Номинации за най-голяма муня

Това съм го правила тъкмо три пъти .

Имах колежка, която нито разбира нещо от компютри, нито иска да се научи, знае само кое копче да натисне, за да го пусне и спре (независимо , че доста пъти сме й обяснявали как се изключва и че не е хубаво, както тя си знае, но...), даже като пише гледа само клавиатурата, за да не си повреди очите и никога не чете написаното.Та постъпи нов колега и на нея се падна честта да му обясни. По онова време програмата съдържаше трите имена и ЕГН, което допълнително проверявахме в страницата на НОИ за здравна осигуровка.Обяснила му тя за имената и ЕГН- то и като стигнала до проверката отбелязала:
- Сега тука отиваш с мишката на стрелкичката и натискаш, като ти излезе този списък броиш третото и то е НОИ.
Колегата се облещил и започнал да се смее:
- Той НОИ не винаги и "третото"...  

Пак едно мое изпълнение.За видео- касета става въпрос...Често в един период се събирахме няколко човека да гледаме видео, ту у нас, ту у двама братя- приятели от детинство. Един ден съм взела филма "Да срещнеш Джо Блек" (филмът е около 3 часа) и се уговаряме с единия от братята вечерта да гледаме у тях, че нашето видео котката го препика и от тогава не работеше.Купихме си сокове ,фъстъци, сладки, плодове... и се понесохме към тях.В хола седеше баща им на биричка, изопнал се удобно пред телевизора... поздравихме, побъбрихме... после пуснахме филма.През целия филм баща им пускаше саркастични коментари и явно въобще не го вълнуваше действието, току заговореше за нещо друго...Свърши филмът и докато се обувах да си тръгвам едното момче вика:
- Страхотен филм...
А баща му допълва, обръщайки се към мен:
- Да, много хубав филм  ...И другият път пак да донесеш, когато има мач  
Двамата братя избухнаха в смях, а аз се усмихнах неловко   и започнах да се извинявам, ама нали съм негов човек се разминах само с намеците и потупване по рамото...

Да се разпиша и аз. Та действието се развива преди 20 години, когато съм била на 4-5 год. Детската градина в ремонт, мама и тати на работа, желаещи баби да ме гледат няма и единствен вариант прабаба ми да ме поеме на дневни грижи и то пак по принуда де. Та опитва се женичката един ден да ме залъже с нещо и с такъв насърчителен тон ми казва, че ще плевим градината. Аз натоварена с такава отговорна задача, „слушам” напътствия и помагам на баба. Поизмори се жената, нахранихме се и ще спим.То как да заспя, като работа ме чака. Изчаках баба да заспи, запретнах ръкави и на „нивата”. „Плевих” кажи речи цял следобяд, старах се, а в акъла ми само как ще изненадам баба. Привърших аз и бързам да повикам баба и да й покажа изненадата. Бърза след мен жената, мърмори си нещо та чак подтичва и като видя градината и като зави до небесата, брей викам си голяма радост и чакам похвали с усмивка до ушите.Като почна оная ми ти жена „Господ да те убие, кой дявол те докара тука”.... а сега де.... цял ден работа гледай сега какви приказки. А аз съм ускубала де що съм видяла и съм и съсипала цялата градинка.


Една случка от студенството. На рожден ден сме на колега. Всички пияни, някои прекалено и решават,че ще ходим на дискотека.Аз като трезвеник повеждам групата.Часа е вече 4 след полунощ, дискотеката наполовина празна. Седнахме на едно сепаре и си говорим.Поседяхме и по-едно време на двама от колегите им идва гениалната мисъл да крадат едно яке, което е оставено безпризорно на съседното сепаре. Правим опити да ги разубедим,но те са си решени на този подвиг.Речено-сторено, якето никой не го търси, сепарето празно и те се преместиха на въпросното сепаре.Единият от колегите облича чуждото яке и облича отгоре неговото си, за да го скрие.Другият помага да го подпъхне по добре, за да не се вижда. Тръгваме си след известно време и след като се отдалечихме, решиха да проверят плячката. Бъркат по джобовете – пари, телефон, документи..... радост голяма. Взимам ядосано личната карта на собственика на якето и виждам моят мил колега, който участваше в кражбата и помагаше да прикрият якето.Откраднал собственото си яке.Не разбрахме как и кога си е метнал якето на съседното сепаре.


Съпругът ми е зъболекар.Отбивам се при него да излезем за обяд и чувам как в кабинета нещо се спори. Влизам, вътре семейство цигани се пазари за цени относно зъболечението на децата им. Стоя аз отстрани и слушам и отвреме на време помагам на съпругът ми /понеже не е българин и малко са му непознати тукашните нрави/. Та взе да изрежда циганка на кое дете какво му било и изрежда все различни имена. Съпругът ми търпеливо й обяснява, че трябва да ги види и тогава да й каже, колко ще струва. Аз се зачудих от толкова много имена и я питам колко деца имат. Следва: - Ам чииииииии, колкооо? То питай мъжа ми по ще знае. Мъжа й се обажда в тоя момент: - Ама, жабооооооооууу, осем ма.   След този отговор аз се сринах от смях, а мъж ми мига на парцали и се чуди,какво става.

Покрай темата дали заключваме, когато сме в къщи си спомних как един ден приготвих детето да излизаме и обиколих квартала да плащам сметки, пазарувах, после поседяхме в близкия парк, за да го нахраня и след повече от 2 часа навън се прибрахме...Бях ужасена, когато видях външната врата открехната   Установих от бързия оглед, че няма нещо пипано и бавно, но сигурно осъзнах, че аз съм забравила вратата на излизане   и е стояла така през цялото време, докато сме били навън  
 
Другата номинация е за една приятелка, която дойде у нас да правим баницата, която беше научила наскоро от бъдещата си свекърва. Ще "подмина" с лека ръка разправията в магазина кой да купи необходимото и нейното упорство да вземе всички продукти от А до Я, барабар с цяла бутилка олио и яйцата, като се има предвид, че в хладиллника ни имаше поне 30 домашни яйца от свекървата...ама като се запъна   Направихме цирк пред продавачката и от тогава дори не правя опит да споря с нея за покупки   Та прибрахме се у нас  и аз гледам, тя ще показва   Сложи каквото сложи и поиска 7 яйца  
- Ти сигурна ли си, че са 7.
- Е кък - отвърна тя в неин стил- Трай сиа!  
Гледам аз, пуля се и за втори път си изсулвам мнението:
- Деси, повечето рецепти са с по 4-5 яйца, аз даже правя и с 3. Но чак 7.  Нещо не си разбрала  
- Така е ,бе! Сигурна съм, че на Гого майка му така я прави.  
И така опекохме баница със 7 яйца и... в къщи замириса на макарони, а всъщност получихме бъркани яйца на фурна, гарнирани със сирене и кори за баница  
 След време Деси ми поднесе извинения, че съм била права и че баницата била с 5 яйца.  
Е, по- добре късно, отколкото никога  

Може и да съм го писала, май точно в тази тема

Получавам обаждане от колежка
Половината клавиатура блокира!
Как така блокира?
Ами ей така, буквите работят, цифрите не.
Аха, горе над цифрите има едно копче нум лок, натисни го.
ААаа, оправи се.

Пак колежка
Мишката не работи
Натисни табулация и отиди до иконата с нея
Овулация ли?

Държа да кажа, че действията се развиват в 1995-97 год, когато компютрите се гледаха от младите момичета със страхопочитание.

Айде и аз. Кучето ми не иска да яде и аз преди да си легна вечерта, за всеки случай решавам да му сложа гранули в паничката, ако през нощта огладнее, да си хапне. Сутринта ставам и гледам - паничката е пълна. Започвам да се притеснявам да не е болно, че не яде. Навеждам се да взема паничката и виждам, че съм му насипала вътре не гранули, а изпечени и добре осолени фъстъци  Изобщо нямам идея как съм сбъркала пликчето.

Е, бива ли само фъстъчки на животинката, трябваше и едно уиски да му сипеш!

Другия път пробвай с бадеми!  
А гранулките за мъжо 
 

Ей докато четох наводних офиса от смях.  А колежките само ми матат едни   погледи, щот се хиля кат идиот.

Та нека и аз се запиша с една моя случка.

Преди найсет години. Аз хлапе на около 10-12 не помня точно. Времето когато беше на мода насипното кафе. Спомням си тогава, че във всяка дупка и магазинче имаше чували с кафе и продаваха на поразия кафе от къде ли не. Та така моята майка съотвено и тя си купува от въпросното кафе. То сипано в едно прозрачно пликче - несмляно. Идва си родителското тяло на село(лятно време там стоях), подава ми жената кафето и казва " Вземи го прбери" Ноооо по неизвестни и за мен причини аз чувам " Вземи го изхвърли". Та хващам аз пликчето с кафето. Позачудих се защо пък да го изхвърлям ама нали така ми е казано. Позагледах съдържанието на плика, кафето стои едно мазно такова и аз в един момент решавам, че кафето е мокро ( и до ден днешен незнам що аджеба реших така ама нейсе) и хоп в кофата с боклука. От къде да знам аз, че то кафето така изглежда на зърна - пък то и от къде да съм виждала. Та изхвърлих го аз ама с всичкия си акъл го изсипах от пликчето( това защо също незнам). Е дааа ама минава се време и майка вика " Де кафето" аз съответно " Как къде в боклука " в последствие майка ми отваря ей таквиз очи   и казва " Ама защо го изхвърли" аз гордо отговарям " Ми нали ти ми каза". След известно количество спор по въпроса кой кво казал стигнахме до извода, че аз ( както редовно ми се случва и до днес) не съм чула правилно. Как съм го вадила това кафе от кофата с боклук зърно по зърно( ми то добре, че в нея имаше само сухи листа от лозата - ама достаа), че го мих, че го сушихме бе  ..... мъкъ мъка. Днес като си го припомним се подхилкваме ама тогава ми се ревеше чак.

Хайде и аз да си призная някоя муньовщина 
Прибирам се един ден с колата към нас. Но гърнето ми беше изгоряло и бръмчеше доста силно. Понеже ме дразни, си карах на силна музика, за да не го чувам.
Спирам пред гаража, а мъжът ми излиза от там и ме пита, защо толкова бръмчи колата. Аз му казвам, че нали е изгоряло гърнето точно на снадката, може да се е измъкнало. И отивам отзад да видя, дали е така. Отивам, обаче гърнето изобщо го няма  - аз съм го изръсила някъде по пътя и изобщо не съм разбрала...
Голям срам брах тогава, че съм такава муня 

 
Това ми напомня за едно клипче, за което ми разказаха преди време.
Катаджия спира жена, от колата се чува силна музика. Катаджията казва на жената, че е спукана едната гума и не бива да продължава шофирането и я пита как така не е чула шума от джантата.
Мадам спокойно отговаря, че е чула тропането, но за да го заглуши, надула музиката и продължила.

Това като една колежка на милото - кара си колата, но нещо започва да трака. Тя си пуска музичка. Тракането се усилва - и тя усилва музичката. Насреща и хората и мигат, святкат, то и за нея вече е ясно, че нещо не е наред, ама защо да спира, като така и така не разбира от коли и нищо не може да направи . И така със скъсан болт пристигнала по направление, как не и е паднала гумата не знам.

Мяркам някъде подписа на Гита Ог и си мисля “Ей, ама как ли е успяла да ги роди и трите точно през една година , че и на една и съща дата ?“ 

Ето една моя история. Предварително се извинявам, че съм многословна

С мъжа ми си падаме да си правим изненади разни ... такива по-палави  И сдобивам се аз с един секси костюм на зайче. Бързам след работа да подготвя терена. Таман сме се нанесли в новия апартамент и не познаваме съседите, та по стълбите се случвам със съседа срещу нас и любезнича яко. Прибирам се и докато се декизирам звъня на мъжа си и му заявявам, че имам за него изненада. Той се хилва и казва, че ще бърза. Таман нахлузвам костюма и се звъни яко на вратата - "Ееее той миличкия не вървял, а летял  " си мисля. Нахлюпвам си заешките уши и отварям врата със замах, а там няма никой. Решавам, че мъжлето се е скрило до асансьра с някой голям букет, но ме е страх, че вратата е с топка и ПАК ще се хлопне зад гърба ми  .  Та грабвам ключовете и смело излизам на площадката на етажа. Врата се хлопва зад мен, но аз съм ербап - имам ключове. Надниквам зад ъгъла, а там няма никой    Тогава осъзнавам, че са звънели отдолу по домофона и хуквам да се прибера. Пъхам ключа с хъс , завъртам яко и ключът се чупи на две, като половината остава в ключалката. Изпаднах в паника! Седя си аз между етажите повече гола отколкото облечена. Гащите ми съдържат само намек за прашки и всъщност представляват розова панделка закрепена с тъъънички ластици. Сутиена не успява да скрие каквото изисква благоприличието, но то и няма как зад две пухчета да скриеш възголемичък бюст. За капак имам на врата розова папионка и заешки уши. Живея на 2 етаж и всеки от горните етажи предпочита да слиза пеш, за да не чака асансьора. FUCK! 
Решавам, че не може така да остана пред хората. На етажа ни живеят 3 студенти под наем в единия апартамент и отсреща съседа дето си говорихме по стълбите. Преценявам, че да звъня на 3-ма студенти с това облекло би било опит за самолинчуване и вечен бъзик. Изтъпанвам се в цялата си голота и звъня на съседа отсреща. Но никой не отваря 
Така си и останах на етажа докато си дойде мъжа ми.
След време обаче се сприятелихме със съседското семейство и 2 години по-късно съседа разказва подпийнал:
"Помня я аз Дорис като се нанасяха. Една вечер се засякохме на стълбите - тя усмихната, усмихната ... И не щеш ли след 30 мин. се звъни яко на вратата. Аз си знам, че хлапетата от блока се забавляват като звънят по домофона и бягат, ама все пак погледнах през шпионката и ОХ МАЙКО!!! Отваря тя вратата тъй барната, че залепнах за шпионката. После и се хлопна вратата и като дойде да звъни у дома си викам "Е т'ва е - карък съм! Идва съседката с заешко костюмче у дома, а мойта ще си дойде след 10 минути." И не отворих! Няма начин после да обясня на жената кво прай съседката у дома гола .... е такова де с костюм!" 
А аз се опитвам да замажа положението "Ох, голям резил беше, ама поне студентчетата не се прибраха тогава."
А съседа: "Ъ, ама те и те те гледали през шпионката. После половин година те обсъждахме..."

 

Олеле, Дорис, попиках се от смях 
Благодаря ти за страхотно-веселото начало на деня