Ти пак добре, аз облякох якето на детето върху себе си и то в ресторант. 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Онзи ден имах среща с една позната и стоя на тротоара и я чакам да дойде. Изведнъж виждам познат бус да минава по улицата и от него позната физиономия, наш семеен приятел. Съсредоточено вдигам ръка и се усмихвам. Изведнъж буса спира и аз се запътвам към него, викам си, сетил се е нещо и иска да ме пита. В момента, в който отивам до буса виждам, че от него се подава съвсем различен от моя познат човек. Усмихва се той и ми вика-как си? Аз доста неубедително поклащам глава и викам дооообре съм. 
Пожелахме си приятен ден и си тръгнахме. Няма да Ви описвам колко се смях на себе си после.. 
Пожелахме си приятен ден и си тръгнахме. Няма да Ви описвам колко се смях на себе си после.. 
Ти пак добре, аз облякох якето на детето върху себе си и то в ресторант.
Сложих курабиите в студена фурна и 5 минути по- късно видях жълтъка на плота , е успях навреме да извадя и намажа.
Преди месец правих макарони на фурна и установих едва след като се изпекоха че съм забравила сиренето, сега ме проверяват всеки път, как ги помнят тези неща ...
Преди месец правих макарони на фурна и установих едва след като се изпекоха че съм забравила сиренето, сега ме проверяват всеки път, как ги помнят тези неща ...
Пуснах сушилнята и излязох, прибрах се, а дрехите мокри. Помислих си, че не съм натиснала копчето, натиснах го и я чух как тръгна. Проверявам след това, дрехите мокри, проверих казанчето на водата - изхвърлила съм я. Седя и си мисля как простирам в студа и как трябва да взема решение дали и кой да викам да я ремонтира, че наблизо ни майстор ни сервиз, или как ще изчета всичко по темата сушилни из форума, докато си избера нова и как ще изровя всички сайтове за техника за да я взема по-изгодно... И докато размишлявах се загледах в дисплея, че свети за проблем с филтъра... Изчистих го и тръгна...
Така е... муня мислител, не е читател...
Така е... муня мислител, не е читател...
С уговорката, че муните сме 2 - аз и баща ми.
Миналата седмица си купувам чистачки от един магазин. Едни такива, чернички, но чистачката отпред, където ще чисти стъклото е резида-зелена. Не бях виждала такива, супер. Та моля баща ми да ми ги сложи като по-вещ, всичко точно. Пръскам вода, включвам ги, те започват, ама... ами ужасно чистят. УЖАСЯВАЩО УЖАСНО! Става ми адски чоглаво, с предните бях по-добре (като имайте предвид, че на едната гумичката се беше скъсала, на другата телта ѝ падна)... Катастрофално положение. И днес водя колата на автомивка. Отивам след час да си я взема и виждам, че предната зелена част на едната чистачка явно от водата на маркуча се е извадила. Казвам аз на момчето, той смутолевя нещо и се опитва да я оправи. След "Аз такива чистачки за пръв път виждам в живота си" му светва гениалната мисъл, която ми споделя със смесица от чувства на смях, учудване, деликатност, гняв ("Що ме занимаваш с глупости, ма"):
- Ама това ви е защитата. Тя е от пластмаса, то гумата чисти. Не видяхте ли, че не чисти стъклата?
Тук Муня 1, тоест аз, смутолевих засрамена "Ами, то аз онзи ден ги купих и не съм ги пускала...", щото ако му бях казала, че съм ги пуснала и изразила възмущението си от "некачествената стока" предполагам, че щеше да ми се изсмее в лицето.
Някъде измежду репликите споменах, че аз съм жена-шофьор и май понамалих срама. Донякъде
Миналата седмица си купувам чистачки от един магазин. Едни такива, чернички, но чистачката отпред, където ще чисти стъклото е резида-зелена. Не бях виждала такива, супер. Та моля баща ми да ми ги сложи като по-вещ, всичко точно. Пръскам вода, включвам ги, те започват, ама... ами ужасно чистят. УЖАСЯВАЩО УЖАСНО! Става ми адски чоглаво, с предните бях по-добре (като имайте предвид, че на едната гумичката се беше скъсала, на другата телта ѝ падна)... Катастрофално положение. И днес водя колата на автомивка. Отивам след час да си я взема и виждам, че предната зелена част на едната чистачка явно от водата на маркуча се е извадила. Казвам аз на момчето, той смутолевя нещо и се опитва да я оправи. След "Аз такива чистачки за пръв път виждам в живота си" му светва гениалната мисъл, която ми споделя със смесица от чувства на смях, учудване, деликатност, гняв ("Що ме занимаваш с глупости, ма"):
- Ама това ви е защитата. Тя е от пластмаса, то гумата чисти. Не видяхте ли, че не чисти стъклата?
Тук Муня 1, тоест аз, смутолевих засрамена "Ами, то аз онзи ден ги купих и не съм ги пускала...", щото ако му бях казала, че съм ги пуснала и изразила възмущението си от "некачествената стока" предполагам, че щеше да ми се изсмее в лицето.
Някъде измежду репликите споменах, че аз съм жена-шофьор и май понамалих срама. Донякъде
Аз така преди около 2-3 седмици. Гушкаме се сутринта в леглото с малката, четем книжка, а тя решава, че ще пие ДЗП, но не иска да го остави на бюрото, а трябва да го държи докато лежи. Обяснявам й как ще го разлее и ще я карам тя да си чисти. Детето прояви разум и реши все пак да остави ДЗП-то на бюрото, а Муня продължава да дудне, че ще го разлее докато става с него и я по-добре да ми даде аз да го държа, че е по-сигурно. Даде ми го детето, държах, ама какво стана не мога да кажа. Просто в един момент го изпуснах на пода (поне не беше в леглото). Не мога да опиша какъв поглед ми хвърли горкото дете. 
Някаква смесица от "абе ти нали щеше да го държиш по-добре!" и " мамо, всичкото ли разля, или остана нещо вътре?". Слава Богу остана повече от половината. Не ми е за чистенето, но нямахме друго, а тя от предния ден се точеше как ще го изпие сутринта. И все пак дребното не пропусна да вмъкне "Сега ти ще си чистиш".
Някаква смесица от "абе ти нали щеше да го държиш по-добре!" и " мамо, всичкото ли разля, или остана нещо вътре?". Слава Богу остана повече от половината. Не ми е за чистенето, но нямахме друго, а тя от предния ден се точеше как ще го изпие сутринта. И все пак дребното не пропусна да вмъкне "Сега ти ще си чистиш".