от домашния за да го открия. Цъкнах копченцето, на което е запаметен моят номер и се завъртях уж да се ослушам от къде ще звъни. Да де, но в същия момент видях, че все още не съм прибрала продуктите от сутрешния пазар, които отлежават на плота в кухнята, а и една супа трябваше да прехвърля в по-малък съд за да прибера и нея в хладилника и се заех с тези дейности. В същия момент мобилният ми телефон вече започна да звъни настойчиво от някъде, а аз вече тотално съм изключила, че се набирам сама. Балансирам с едни домати, пакет сирене и кисело мляко и бързам да ги подредя в хладилника за да вдигна телефона, че и един доставчик чаках. Телефонът си изпя почти цялата песен, а аз си мисля: "Брей, че е съвестен и упорит този човек, не се отказва след 6-7 позвъняване, а звъни до откат. Ама то така трябва, свикнал е с разни като мен дето не си вдигат телефоните". Най-накрая сколасвам с доматите, изтичвам, вдигам телефона без, разбира се , изобщо да погледна какво се изписва на него: "Ало, ало..." - отсреща тишина. - "Ей, не издържа все пак човекът, затвори ми." Върнах обаждането и чак когато звънна домашния телефон се усетих какви ги върша.

Това ми хареса, Онна. Grinning

# 12 274
  • София
  • Мнения: 40 958
- Добър ден! Вие ли сте жената на Стефан Караджа?
Преди много години трябваше да звъня на колега на майка ми - Трайчо Спасов.
Аз го потърсих като "Трайчо Костов". Не ми се разсърди много човека и ми рече "спокойно, често ме бъркат" Simple Smile

# 12 275
  • Сф
  • Мнения: 5 580
Тр. Спасов не е ли преподавател в УНСС?

# 12 276
  • Мнения: 35 867
Може да има и друг човек с това име. Иначе, да, преподавател е по Икономикс. Peace

# 12 277
  • София
  • Мнения: 40 958
Същият.

# 12 278
  • Мнения: 3 819
За пореден път се опитах да вляза в чужда хотелска стая, а не в нашата.
И понеже винаги умирам от срам, уж много внимавам къде влизам, но явно мунското в мен е по-силно.
Веднъж дори бяхме в комплекс с къщички и се намъкнах в чужда къщичка. Усетих се чак, когато видях детски играчки в антрето.
То вярно, че еднакви изглеждат отвън, но и аз съм си направо непоправима Embarassed

# 12 279
  • София
  • Мнения: 2 122
Алиска, твоите перипетии ми напомниха за една моя подобна случка. В тийнейджърските ми години баща ми ме стоварва пред един супермаркет да вляза да купя нещо и остава да ме чака в колата. Моя милост влиза в магазина; не намира това, което търси; излиза ядосана и влиза в първата изпречила се пред погледа и бяха кола с шофьор в нея. Изобщо не поглеждам къде влизам и с троснат тон казвам, че нямаше еди-какво си. Човекът на шофьорското място беше много изненадан. Joy

# 12 280
  • Мнения: 1 778
Преди няколко дни, в обедната почивка видях едни рокли на витрината на един магазин. Влязох да ги меря, след което се облякох и си тръгнах. На излизане от магазина продавачката ми каза: "не сте си закопчали ципа" и аз и казах: "да, да, зная, че го закопчая", като си мислех, че става въпрос за блуза, която се закопчава на гърба и не съм дръпнала ципа докрай и са останали около 3-4 см незакопчани на врата. Та прибирам си се аз в работата, бодро се разхождам по етажа и по едно време решавам да отида до тоалетна...  Embarassed Embarassed Embarassed Ципът на панталона ми (висока талия закопчава се отзад с копче и цип), копчето закопчано, но ципчето - не Embarassed Гордо, гордо съм си разхождала розовките бикини в продължение на няколко часа. Mr. Green
Ай давайте ми палмичката и закривайте темата bowuu

# 12 281
  • UK
  • Мнения: 4 109
Ти пък, ако си мислиш, че това е най голямата муньовщина в темата... Вероятно даже не е най голямата за последните пет страници. Simple Smile Тук има такива таланти Simple Smile

# 12 282
  • Мнения: 15 085
Аз най се смях на потребителката, която се беше разхождала из града със скъсан на задника панталон. Мъжът ѝ ѝ казал, че ѝ е скъсан, но тя знаела, че има мъъъъничка дупчица, която не се вижда. А то станало огромна дупка. И накрая най-невъзмутимо беше казал: "ми, аз ти казах, че ти е скъсан, ти отговори, че знаеш". И сега ми стана смешно, пак си го представих.

# 12 283
  • Мнения: 42 110
Фаворит ми е Славчето, която се смееше на мъжа да не я слуша като говори на навигацията и пак същата потребителка със същия мъж, на който каза, че е тръгнала да гласува........за форумните номинации.

# 12 284
  • Мнения: 4 575
Четох назад сте коментирали за хвърляне и счупване..
Миналата седмица любимият остана без очила. Бяха се озовали под една кърпа на леглото на морето, аз ги натиснах леко и дръжката им замина. Оставих ги там и когато си ги търсеше казах ,че сме ги счупили докато сме спали Rolling EyesRolling Eyes
А за хвърлянето-златно ланче с буквата ми, свалих го докато се къпя да не падне в канала случайно (беше тъничко и лесно се откопчаваше), после грижливо го увих в салфетка да изсъхне....след 2-3 седмици се сетих, оказа се че майка ми (тогава още живеехме заедно) хвърлила салфетката..и ланчето с нея.. Sad  още ме е яд, като се сетя.

и друго, по-прясно..
тръгвам да си правя кафе, изхвърлям старото от цедката...и цедката с него. Звънва ми телефона, забравям че съм искала да си правя кафе..сещам се след 1-2 часа, цедката я няма. Обикалям цялата къща...след 40 минути установих, че съм я хвърлила в кофата Grin

Edit:
И онзи ден, супер преуморена, след работа, моят си ме прибира вкъщи, установявам че съм забравила важни документи на работа, които ще ми трябват рано сутринта на другия ден, тръгваме пак към офиса, аз се притесних, че съм си забравила ключа у дома, но той беше взел неговия, всичко супер. Прибираме се - е да, забравила си бях ключа, на вратата, а вратата е с топче отвън... разбивахме собствената си врата за втори път, първият пак беше по моя вина..сега залепих огромна бележка - без ключове на вратата!

Последна редакция: чт, 24 авг 2017, 11:52 от Lana..

Общи условия

Активация на акаунт