Номинации за най-голяма муня

Весели истории се получават и с непознаване на някоя дума. Ето една случка от мен:
Млада булка, живеехме в свекърва ми и един ден сама се звъни на вратата. Възрастен мъж ми казва, че свекърва ми му е обещала катуса и идва да го вземе. Чувам или решавам, че е сбъркал и го разбирам като кактус, а на балкона имаше един огромен двуметров, направо като в прериите. Та най-сериозно му казвам, че той е много бодлив и идея нямам как ще го пренесе, че точно сега се е разцъфтял и всички семейно му се радваме и да не забравя, че трябва да го полива, ама много по мъничко , че да не изгние. А той човечеца ей такива очи направи   Де е чувал катус (както разбрах после било голяма бъчва) да цъфти, да боде и да се полива, че да не изгние.   Накрая се разбрахме какво е катус, какво е кактус, та по живо по здраво си го отнесе.

и какво е катус ? 

И ние сме се заключвали, но без детето да е виновно.
На вила сме. Спим. На мен ми се прихожда до 00, вдигам съпружеството, защото е вън, а мен ме е страх. И двамцата по бельо само излизаме вън. Детето остава да спи вътре. Че като се хлопна тази ти ми врата и се заключи! Вътре гори печка с реотани. Детето на 2 г. и ако се събуди като нищо може да и налети  Отделни ние по гащи само и умираме от студ. Вилата малка, но сигурна - решетки на всички прозорци + много здрава единствена заключена врата.
Добре, че съпругът излезе корав  и успя да разбие вратата.

Катус е голяма бъчва, но явно е местна думичка, която не бях чувала до този момент. 

И аз съм заключвала баба ми на терасата и преливайки се от смях категорично съм и отказала да отключа...тук идва и малката подробност, че тогава живеехме на 14я етаж  Баба ми милата, не знам от къде го е извадила този глас, но някакси успяла да изкрещи на случайно минаващо, непознато момче да се качи до нас и да и отвори( добре, че е била отключена външната врата и добре, че момчето не се оказало крадец или, не дай си Боже, педофил ).

Хаххах аз миналата година зимата заключих милото така  Пуши цигара на терасата, минавам аз транзит , хваща ме яд, че вратата е открехната на тоя студ, затварям и бързо слизам да си гледам тв. На последни етажи сме /мезонет/ той на горния заключен, и да вика през дограмата хич не чувам. Щастие - телефона му в ръката  Звъни, а аз си викам - "Найш ли па кога ше вдигна ". Това по повод, че обича докато е на горния етаж, да ми звъни да ме занимава с глупости от рода на "Я се качи да ти покажа нещо!".... звъни втори път, аз пак затварям, Звъни 3-ти - е като откачих, като се вдигнах с една бойна крачка - ей ся ще ти кажа аз    Връхлитам...него го няма на обичайното място...а ся де... чувам едно почукване от терасата а там - . Абе замислих се дали да отворя...беше висял не повече от 15 мин. ама по тениска на студа си е множко 

Спомних си една моя Муньовска история от преди около 5-6 години..Купих си кола..Първата купена от мен и със собствени пари в живота..Гордо вечер си я прибирам в гаража - нищо ,че е 2-ра употреба...Ставам сутринта(малката остана при нашите) и слизам с танцова стъпка в гаража,мигвам с дистанционното (откючва се  с приятен звук колата)...мятам си чантата на съседната седалка,пускам по инерция ключовете на моята седалка и  gsm-а , зарязвам колата(по инерция съм затворила вратата) и отварям широко гаражната врата..,засилвам се към дворната такава и чувам как алармата на колата прави "пиу" и се светнах..Колата се заключи ..Резервни ключове оставих на нашите, които са в другия край на града с надеждата ако някога ми потрябват да има кой да ми ги донесе..Останах си с ключ за у нас и офиса и нищо повече ....Ни документи ,ни пари,ни телефон...А у дома - грам лев не оставям..Картите (дебитни,кредитни) всичко в чантата... ...
Нали ме беше срам да кажа каква съм я натворила..Отидох до офиса на стоп(дето не съм си го помисляла)..живея в квартал на града и не беше трудно ..Първия ми "стоп" в живота и последен надявам се  ..От офиса звъня на баща ми- той пък бил в съседен град по работа и ключовете за колата ми в неговата кола резервните,та чак вечерта ходих до тях и си ги взех...После разбрах,че на всичкото отгоре бутончето на алармата на вратата било клеясало и не отчитало ,че се отключва,при което алармата се включвала автоматично...Добре,че следващата ми кола не е правила такъв проблем...

Видях, че коментирате заключванията на балкона, та и аз да се похваля, че ми се е случвало не един път. В различните и възрасти (още няма 3 години) по различен начин постъпва. Първия път се скапа от рев, че не може да ме стигне. Понятие нямам как успях да я успокоя и да и покажа какво да направи. Втория път ни затвори мен, мъжа ми и майка ми. Малко се правеше на разсеяна, та може и да беше нарочно. От тогава винаги когато пуша на балкона има отворен прозорец, телефона е в мен, има специялен резервен ключ на балкона с цел да бъде връчен на някого да ме отключи и най-важното сапунени балони. Последния атрибут е магически, просто духваш малко балони и детето с много усърдие започва да се бори с балконската врата. В резултат ти си свободна. Въпреки всичко наскоро ми се наложи да повися един час на балкона, защото малката ми хубавица ме заключи, избяга в хола и си наду музиката. Аз тропам на стъклото със магическите мехури, но няма кой да ме чуе и погледне. За беда ключа не е на балкона, защото от последното ми пътуване съм забравила да си го взема от съседката, която е на работа в друг град, мъжа ми също е далече и странно защо, но съм затворила всички прозорци. Точно вече търпението ми привършваше и обикалях да видя с чупенето на кой прозорец, ще нанеса най-малко щети и О чудо, тя ме видя!
А сега се сетих, като беше по-мъничка и мъжа ми пуши на балкона, а аз нещо съм му вдигнала мерника и го заключих там. Той тропа, а аз мия чинии с гръб към него и се правя на глуха. В този момент, детето се доближава до балконската врата и мъжа ми започва да прави жалки опити да я накара да му отвори. Е да де, но тя малка и тъкмо бе научила думичката Не. Завъртя се с гръб, размаха му високо пръст и каза Нееее и си замина. Е паднах от смях  

Да не мислите, че аз не съм заключвала майка си. Аз съм студентка и съм във вихъра на купоните. Навечерието на Великден е и съм обещала на мама да отида с нея на църква. Проблема е, че тъкмо съм приключила с 10 дневен маратон от купони и цял ден чистя. Става 4 следобяд и решавам да дремна час-два, докато мама се прибере от работа. Речено-сторено, лягам си и след известно време се будя от настоятелно звънене на телефона. Най-добрата приятелка на мама ми крещи нещо в телефона и вика, намери майка си, че спа на улицата. Аз естествено сънена, въобще не отбирам от нервните и фалцети, но се заемам с издирването на мама. Минавам през хола и случайно поглеждам часовника, който показва 9 сутринта. Събудих се на секундата. Мама цяла нощ висяла на стълбите и тропала да ме събуди, но уви без успех. И телефона до главата ми не е смутил сладкия ми сън. От тогава не оставям ключа в ключалката  

Извинете за дългия пост  

Врабчето ме подсети за още една. Значи, студентка съм, нанизали са се един куп тежки изпити и аз изтощена, не спала два дни, оживявам до петък и в момента в който ми свършва и последния изпит, решавам да дремна един следобеден сън преди петъчния купон. Лягам си към 6 часа следобяд и откъртвам моментално. По едно време се събуждам, гледам, навън тъкмо се е стъмнило, поглеждам часовника - 9 вечерта и си викам о, супер, тъкмо имам време да се изкъпя и наконтя. Излизам си от спалнята с бойна стъпка и подвиквам на съквартирантите "ще ходите ли на <еди кой си> купон? (беше някакъв специален) А те ме гледад и се хилят. Ма какво, няма ли да ходите? Те вече се напикават от смях, и единия вика "ами тоя купон беше вчера, в петък!"      И така проспах цял един ден без да забележа.

Една прясна случка от днес. Намерих един много готин цитат в интернет, от бележка на тоалетна някъде в един български университет. Ама много готина бележката, и решавам да споделя с мъжо. Само че той в момента е чак в кухнята, готви, и не може да дойде до компютъра, пък и български не разбира. Ще запомня цитата значи, и ще му го преведа. Чета аз няколко пъти, наизустявам, ставам. Пътьом обаче забравям края, така че се връщам, сядам на компютъра и решавам за по-сигурно да го запиша на хартия. Пиша две-три думи, домързява ме и заключвам, "абе какво се пъна да пиша - я да си го копирам и направо ще го paste-на върху тефтера". Удрям Cmd+C и ми просветва какво се опитвам да направя...  С тия компютри, побъркахме се! 

П.П. За любопитните, цитата от тоалетната е: "Колега, независимо от поставените цели и постигнатите резултати, пускай водата! Ако резултатите надминават очакванията, използвай четката!" 

                               На турне сме, много път, всички са уморени... Пристигаме в хотела, настаняваме се, и едно от момичетата слиза до рецепция за нещо. Другото момиче вътре заспива... Ами... не можахме да я събудим. И да отключим не можахме. Сместихме се в нашата стая.

А кафе с водка пили ли сте 
Годината е 2002-ра някъде, живеем дружно в студентски град три девойки и още по-дружно ни тресе купонджийския живот 
Една вечер ще ходим на студентски купон, отиваме с едната ми съквартирантка, обаче купона е от тези, на които всеки си осигурява пиенето  Та за да не мъкнем цяла стъклена бутилка, преливаме в едно шише от мин. вода 0.5 водката и се засилваме натам. Купона се отложи нещо, ние обаче настроени за веселба отиваме в една дискотека. Пътьом се отбихме в нашия блок да си оставим водката.
На следващия ден ставам първа, включвам кафемашината, пълня я с вода от шишето и влизам в банята. През това време съквартирантката ми се събудила и си сипала кафе. Излизам аз от банята и тя ми обяснява, че нещо му имало на кафето  Викам, глупости - ей сега го направих! Тя ми обяснява,че имало странен вкус, пък аз я убеждавам, че още не си е измила зъбите и затова нещо и е променен вкуса. В този момент ми просветва каква я свърших  Добре че на кафемашината и нямаше нищо от преварената водка, ама момичето цял предиобед залиташе из стаята 

Е колко кафе е изпило това момиче,че чак да се напие?

Една голяма чаша  Ама според мен не беше съвсем изтрезняла от предната вечер.

И на мен така ми се струва. Иначе не виждам как ще изпие цяла чаша кафе без да се усети, че в него има алкохол - просто невъзможно ми изглежда