Номинации за най-голяма муня

Аууу! Как не ѝ дожаля да кръцне тая разкошна коса!

тя ще порастне пак,ама как да правя кок сега,незнам..

Ще го постигнеш със заглаждане с гел, а кока- с някакъв аксесоар на фиба, имаш време да потърсиш. Може би с тази прекрасна коса й е било все топло и тежко, и сега й е по-леко Душица сладка.

Ау, разкошна коса. Ще порасне.
За кока... можеш да използваш някакъв изкуствен, а останалата коса с фиби и гел.

Трудно ще разпознаят думата "хор", въпреки че написано си приличат, ама от произношение "куайър" до "хоор" бая разлика има. Неговата версия повече ми прилича на whore (к**ва)   може затова да се е пулил свещеникът.

По темата с подстригването, ние имаме тая подстригвачка на Филипс, дето някой я беше показал по-горе, ама аз действам с нея, щото отстрани и отзад подстригваме с номер 4, а нагоре е малко по-дълго да придаде ширина и най-отгоре - пак късо, щото там много за подстригване не остава И един ден не съм догледала номерата и съм сложила 1 вместо 4 - почти припаднах, като направих първата "копка" и на главата му лъсна отзад една почти бяла лента. Като почнах да пелтеча и почти се разплаках да се извинявам как съм сбъркала, той взе огледалото и рече - ами карай с тоя номер навсякъде, да се изравни поне, това е коса, ще порасне за седмица-две. И аз рева и подстригвам, а той после навсякъде разправяше, че това му е лятната прическа, да не му ставало горещо. В интерес на истината не беше чак толкова лошо, на него му отива късо, но аз като си представих ако някой мен така ме офъка, как ще умра, много го преживях. Сега по три пъти гледам въпросния номер...

Мила, много мил и симпатичен съпруг имаш, а и ти с толкова добро чувство разказа историята

Аз така офъках детето. Не съм догледала, че най-големият номер не е изпаднал от кутията и взех следващия по големина. Той си беше най-голям от наличните. Пък детето не  е с гъста коса и стана интересно, когато го офъках толкова късо. Сега все броя колко гребенчета съм извадила и проверявам номера за по-сигурно.

Да кажа и аз как подстригах мъжът ми. Предстоеше му тийм билдинг в Турция за един уикенд и той с машинка в ръка ме моли да го подстрижа. Това се случва в четвъртък вечерта, а в петък сутринта тръгват. Та подготвя ми той машинката с номер 12, но забравя да сложи гребенчето. В този случай и на най-големия номер да си настроил машинката, щом не си сложил гребенче, тя стриже до кожа. Интересно, че аз също не обръщам внимание, натискам копчето и смееелоооо му направих първата черта по средата на главата! Лелееее! Хем ми е смешно, хем мъжо беснее, че така съм го подредила. Ами аз какво съм виновна, той къде гледа, защо забрави гребенчето? Исках да го острижа така навсякъде, че то и без друго нямаш избор. Обачеее, как така ще се покаже пред колегите гола глава, ще си помислят че има въшки
И накрая ми нареди останалата част от косата покрай тази черта да я мина с машинката така, че всяко следващо минаване да е с по-голямо номер, т.е. по средата е нула, отстрани първи номер и така докато стигна до ушите. Е, сдоби се с доста екстравагантна прическа и така ходи до Турция, главният инженер

Точно

Като си говорим за мъжки муньовщини, моят имаше важна среща и презентация на един проект, по който беше работил дълго. Трябва да пътува на следващия ден и ще говори пред куп важни хора, които той е поканил. Вечерта, обаче, решава да изиграе един мач с приятели. И по едно време се прибира (сам, с колата!), но си държи ръцете много странно. Казва ми, че лошо се засилил, щял да се блъсне с главата е в една стена, затова се подпрял с ръцете да омекоти удара и сега малко го боляли. Само като видях как ги държи ми призля и го убедих, че трябва да отиде в Пирогов. Резултатът - счупена китка и счупен лакът - гипс и на двете ръце! И то големи гипсове, той ги държи напред, не може дори врата да си отвори сам. А семинарът вече е започнал, той е организатор, не може да каже “ми няма да дойда”... Аз бях с бебе на месеци, добре че има добри приятели. В крайна сметка негов приятел го закара, закопчавал му е ризите там и му давал да пие от сламка, но моят твърдоглав овен се яви и презентира успешно с две големи гипсирани ръце напред

След години, вечерта преди друго важно пътуване, пак отиде да порита. Погледнах го накриво като тръгна, но нищо не казах. Върна се куцукайки, но все пак сутринта взе самолета и замина. След 2 дни го чаках на летището и право в Пирогов - скъсан ахилес, операция, месеци възстановяване. Как изобщо е ходил два дни по срещи в чужбина, изобщо не е ясно.

Хирургът в Пирогов популярно му обясни, че аз не съм длъжна да се грижа за него и да си избере друго хоби. Колега му подари членство в голф клуб

И накрая като лежеше в къщи сам изрече заветната фраза “Ти ли ще ми изхвърлиш бутонките или аз сам да го направя?” И маалко се кротна.

Е, тъй да, почти е уцелил......хахаххахаха

ПС: Представям си погледа на отчето. 

Припомням една стара мунщина.

Преди малко мунщината имаше продължение. Звъня на Уишмастъров. В мига, в който вдига, аз подпалвам моторетката и го засипвам с порой от въпроси защо това и онова не е свършено и безценни указания какво трябва да направи преди да се прибере. Отсреща се чува само бълбукане. Аз започвам да врещя и да давам още по-безценни указания и команди. Отсреща- пълна тишина. Нещо не ми е наред и млъквам за секунда. В настъпилата тишина мъжки глас измъцва в ухото ми:"Ало. Сигурна ли сте, че търсите мен?" Мдааа, пак беше автоключарят.

Да ви кажа как се заключих днес у дома.

Бравата на вътрешната врата на хола е леко счупена. Лостчето, което свързва дръжките и служи за придвижване на езика (не му знам техн. наименование) ми остана в ръцете. Наместих го. Отварям и затварям вратата след себе си. Малко странно прещрака езика, ама си рекох "нищо му няма".
Трябва да прибера дребен след шаха и бързам да се облека. През цялото време ме гложди едно такова странно чувство, че съм прецакала бравата.
Тръгвам да отварям вратата... ама не става. Разполагам с коридор, две стаи, баня и балкон. Телефон, ключове за външната врата и т.н. - в хола.
Имам достъп и до спяща щерка. Събудих я да си откл. телефона и да се обади на баща си. Той обаче не може да се прибере по-рано. "Поне тоалетната ви е близо"
Обмислям вариант като мерна дребният да се прибира да му хвърля ключове и да се качи с някой комшия да ни отвори. Ама него го няма и започвам да се притеснявам.

С щерката пробвахме какви ли не методи за отваряне на врата. Не ставаме за крадци. Пробвах даже да ръгна пластмасова карта (не банкова), но и това не помогна.
Вече бая се притесних, че дребният ник'в го няма. Щерката се опитва да събуди приятелката си по телефона - да дойдела да ни спасява
Пак звъня на ММ и докато му разказвам как дръжката се върти на 180 градуса... тя ми остана в ръцете. Само успях да измрънках "ама аз я счупих". Поглеждам през дупката... лостче не се вижда. Успях да отворя вратата с една ножица

Муня вместо да намести лостчето прилежно го е извадила и поставила на бюрото на ММ.

Ох, уиш, направо цвиля от смях!! Горкият човечец... съгрешил ще да е нещо, не може просто така все на него да му се случва   

AnMary, направо си те бива в ключалките  След теб и потоп....

Уиш, имам предложение, смили се над човечеца и сложи едно Х пред името, да не ти е първи в контактите.