Два пъти, точно два, задрямах днес на зъболекарския стол. Първия път зъболекаря ме усети и ми каза, че е добре да съм будна, втория се усетих сама...
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Мислех си,че само аз изпадам извън обхват, като ми забръмчи главата от машинката, докато ме дълбае и ме релаксира до заспиване. Поздрави, сестро по дзен-зъбар.
Оо, и аз имам история с падащо бельо. Ще ходим на дискотека като студентки и аз решавам, че ще съм мадама и ще обувам силиконови чорапи с ултра къса пола. Първо, никога до тогава (и никога повече), не съм носила такова чудо. Второ, бях с много пилешки кълки едно време, а може и да не съм нацелила размера, не знам. Та тръгвам аз, мадамча се пред блока, токам с токчетата, обаче, докато стигна до таксито единия чорап се свлича бясно по тънкото ми краченце. При качването и вторият вече е до коляното ми. Таксиджията ме гледа под мустак, аз се мъча нещо да придръпна там, ама няма как да стане особено. На излизане, пред бара чорапетата ми вече са ми на прасците. На прибежки и с придръпвания успявам да се скрия в тоалетната и почва бясно звънене на другите да ми носи някой нещо да облека, че съм боса ( а беше студено). Накрая ме обзаведоха с едни дънки и се отказах да съм секси
Няколко пъти ги обувам с идеята да излезна с тях...ама още преди да тръгна съм ги сменила.
Свличащите чорапи са ужас. И аз съм имала един срам с такива. Работех в един ресторант и бяхме с униформа пола, да ама застудя и аз понеже не мога да нося чорапогащници решевам да си купя такива чорапи. Ходя си известно време с тях, обаче силикона ли си прецака или бях поотслабнала, незнам. И една хубава вечер както взимам поръчката от едни клиенти усещам как единия чорап започна да се свлича. 😒 И аз като лелята от Раковска си минах през целия ресторант със свлечен чорап. Добре, че шефа се смили съвсем скоро над нас и разкарахме полите. Силиконови чорапи повече не обух. 😁
Историята (няколко поста по назад с гащите) говори друго...
Минава миналия ден една приятелка след работа (през мойта работа) и я питам аз как е, що е .. И тя - ами добре съм, ама днес съм пеш и ми е криво. На следващия ден минава пак и ми казва днес съм добре с колата съм.. Позамисли се и ми казва ... то хубаво съм с колата, ама я забравих пред службата ( аз работя по средата на нейния път за вкъщи)... та муня общо взето пак се прибра пеш..
Минава миналия ден една приятелка след работа (през мойта работа) и я питам аз как е, що е .. И тя - ами добре съм, ама днес съм пеш и ми е криво. На следващия ден минава пак и ми казва днес съм добре с колата съм.. Позамисли се и ми казва ... то хубаво съм с колата, ама я забравих пред службата ( аз работя по средата на нейния път за вкъщи)... та муня общо взето пак се прибра пеш..
Голяма веселба с тези чорапи. Аз нося само такива, защото не понасям чорапогащи и ми се е случвало само веднъж с някакви различни от тези, които по принцип купувам. Просто е до качество и не се смъкват изобщо, ама е проба-грешка нацелването.
Аз цъм си цепила рокля до над кръста. Как успях, докато слизам от колата пред офиса не разбрах. На прибежки се затворих в стаята, а олежката ми изнамери игла и конец и се заших
.
Аз цъм си цепила рокля до над кръста. Как успях, докато слизам от колата пред офиса не разбрах. На прибежки се затворих в стаята, а олежката ми изнамери игла и конец и се заших
.
На една колежка й се скъса ципът в офиса. Как го е шила, не знам. На следващото ходене до wc уставовила, че е зашила панталона за гащите си.
На сватбата си така се бях зашила. Рокля с триъгълно деколте, покрито с тюл до врата, с дълги ръкави, ама месецът декември и муня не предвиди нищо адекватно за отгоре. Реших, че 20 грама ром в сутрешното мляко с нес и един вълнен потник, от онези войнишките, ще ми държат топло отвътре. Зареждам се сутринта, нахлузвам роклята върху потника, обаче той стърчи под тюла, гадината. Махам роклята, цепя отгоре потника на 1/3 отпред и отзад и подпъхвам в сутиена. За всеки случай го заших за сутиена отпред, отзад някой от домашните помогна - заспа работата. Докато не се наложи да се разопаковам - няма разшиване! Така си ги прах и носих заедно цяла зима - като камизолка с вграден сутиен. 
Бабата с гащите така хубаво ме разсмя. 
Докато сме на вълна бельо ... Последните години съм си втълпила, че през зимата ми е по-топло с бодита. Обаче миналата година любимото ми боди ме предаде безмилостно и подло. Отивам до тоалетната в обедната почивка с колежката ми. Тя си свършва работата преди мен и тактично подвиква от другата кабинка, че ще ме чака отвън. Аз изчуруликвам ОК и започвам да се опаковам. Обаче изпуснах бодито докато опитвам да го закопчея и задната част като прашка ми се метна до тила. Плесна ме по врата и връщайки се надолу се закачи за кукичката на сутиена ми. Е как ли не се въртях, за да го докопам, ама не става. Викам с пълно гърло за помощ, но колежката пред тоалетната не ме чува. Звъня й по телефона - заето, използва обедната почивка да се чуе по телефона с домочадието. И никой друг не решава да пикае по това време. Принудих се да се съблека, за да откача бодито от сутиена и после пак да се облека. Обедната почивка се изтърколи до половината. Колежката се обиди, че не съм й казала, че ще се забавя вътре, та да отидела поне тя да се нахрани. Реши, че съм с разстройство и не повярва на историята с бодито. А аз й разказвам и цвиля от смях, още повече като гледам невярващия й поглед и слушам как ме обвинява в стомашни неволи.
Докато сме на вълна бельо ... Последните години съм си втълпила, че през зимата ми е по-топло с бодита. Обаче миналата година любимото ми боди ме предаде безмилостно и подло. Отивам до тоалетната в обедната почивка с колежката ми. Тя си свършва работата преди мен и тактично подвиква от другата кабинка, че ще ме чака отвън. Аз изчуруликвам ОК и започвам да се опаковам. Обаче изпуснах бодито докато опитвам да го закопчея и задната част като прашка ми се метна до тила. Плесна ме по врата и връщайки се надолу се закачи за кукичката на сутиена ми. Е как ли не се въртях, за да го докопам, ама не става. Викам с пълно гърло за помощ, но колежката пред тоалетната не ме чува. Звъня й по телефона - заето, използва обедната почивка да се чуе по телефона с домочадието. И никой друг не решава да пикае по това време. Принудих се да се съблека, за да откача бодито от сутиена и после пак да се облека. Обедната почивка се изтърколи до половината. Колежката се обиди, че не съм й казала, че ще се забавя вътре, та да отидела поне тя да се нахрани.
Реши, че съм с разстройство и не повярва на историята с бодито. А аз й разказвам и цвиля от смях, още повече като гледам невярващия й поглед и слушам как ме обвинява в стомашни неволи. 
Случка от преди малко...готвя патешки сърца с праз на тиган,вкусно стана,но ми се вижда сухо и решавам да сипя доматен сос,за "късмет"съм взела бутилка с някакъв сироп за разреждане...усетих се след като люснах половината,реших все пак да добавя и дом.пюре и още сол и май стана някак,има лек сладникав вкус,но поне не е сухо...
Аз днес правих бульон - пилешки. Обикновено ползвам фенери, слагам сол, зърна пипер, лук, морков, целина, пащърнак и ...чушка.
Нямам прясна червена, но намирам пакет с нарязани, замразени. Бухвам ги ги във врящия бульон и се оказва, че са ягоди.
Успях да ги извадя, но все ми сладни леко.
Нямам прясна червена, но намирам пакет с нарязани, замразени. Бухвам ги ги във врящия бульон и се оказва, че са ягоди
. Успях да ги извадя, но все ми сладни леко
.