С тези гъсенички направо ме разби 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Номинирам себе си: нали отдясно излизат последни теми, виждам аз една "Кое да избера Никити или Калитея", решавам, че става дума за име на бебе, влизам в темата да излея гибелния си гняв върху словоблудстващата млада майка, щото после на някоя като мен ще се наложи да обяснява, че е проява на лош тон да се гавриш с името на съученичката си иии ...
Цитат на: link=topic=1034033.msg36667020#msg36667020 date=1525295343
Здравейте, мили дами! Имам въпрос и моля за вашето съдействие .Раздвоени сме къде да прекараме част от отпуската си Никити Ситория или Калитея Касандра ? Ако някой има по-добри предложения също се приемат ! Та споделяйте мнения ,че време не остана морето ни зове(или аз него) ! 😊
the wishmaster, разкажи случката как си налетяла на втория си съпруг 
Скрит текст:
На ски не прецених, че не съм за черна писта с кьопавите си умения и като се пуснах, връхлетях върху него. От удара му счипих две ребра, аз минах само с навехната ръка. Докато беше още замаян от удара и главата не го слушаше, го замъкнах в гражданското и го ожених за себе си. 
the wishmaster, разкажи случката как си налетяла на втория си съпруг
Скрит текст:
На ски не прецених, че не съм за черна писта с кьопавите си умения и като се пуснах, връхлетях върху него. От удара му счипих две ребра, аз минах само с навехната ръка. Докато беше още замаян от удара и главата не го слушаше, го замъкнах в гражданското и го ожених за себе си.
Wishmaster, действала си хитро....
Шегата настрана - при теб явно важи приказката - " всяко зло за добро"
Хм, за мен може и да важи "Всяко зло за добро", ама питате ли го Уишмастъров какво му е дошло до главата? Вече не се чудя защо хобито му е екстремно скално катерене и завиране по пещери- явно търси как да сложи край на мъките си. 
Хм, за мен може и да важи "Всяко зло за добро", ама питате ли го Уишмастъров какво му е дошло до главата? Вече не се чудя защо хобито му е екстремно скално катерене и завиране по пещери- явно търси как да сложи край на мъките си.
Представяш ли си след още 15 години? Или дотогава вече ще е претръпнал
Чета ви и умирам от смях. Уиш, а ти си майстор - и на разказване, и на мунщини. Респект! Май не съм съвсем за тази тема, ама ще си разкажа случката. Тамън и мъката да намалее - нали споделената боблка е половин болка.
Вчера заведох 4-годишната си дъщеря в кварталната градинка. Там хвъркат в разни посоки насекоми, а тя напоследък ту им се радва и ги държи в шепа, ту бяга с истерични писъци дори от мухи.Ела я разбери. Вчера беше решила да бяга от всичко хвъркато. Та играе си детето и по едно време някаква буба. Следват писъци. Аз отивам и с възможно най-спокойния си тон, стремейки се да вдъхна увереност на детето обснявам, че това е обикновена буболечка и тя НЕ жили. И също така, ако не закача жилещите буби, и те нищо няма да й сторят. И в този момеееееееент ... видях как една невинна буба каца на лицето ми, точно до окото и усетих жилване без дори да съм помръднала, какво остава да съм я закачила. Не беше пчела. Не видях какво е, нещо черно мернах с периферното си зрение. А щерката с невинен гласец ме пита: "Мамо, тази от жилещите ли беше?" .
И така. Един ден по-късно изглеждам сякаш съм участвала в боксов мач. Намазах се с противоалергчен крем, и то няколко пъти, но червеното си стои, боли, пари, сърби. Обаче всеки път като се видя в огледалото ме напушва смях - хем от красотата ми, хем , че тази красота ми я причини невинна нежилеща буба.
Ровичкам нещо да направя някои настройки във Фейсбук профила на ММ (да уточня, че бях помолена, да не ме питат сега какво правя в личното пространство на хората) и виждам на стената, че моя приятелка е коментирала под моя снимка и ме е питала кога ще се видим. Отговарям ѝ:" Може би следващата седмица 😉." Усещам се след като вече съм пратила отговора и бързам да си вляза в моя профил, за да ѝ обясня каква съм я свършила. Тя милата доста се кокорила в първия момент на поканата с намигването.
Ровичкам нещо да направя някои настройки във Фейсбук профила на ММ (да уточня, че бях помолена, да не ме питат сега какво правя в личното пространство на хората) и виждам на стената, че моя приятелка е коментирала под моя снимка и ме е питала кога ще се видим. Отговарям ѝ:" Може би следващата седмица 😉." Усещам се след като вече съм пратила отговора и бързам да си вляза в моя профил, за да ѝ обясня каква съм я свършила. Тя милата доста се кокорила в първия момент на поканата с намигването.
Пак добре, че си се усетила о'време. Че аз каквато съм блейка не само нямаше да се усетя, ами и щях да се чудя и мая защо приятелката ми не ми отговаря на предложението за среща.