запис с мускулна треска в корема 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
При последното ходене на вилата и аз имах изцепки. В колата питам майка ми дали е взела ключовете, да не идем пък да седим навън и тя вика " Бе аз ги сложих, ма сега като ме питаш и се съмнявам" 
Спряхме да проверим в багажника, че тя не ги носи в дамската чанта, а в сака при дрехите, че са цяла връзка. Преди да излезем от града се сещам за старото куку на сина и един леген, които от две седмици бях сложила на портмантото (да не ги забравя)...ама кой ще ти се връща сега за легени и гърнета, та продължихме. Пристигаме ние и аз викам на мъжа ми: " Дай лигавника от червената раничка! " Бях приготвила храни за детето- сухари, каши, АМ, бисквити, пюрета. Той все не доразбрал пита: " Коя раничка?...Ми тя къде е?" 
"Къде...
в Пловдив. 
" Ние въобще не я сме взели. 
" Е, до Пловдив ще ми е трудно да ида за червената раница" 
Като била отворена вратата, докато изнасяхме другия багаж съответно зад нея са останали и гърнето, и легена, и...червената раница
Спряхме да проверим в багажника, че тя не ги носи в дамската чанта, а в сака при дрехите, че са цяла връзка. Преди да излезем от града се сещам за старото куку на сина и един леген, които от две седмици бях сложила на портмантото (да не ги забравя)...ама кой ще ти се връща сега за легени и гърнета, та продължихме. Пристигаме ние и аз викам на мъжа ми: " Дай лигавника от червената раничка! " Бях приготвила храни за детето- сухари, каши, АМ, бисквити, пюрета. Той все не доразбрал пита: " Коя раничка?...Ми тя къде е?" "Къде... в Пловдив. " Ние въобще не я сме взели. " Е, до Пловдив ще ми е трудно да ида за червената раница" Като била отворена вратата, докато изнасяхме другия багаж съответно зад нея са останали и гърнето, и легена, и...червената раница
много се кефя на историйките ти, пиши и в другата тема 
Между другото, няма ли някой да пусне нова тема, че тази се претовари доста? (че да се впиша и аз в достойните редици 
)
)
Няма как да не се претовари, сума народ се вписва само да каже 'кикики'.
Като казахте за забравения куфар се сетих, че съм си забравяла ученическата чанта в училище...сетих се чак в автобуса 
То разбирам яке примерно да забравиш, ама чантата
То разбирам яке примерно да забравиш, ама чантата Прибират се родителите ми у дома... сядаме да вечеряме и баща ми пита: Ти научи ли си уроците? По това време имах дежурната реплика "Аз си знам".
Обаче човека явно бе имал тежък ден и ме скастри: Я да видя какво си знаеш? Дай да ти погледна тетрадките, домашните ... донеси си учебника по математика!
Аз влизам в стаята си и започвам да го търся, после се сетих, че същия ден бяхме имали математика и сигурно ми е в чантата... после започвам да търся чантата... оказа се, че я няма.
После всички започнахме да търсим чантата... накрая се сетих, че най-вероятно съм я забравила в училище
в резултат на което майка ми 
На другата сутрин отидохме заедно в училище, но се оказа, че не е в класната стая... най-накрая я намерихме на един кестен в училищния двор... последно там си бях играла и съответно си седеше закачена там където я бях оставила... ама аз нали си знам....
Да се разпиша и аз с една случка преди много години с една приятелка. Излизаме ние на разходка и кафенце. Зимно време. Обути сме с ботуши .... По едно време приятелката ми казва - нещо никак не ми е удобно с единия крак куцам ...не мога да вървя като хората. Какво ли пък ще е това. В този момент стигаме кафенето и намираме маса да седнем ... Като сядам я поглеждам... 
казвам и : " искаш ли да знаеш защо куцаше ? Обула си ботуши с един цвят но с различен модел и подметка
Единия на висок ток а другия на по-нисък ,че даже и не беше ток а цяла излята подметка Голям смях ...а после голям срам докато се прибере у тях ! 
Една комшийка пък разправя как между етажите вижда друг съсед , който я попитал къде отива в този вид а тя като се погледнала видяла че е по сутиен а иначе с пола, дамска чанта и сандалки
Аз веднъж излязох на пазар с глинена маска на лицето ..... и през цялото време се чудех защо е толкова прашно и какъв е този пясък по лицето ми .... а тя маската изсъхнала и пресъхнала - аз просто съм забравила за нея ...
казвам и : " искаш ли да знаеш защо куцаше ? Обула си ботуши с един цвят но с различен модел и подметка Единия на висок ток а другия на по-нисък ,че даже и не беше ток а цяла излята подметка
Голям смях ...а после голям срам докато се прибере у тях ! Една комшийка пък разправя как между етажите вижда друг съсед , който я попитал къде отива в този вид а тя като се погледнала видяла че е по сутиен а иначе с пола, дамска чанта и сандалки
Аз веднъж излязох на пазар с глинена маска на лицето .....
и през цялото време се чудех защо е толкова прашно и какъв е този пясък по лицето ми .... а тя маската изсъхнала и пресъхнала - аз просто съм забравила за нея ...
Тази сутрин събудих цялото домочадие, с писъци биещи по децибели излитащ самолет.Това в 6 сутринта.
Спала съм цяла нощ с ръка под възглавницата, толкова ми е изтръпнала, че изобщо не я усещам.
И опитвайки се да пъхна и другата там, напипвам "нещото" и веднага ми минава през акъла какво ли не...
Аз сутрин много трудно мисля и още по-трудно си координирам движенията, вестибуларният ми апарат почти не функционира и се пускам на автопилот.
Та вчера обувам второкласника, който също като мен е в полубудно състояние, сутрин му е мъка това ставане, ама му обувам моите маратонки, които преди това съм приготвила до вратата.
Неговите са еднакви по цвят с моите, само дето са с няколко номера по-малки де...
И потегля човека, без изобщо да усети, че са му големи, добре че аз се затрудних с с по-малките, та ги сменихме.
Веднъж носейки спалното бельо в детската градина, взимаме го вкъщи да си го перем, заедно с него "разходих" и боксерките на либето ми, които са били в пералнята и са се наместили в плика.
Леличката ми подава дискретно малко НЕпрозрачно пликче, а аз шматката, веднага да видя какво има вътре, че как ще изтрая до нас.Е, засрамих се...
Чанти и куфари не забравям!
Една сутрин си забравих детето, което уж се беше насочило към колата, ама се върнало горкичкото да си вземе нещо забравено.
Отпрашвам си аз, спирам пред училището, казвам чао, не получавам отговор, обръщам се-гледам няма никой на задната седалка.
Айде пак обратно до вкъщи, намерих го на стълбите, с раничката на гръбчето, дремещ и чакащ.
Спала съм цяла нощ с ръка под възглавницата, толкова ми е изтръпнала, че изобщо не я усещам.
И опитвайки се да пъхна и другата там, напипвам "нещото" и веднага ми минава през акъла какво ли не...
Аз сутрин много трудно мисля и още по-трудно си координирам движенията, вестибуларният ми апарат почти не функционира и се пускам на автопилот.
Та вчера обувам второкласника, който също като мен е в полубудно състояние, сутрин му е мъка това ставане, ама му обувам моите маратонки, които преди това съм приготвила до вратата.
Неговите са еднакви по цвят с моите, само дето са с няколко номера по-малки де...
И потегля човека, без изобщо да усети, че са му големи, добре че аз се затрудних с с по-малките, та ги сменихме.
Веднъж носейки спалното бельо в детската градина, взимаме го вкъщи да си го перем, заедно с него "разходих" и боксерките на либето ми, които са били в пералнята и са се наместили в плика.
Леличката ми подава дискретно малко НЕпрозрачно пликче, а аз шматката, веднага да видя какво има вътре, че как ще изтрая до нас.Е, засрамих се...
Чанти и куфари не забравям!
Една сутрин си забравих детето, което уж се беше насочило към колата, ама се върнало горкичкото да си вземе нещо забравено.
Отпрашвам си аз, спирам пред училището, казвам чао, не получавам отговор, обръщам се-гледам няма никой на задната седалка.
Айде пак обратно до вкъщи, намерих го на стълбите, с раничката на гръбчето, дремещ и чакащ.
Направо ме разби отвсякъде.
Относно търсенето на разни неща из цялата чанта, из цялата къща, из целия гардероб - винаги ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много се изненадвам когато ги намеря на мястото им. Да ги пита човек какво правят там!
Да ги пита човек какво правят там!Аз моите като ги питам, ми отговарят, че друг ги е преместил там
Днес в разговор с колегите на темата за муньовщината се сетих за майка ми как пъхнала дистанционното на телевизора в калъфчето за мобилния си телефон и така излязла на работа. А баща ми обикалял в несвяст из къщата да търси дистанционното. Най-комичното е, че майка ми даже не се беше усетила И вечерта най-невинно каза "А аз се чудя защо никой не ми звъня цял ден..."
И вечерта най-невинно каза "А аз се чудя защо никой не ми звъня цял ден..." 
Тиквичке, какъв СОТ 87-88 година?
Аааааа, имаше си, имаше си, то вие сте били малки тогава, аз бях 7-8 клас и много добре си спомням, че даже и го изпитах
2 попадения и от мен:
Купих си колан и понеже ми беше голям реших да го поотрежа малко,после още малко,защото все още беше голям и така няколко пъти по малко и се оказа,че съм прекалила-сега колана е подходящ за 5-6 годишно дете,но не и за мен.Умирам си от яд,чисто нов колан,съсипах го за секунди.
Миналата седмица летим със самолет и аз решавам,че няма да ям от гадната суха храна,ами ще пия кафе,да се поразсъня малко.Толкова ми се спеше,че вместо захар съм си сложила черен пипер в кафето.Добре поне,че се усетих още преди да го изпия.
Купих си колан и понеже ми беше голям реших да го поотрежа малко,после още малко,защото все още беше голям и така няколко пъти по малко и се оказа,че съм прекалила-сега колана е подходящ за 5-6 годишно дете,но не и за мен.Умирам си от яд,чисто нов колан,съсипах го за секунди.
Миналата седмица летим със самолет и аз решавам,че няма да ям от гадната суха храна,ами ще пия кафе,да се поразсъня малко.Толкова ми се спеше,че вместо захар съм си сложила черен пипер в кафето.Добре поне,че се усетих още преди да го изпия.
...
Купих си колан и понеже ми беше голям реших да го поотрежа малко,после още малко,защото все още беше голям и така няколко пъти по малко и се оказа,че съм прекалила-сега колана е подходящ за 5-6 годишно дете,но не и за мен.Умирам си от яд,чисто нов колан,съсипах го за секунди...
Купих си колан и понеже ми беше голям реших да го поотрежа малко,после още малко,защото все още беше голям и така няколко пъти по малко и се оказа,че съм прекалила-сега колана е подходящ за 5-6 годишно дете,но не и за мен.Умирам си от яд,чисто нов колан,съсипах го за секунди...
Три пъти режа и все късо, а?
Сега,за Муня предлагам...себе си.
Преди 2-3 години в малко градче си вървя по пътя,
поглеждам вляво и виждам Жорж Ганчев разговаря
с няколко мъже.Незнам откъде ми идва,но като видя
известни личности и ме хваща яда,че и те са хора като
нас и че с нищо не съм по-различна от тях и че това,че
ги дават по ТВ-то,не ги прави големи личности.
И че и те са простосмъртни и мога да си говоря с тях.
Та ми дойде една такава смелост,отбих от пътя си и се
отправих бързо към него и мъжете.Прекъснах им разговора
и казах на Ж.Ганчев,че ми е много приятно да го видя.
Той ми пое ръката и отговори:"Бог да те благослови,момичето ми!"
Преди 2-3 години в малко градче си вървя по пътя,
поглеждам вляво и виждам Жорж Ганчев разговаря
с няколко мъже.Незнам откъде ми идва,но като видя
известни личности и ме хваща яда,че и те са хора като
нас и че с нищо не съм по-различна от тях и че това,че
ги дават по ТВ-то,не ги прави големи личности.
И че и те са простосмъртни и мога да си говоря с тях.
Та ми дойде една такава смелост,отбих от пътя си и се
отправих бързо към него и мъжете.Прекъснах им разговора
и казах на Ж.Ганчев,че ми е много приятно да го видя.
Той ми пое ръката и отговори:"Бог да те благослови,момичето ми!"
Препоръчани теми