Сутринта в автобуса така се бях замислила, че си пропуснах спирката. И слязох на майната си.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
А пък аз вчера каква разходкаси спретнах с автобуса...
От около месец живея на ново място, което се свързва с големия град посредством автобусите на две линии, които са на всеки половин час. Отивам аз вчера на спирката и докато чакам цъкам на телефона. Виждам, че автобусът се задава и се бръквам за портмонето с картата. Междувременно автобусът е спрял, аз показвам картата, сядам и си вадя киндъла. И както съм забила поглед в книгата въобще не обръщам внимание на къде пътувам. Единствено ми направи впечатление, че автобусът е подранил с 3 минути. Усетих се какви съм ги натворила чак когато стигнахме последната спирка и чух името й (буквално през 3-4 села в обратната посока). Скокнах и питах шофьора дали тръгва обратно към града. Той ми обясни, че автобусът зад неговия отивал нататък. Хванах го, уверих се, че съм в правилната посока (!) и след още 45 минути кандилкане по завоите стигнах първоначалната си цел. Отне ми само двойно повече време от обикновено...
Оказа се, че автобусът не е подранил с 3 минути, а е бил този в обратната посока. В своя защита ще кажа, че първо той не беше обявен на електронното табло и второ двата автобуса, които водят към града, са с различни маршрути и идват от противоположни посоки на моята спирка. А за зла участ точно когато автобусът влизаше на спирката аз си вадех портмонето и не видях какво пише отпред.
Поне имах време да си почета.
От около месец живея на ново място, което се свързва с големия град посредством автобусите на две линии, които са на всеки половин час. Отивам аз вчера на спирката и докато чакам цъкам на телефона. Виждам, че автобусът се задава и се бръквам за портмонето с картата. Междувременно автобусът е спрял, аз показвам картата, сядам и си вадя киндъла. И както съм забила поглед в книгата въобще не обръщам внимание на къде пътувам. Единствено ми направи впечатление, че автобусът е подранил с 3 минути. Усетих се какви съм ги натворила чак когато стигнахме последната спирка и чух името й (буквално през 3-4 села в обратната посока). Скокнах и питах шофьора дали тръгва обратно към града. Той ми обясни, че автобусът зад неговия отивал нататък. Хванах го, уверих се, че съм в правилната посока (!) и след още 45 минути кандилкане по завоите стигнах първоначалната си цел. Отне ми само двойно повече време от обикновено...
Оказа се, че автобусът не е подранил с 3 минути, а е бил този в обратната посока. В своя защита ще кажа, че първо той не беше обявен на електронното табло и второ двата автобуса, които водят към града, са с различни маршрути и идват от противоположни посоки на моята спирка. А за зла участ точно когато автобусът влизаше на спирката аз си вадех портмонето и не видях какво пише отпред.
Поне имах време да си почета.
Сутринта в автобуса така се бях замислила, че си пропуснах спирката. И слязох на майната си.
А дали и шофьора не я е събудил ... вече не помня Yes Darling
ехааа...
И аз онзи ден направих нещо подобно. Ще водя малкия на хомеопат на ново място. Слизаме с трамвая на спирката на Мол Сердика, минаваме през подлеза и после вървим пеша. На отиване - добре. На връщане (вече е тъмно, 18 часа). Минаваме през подлеза и излизаме на спирката. Чакаме сума ти време трамвая (един вятър и студ), идва качваме се и сядаме. Казват спирките по уредбата, но трамвая дрънчи толкова силно, че нищо не се чува. Абе струва ми се странно, че трамвая не завива към Подуене и по едно време чувам Румънско посолство. Хванали сме трамвая в обратната посока. Хайде слизай пак, чакай правилния трамвай. Измръзнахме, малкия се умори, замрънка. Потроших сума ти пари за билети..........Оглеждах се по спирките за такси, ама то баш като ми трябваше нямаше никакви..
На мен не ми хареса, но ММ си я изяде. А аз днес открих "топлата вода": как се чистят люспи на риба с белачката за картофи:
Скрит текст:
В магазина на Стамболийски до пазара Димитър Петков, например.
Прясно от днес. Понеже синът ми живее отделно, обикновено идва на аудиенция при мен в събота или неделя. Тази сутрин се събуждам и се сещам, че нямаме никаква уговорка с него нито за днес, нито за утре. Решавам да го поканя на аудиенция утре по обяд. Предвидливо не звъня, защото Мамин Златен може още да спи, а му пиша СМС. Написвам аз мил и любезен СМС със следното съдържание:"Говендър! Ела утре при мама на обяд!" Изпращам СМС-а и в този момент на дисплея на телефона ми се изписва "автоключар изпратено". Нали разбрахте на кого съм изпратила любезния СМС, започващ с милото "Говендър!"?
, не знам дали поканата или обръщението ще стреснат автоключаря