Страшно забавна случка е, но й изгубих дирите в темата.
И сдобивам се аз с един секси костюм на зайче. Бързам след работа да подготвя терена. Таман сме се нанесли в новия апартамент и не познаваме съседите, та по стълбите се случвам със съседа срещу нас и любезнича яко. Прибирам се и докато се декизирам звъня на мъжа си и му заявявам, че имам за него изненада. Той се хилва и казва, че ще бърза. Таман нахлузвам костюма и се звъни яко на вратата - "Ееее той миличкия не вървял, а летял
" си мисля. Нахлюпвам си заешките уши и отварям врата със замах, а там няма никой. Решавам, че мъжлето се е скрило до асансьра с някой голям букет, но ме е страх, че вратата е с топка и ПАК ще се хлопне зад гърба ми
. Та грабвам ключовете и смело излизам на площадката на етажа. Врата се хлопва зад мен, но аз съм ербап - имам ключове. Надниквам зад ъгъла, а там няма никой


тази история я помня и винаги като се сетя се смея!
).
Голям смях беше-ориз с кайма
.Друг случай се сещам.Трябваше аз и съквартирантката ми да освободим квартирата и моя хладилник-малък мраз от сватбата на майка и татко отива в тяхната квартира.Мацката решила че понеже няма да я има 2 месеца е най добре да изключи хладилника защото и без друго няма нищо в него,а и да не се навива ток
.Извадила всичко и измила хладилник,до тук всичко е ОК.Само че не отворила камерата-вътре пакет свинско.Няма да ви кажа как се беше усмърдял хладилника от разлагащо се месо за два месеца
Това става лятото.Чистихме проветрявахме,трихме бърсахме СМАРДИ
Отиде на вторични суровини 
ама наистина стърчаха нагоре от тенджерата.Тя иначе много мила и любезна.Идва моя приятел и тя отваря хладилника и вика-Тихчо,искаш ли супичка?Той идва от работа и гладен вика -Да,може.Само поглежда стърчащите крака на селската кокошка и вика-Ама,аз не съм гладен много
Ще отидем на пицария че много ми се яде пица
...и го бутнах във фурната
, много често ми се е случвало да се качвам на автобус или тролей не точно този който ми трябва,защо изобщо не поглеждам кой номер е ... случки много. Но седнах да ви пиша по повод една която се случи преди две седмици- главен виновник -малкия ми дребосък на 1г и 8месеца;
добре че като почнах да думкам с едно желязо/ не успях веднага да го счупя
- цял ден после не мога да се успокоя,не съм предполагала ,че може така да попадна в капан ,и то малкото нищо не разбира,обяснявам му аз да вдигне нагоре дръжката за да се отвори вратата,то още повече се увисва и ме заключва..
Абе ,ужас.
Просто сина решил да затвори вратата /ПВЦ/ и отишъл в другата стая на компютъра. Стоях и аз мръзнеща навън и никой не минава, чукам ,ама никой не чува... Накрая един съсед мина и го по молих да звъни у нас и човека звънял, звънял , а пък моя син и със слушалки на ушите си слуша музика.. Добре , че му се приходило до тоалетна, та чул звънеца. После много ми се извинява детето/ щото хич не беше малък.../
Същото ми се е случвало и на мен,и то 2 пъти даже(с тая разлика,че зимата си вися да си пуша там)Живея на 5 етаж,така,че шансове като твоите,нямам.Добре,че живеем с нашите заедно та ме спасяват,ма единият път бяха седнали да вечерят в кухнята и не ме чуваха,та си отвисях към час и нещо на студа.
малкият беше на 2г.
за ужас на съпружеското тяло..Пътуването -кошмар,бебето спа половин час, после дръпна един рев,повтори ,потрети.. И така поизнервени всички,спирахме на няколко пъти,абе ,много се проточи пътуването..Пристигаме най-сетне, слизам аз с малкия,мъжа ми отваря багажника ,и почти разтоварва всички чанти на земята,когато аз го питам-ти взе ли ключовете за апартамента?Атой-ми нали ти ги взе?А аз - ами май не съм ги взела!
Той вече почти в нервен кикот- МАЙ не си ги взела ?От безпомощност ,от нерви ,като взехме да се смеем ,хората отстрани ни се зачудиха,и ..си се качихме пак в колата,и ..обратно в Пловдив.
, добре че детето е било достатъчно голямо да те разбере какво му казваш,а и не си била сама
.Като поръчвахме миналата година дограмата въобще не ми е хрумнало че може да стане нещо подобно,иначе щях да поръчам и една дръжка и за отвън ,откъм терасата.