Номинации за най-голяма муня

Имам котарак и съвсем не е необичайно да му викам с името на сина ми или да викна на сина ми: "Псссст"
Само да не започна да викам по детето "проклето животно" или "изрод нещастен" (в случаите, когато котьо си забие ноктите във фотьойлите. Знам, знам, не давам добър пример на малкия, но и аз изпушвам понякога)

Вчера вечерта ще поръчвам пица Пинокио по телефона. Еее няма пък. Аз твърдо съм решила , че искам голяма пица Палячо ! Едва ме убеди човека , че пицата е Пинокио
Затварям телефона, обръщам се и ММ се въргаля по пода в истеричен беззвучен смях....

Преди  доста години в сладкарница си поръчах торта "Депутат" ,мислex си за "Дипломат". Чудех се що се хили  сервитьора ....После се осъзнах,но пък какво толкова :разбра ме какво искам, все са политици:)

Събрали сме се на пейката пред блока, пием кафе.
Звъня на ММ по телефона, той ми вдига, но аз не чувам нищо. Така няколко пъти. Звъня и на служебният му... "ако ме чуваш да знаеш, че телефона ти е скапан".
Комшийките ме гледат, че се мъча и ми казват "набери и пусни на високоговорител". Бре чудо, чувам. А ММ ми обяснява как чува всичко около мен, но не и мен.
Появи се ММ и аз решавам да звънна на дребното. Същият номер - не чувам нищо. Дочувам от някъде обаче някакво слабо гласче да крещи... може би телефонът ми не е умрял съвсем. И през главата ми минават мисли за сервизи, нов телефон,... И се тюхкам и мрънкам на ММ как Самсунгчето ми е загинало.
ММ се завъртя нещо около мен и рече "ама ти знаеш ли, че си си включила слушалките. Светят". Разнасям се с едни блутут слушалки, закачени на чантата. Давах ги на съседче да ги пробва и явно съм ги включила. Чантата ми небрежно метната на пейката, на поне метър от мен... и да ми говорят през тях - няма кой да чуе

Аз на моите когато бързам им викам: ти, ти и ти - бързо пред мен! Щото и аз им бъркам имената в бързината.

Аз съм същата със слушалките. Винаги забравям да ги изключа и все се ядосвам,че ми звънят и мълчат

За втори път в живота ми се плаша сама от себе си, ако това не е мунско не знам...

От няколко месеца живея на ново място, деля си стаята с още едно момиче, което обаче много често го няма. На острещната страна срещу леглото ми, над леглото на съквартирантката ми има огледало, аз не го ползвам и често изключвам за него. Поредната вечер, в която съм сама, будя се през нощта за тоалетна ставам от леглото запътвам се към вратата и виждам как до мен се движи някаква тъмна фигура, аз правя крачка напред и тя прави крачка напре.... Толкова много се изплаших, че започнах да викам, чак след около 30/40 секунди се усетих да светна лампата.... В стаята нямаше никого освен мен иииии отражението ми в огледалото....

Така съм се стряскала с голямо огледало срещу мен, добре че нямаше почти никой наоколо да ми се смее... е, почти
На работа да вземат да сложат огромно огледало точно срещу вратата на дамските тоалетни, в цял ръст - естествено че първото нещо насреща ми като влязох беше жена, която се е засилила насреща ми. Голяма жена, при това - аз не съм хич дребна 

Аз първия път се изплаших тъй на вратата на банята, стявам през нощта тръгвам към вратата на банята и някой срещу мен 😂😂😂 пак много се изплаших и пак пищях😂😂😂

Миналата година си купих нов телефон.
И първите дни звъня на ММ...постоянно ми казва че не ме чува...така ми се случваше и с обаждания към други хора...ту се чува, ту не се чува и аз вече се ядосвам, сигурно е дефектен.
Накрая ме светнаха, че микрофона от които ме чуват се намира отдолу на телефона, а той е почти 6 инча и съответно аз доста често си слагам пръста върху микрофона без да се усетя, за да не го изтърва, докато говоря...

Засилила съм се вчера към входа на едно магазинче, от което често пазарувам. На птицеферма е магазинчето и знам, че съседното е празно. Не успях с първата врата, дърпам съседната, отваря се и влизам. Доста голи ми се видяха стените, но имаше човек пред мен и аз си заставам чинно да го изчакам, тъкмо си тръгваше. По едно време се усещам, че стоя пред бюро, не пред щанд и на стената отсреща пише някакви кредити. Констатирах на момчето, че яйца тук няма да намеря, а той каза, че могат да ми дадат пари.
Оказа се, че магазинчето е затворено, а в съседното помещение отворили офис на бързи кредити

И аз по подобен начин веднъж обърках аптеката с ветиринарната аптека (в съседни врати са, как пък не ги беше срам така да ги направят). Разказвала съм май в темата. Нахълтах във ветиринарната аптека и попитах имат ли от  близалките за гърло на Хербитусин, а те ме гледаха странно.

Не им ли каза, че котката я боли гърло? 

Не че нещо, ама и животинките ги боли гърлото. Питаш ли го жирафа

Преди време много се бях изплашила, че детето ми нещо не стъпва добре с едното краче. Въпреки, че ме убедиха, че това ще се оправи с едни по-твърди отзад обувки, аз реших, че ще търся братовчед си в София.
Помолих моя близка да му се обади, защото не ми беше удобно, при положение, че години не сме общували. Обаче моята близка ми вика, не се излагай, с Х сте втори братовчеди все пак. Пък и самият ми братовчед е много добър и благороден човек. Наистина е много достоен, още от малък беше някак различен...
Е, обадих му се накрая и той ми отговаря малко сънен.
Започвам аз коя съм, на леля му еди коя си дъщерята... И понеже ми е много неудобно, че един път не съм се обадила просто така, а сега направо за услуга го търся, започвам да му припомням нашето детство, какво сме правили, къде сме ходили. На мен подобни разговори изобщо не ми се отдават, но какво да се прави. Питам за жена му, за децата, за майка му. А той само хъмка и хич не ми се зарадва. Но аз продължавам живописно да му припомням и говоря като картечница, без да поемам дъх.
Брей, казвам си, колко се е надул, но заради проклетата походка на детето продължавам с разказите за детството. Така 15 минути го омайвам, накрая ми писна, защото той само леко кашля и хъмка по телефона, и му казвам: е, кога да идваме с детето, Х?
А той бааавно ми отговаря: аз не съм Х.
Е, Х съм, но съм друг Х. С удоволствие ще ви приема, но съм застраховател, а не лекар.
На ледения ми въпрос, защо не ми е казал веднага, а ме е оставил да плещя глупости, този ми вика: е, аз исках, но Вие не ми дадохте възможност. А после ми стана много интересно...
Втори път не се обадих на братовчеда, защото просто нямах сили да мина отново през всичките спомени.