Номинации за най-голяма муня

И нашия татко ги умее ремонтите с цъкане с език много му се отдават.

Няма да ти кажа как го прочетох това простира
И как се изцъклих само

Е, аз го прочетох като "протестира".

Ми че то това си е професия направо. Сигурно добри пари могат да се изкарат като професионален протестър

То и онуй другото, за което шоколадче говори също е професия, де. Може и добри пари да се изкарват дори. Но благодаря съм, щерката да я практикува, хеле пък аз да я уча!

Неуместно изказване за дете,пък каквото и да си се объркала там в текста.

Славче,не се филмирай,никой не е искал да обиди което и да е дете.Шокирах се като го прочетох по този начин,мисля,че Onna-bugeisha ме разбра.

вчера след вечеря с любимия си направихме стандартната разходка из квартала. Връщаме се и се качваме в асансьора, обаче той спрял малко по-високо. Аз обяснявам нещо разпалено и не си гледам в краката. Така хубаво целунах пода на асансьора...онзи моя галантен младеж се скъса да се хили. А на мен учудващо ми нямаше абсолютно нищо, една синка дори не можах да си докарам.  Но като се върнахме му го върнах на моя /бе да искам/ .Излязъл на терасата да си провери прането дали е изсъхнало, аз не го виждам и затварям вратата и отивам в банята.... Милия 10 минути вися на простора в 1 през нощта

Пак щом не е откарал цяла нощ...

Онна, разсмя ме.

Аз имам три знакови заключвания на терасата. Първото беше от големият ни син, някъде около 3 годишен беше - съвсем нарочно маймуната му с маймуна ни заключи - мен, простирайки на едната тераса и баща му, който майстореше нещо на другата. Не беше страшно, защото беше лято - топличко, приятно.... баща му го убеди да му отвори за има няма петнайсетина минути, а после освободиха и мен.
Второто заключване беше много ужасно обаче. Ранна пролет, още има сняг дори и е много студено. Аз отново на терасата да просна нещо набързо (изобщо така като се замисля това простирането е много неблагодарна за мен работа, трябва да почна да го делегирам) само по тениска. Дръпвам вратата, за да не излезе след мен дребосъчко, който още дори няма две години. Спокойна съм, защото знам, че още е нисичък и не може да достигне дръжката на вратата. Да, обаче детето взело че мъъъничко пораснало и като се изправи на пръстчета и се протегне много силно успява да хване дръжката. Не може да я дръпне навътре към себе си за да отвори, а я натиска надолу и съответно ме заключва. Не е напълно заключено, леко, но достатъчно че да не мога да отворя. Ужас и безумие! Първо, че е много студено, второ, че сме си съвсем сами вкъщи - аз на терасата, детето от вътрешната страна. Видях в двора на съседната кооперация някакъв човек и викайки му обясних ситуацията и го помолих да звънне на мъжа ми. Виковете ми привлякоха и други любопитни. Един от тях, жив и здрав да е човекът, каза да накарам малкият да хване дръжката и да я разклати до колкото може, а аз да бутам силно през това време вратата. Стана! Поревах си после от облекчение.
И третия път пак простирах (хъмм, това простиране), но беше вечер, всички си бяха вкъщи и някой дойде да ми каже нещо, а като се прибираше вътре заключи вратата по инерция и изчезна в другата стая. Е, потропах, потропах, накрая дойдоха да проверят какво се случва и ми отвориха.


Как решавахме вчера задачи със сина ми ще ви разкажа някой следващ път, че обсебих темата направо

Онна, така се смея с това  твое простиране
Мислила ли си за сушилня?  😁

И аз така звънях на домофона на едни хора. Детето заключило майката на терасата, а бащата спял ли е, що ли, не разбрах. Видях, че жената ръкомаха нещо и ме помоли да звънна на домофона, че да я освободят. Май беше излязла да простира.

Е, айде сега, не давай такива идеи. Ако си купи сушилня ще секнат постовете тук, които ни карат да се усмихваме

О, това със заключването и аз го преживях. Дъщеря ми беше на 2 и нещо, излизам да простирам и тамън да приключвам чувам тряс и вратата се затваря. Диването ми се смее от вътре,а аз отвън нареждам отвори, моля те, мама ще измръзне. Тя продържава да се смее, завъртя се и даже отиде да полегне на дивана. Поседях, потропах, повориках не ме отваря и това е, вече бях решила да чупя прозореца. Като се поогледах видях старата ми преса, чийто кабел се беше запалил няколко дни преди това и я бях изкарала на терасата. Промуших я през малкото прозорче ( още бяхме със старата дограма и щерката нямаше как да стигне до горе, та беше останало незаключено) засилих я и заудрях дръжката с нея, след малко се отключих. Като излезнах и дъщерята ми видя физиономията избяга в другата стая и си легна. След случая почти винаги когато простирам я взимам с мен, ако сега ме заключи няма да успея да се измъкна, на новата дограма няма малко прозорче. 😄😄

Имам си сушилня аз. В нея "оплетох" 3 бебешки пуловерчета, като за целта изсуших три мъжки пуловера

Ползвам си я и по предназначение, де, суша понякога. Обаче тя е с малък капацитет и не може да насмогне на неистовото пране удома. А и особено през лятото, много ми харесва миризмата на друхи сушени на слънце - ухаят на лято