Номинации за най-голяма муня

е тая история ми се струва нереална

the Дорис, ако всичко това е истина ( защото звучи направо невероятно четирима мъже, трима от които студенти, да висят по шпионките ,а да не поканят полугола дама да им прави компания  ), то може да основете Клуб " Розовите заешки опашчици, в очакване на лошия вълк " 

Ама моля те - все още живея с надеждата, че не са били всичките студенти в квартирата си в онзи паметен момент
А и мъжете, които са виждали мъжа ми не събират много кураж да ме задяват  Имам една случка, която не е кой знае колко смешна, но онагледява нещата.

На море сме с мъжа ми. Става ми много горещо на плажа и отивам на бара да пия нещо. Седя си кацнала на столчето-щъркелче и към мен се присламчва младеж с игриви намерения. Лошо няма! Говорим си, обсъждаме курорта, плажа и хората около нас и по едно време младежа казва за някой от другата страна на бара: "Мале, с тоя не бих се гъбаркал! Изглежда като бик и гледа като разярен луд!". Поглеждам и що да видя - там се оглежда да ме открие моето момче. Седи там огромен и мускулест, с бръснатата глава, множеството обеци и кожа приличаща на комикс от тематични татуировки, видимо изнервен, че не може да ме открие. И изцепвам "Ама ние сме заедно. Не е толкова лош колкото изглежда! Ще видиш в леглото е невероятно гальовен." Що я изплесках тази глупост и аз не разбрах, но младежа просто се изпари в навалицата.   

Хаха, Дорис, погледнах да не си зълва ми.  Нейният мъж изглежда така (само че не гледа разярено, поне в наше присъствие), иначе е душичка.
Ама страшна покана си му отправила на младежа 

 разплаках се от смях  Отдавна не съм се смяла така 

Тази седмица в офиса.
Топ-мениджмънта на една компания, осем човека, кой от кой по-изискан и по-високо.
Мойта милост-нагласена, красива, пръскаща хубост в различни посоки...
Идва време да си тръгват, аз решавам да ходя до тоалетна... Голяма грешка... В тоалетната ципа ми отказва, изборът е: или излизам полу-гола пред цялото уважаемо съобщество, или си седя в тоалетната до незапомнени времена...
Е, предпочетох второто, отброих осем на брой "Довиждане, лек ден." и тук-таме "Г-жа ..... защо я няма?", докато кротко си седях в тоалетната.
После голям смях падна, докато собствената ми шефка се опитваше да натъпче прелестите ми обратно в бюстието

С риск да ви писне от мен ще ви разкажа още една моя издънка.

Приятелката ми се залюби с един колега. Все за него ми говореше как сред колегите и сухари и задръстеняци колко хубав бил, колко умен бил, какво голямо, по-голямо, най-голямо чувство за хумор имал. Нещата започнаха все по-на сериозно да вървят и решава да ни запознае. Уговаряме се да ги изчакам на спирката, където спира служебното им бусче и да ходим нейде да пийнем по нещо. Питам я, а тя за мен нещо говорила ли му е? Нина се смее:
- Ами знае, че си ми най-добрата приятелка - хихикане - също вчера му казах, че от всичките ми приятелки си най-шашавата и с най-големите цици! 
В уречения час се заковавам на спирката и чакам. Бусчето пристига и Нина слиза, а зад нея слиза мъж над 40-те, с прогресиращо оплешивяване, свински малки очички и видимо много въздържан. "Брей! - викам си - Любовта вярно замъглява погледа!" И се втурвам напред. Разцелувам Нина и преди тя да си е поела дъх се нахвърлям на избраника. Сграбчвам ръката му, раздрусвам я здраво и  започвам запознанството.
"- Нямах търпение да се запознаем" - мъжът ме гледа стреснато
"- Нина все за теб ми говори." - мъжът гледа още по-притеснено
"- Все хубави неща де" - започнах да изпадам във вербален дрисък
"- Не съм я виждала толкова влюбена и увлечена по друг" - мъжът придоби ужасен вид!!    И тогава реших да се позова на превъзходното му чувство за хумор за да разчупя ситуацията.
"- И не я слушай какво говори, не са ми толкова големи гърдите!" - и с театрален жест прихващам бюста си, като го събирам и повдигам нагоре за малко. Свинските очички на мъжа станаха тройни 
Обръщам се към Нина за съдействие, а тя се хили на тротоара.
- Дорис, има малка промяна в плана - задържаха моя човек в офиса. Запознай се със шефа ми, той живее наблизо / споменаван в нашите разговори като "онова дърво шефа"/. Шефе, това е приятелката ми Дорис. Лекарите казват, че е невъзможно да и се помогне 

 

Леле, Дорис, уби ме хахахахха.

на едни съседи има умира любимата котка. естествено, че ще я погребат и то не къде да е, ами в парка пред блока, до паметника на васил левски. мръква се, излизат баща и син с две лопати и започват усилено да копаят. копаят, копаят и минава патрулка. ченгетата виждат двама съмнителни субекти да копаят нещо в тъмното, слизат и отиват да проучат какво става. в това време жената се показва на прозореца и се провиква - "да свалям ли трупа?"

Представям си реакции 

 
Браво, Дорис! Давай още истории.

Хайде да разкажа и аз две историйки, за които се сещам в момента.

Първата, беше преди няколко месеца: Отивам аз да пазарувам и си взимам количка да си слагам вътре нещата дето ще хи купувам. При нас обаче в магазина като има много хора и е трудно да се разминаваш с другите с тези колички и всеки си ги оставя някъде. Оставям аз и моята на едно място и почвам да си избирам какво ще купувам. Избирам и слагам в количката, избирам и слагам и така... Готова вече с покупките, хващам си аз количката и се упътвам към касата. Стигам вече и ще почвам да вадя всичко  да може касиерката да ги сканира и по едно време с периферното си зрение гледам в количката един пакет с 6 шишета с минерална вода. И си викам "Бре, тва пък кой ми ги е сложил тия шишета в количката?  Чудя се какво да правя и по едното време поглеждам другите продукти....в бързината съм хванала друга количка. Даже не знам от къде съм я взела...толкова се бях забляла, а мойта си седи.... както и да е де, оставих я някъде си и си взех моята, ама си се смях сама на себе си 

Другата история е като съм била малка, не знам колко точно, може би 4-5 годишна. Тогава нямаше такова купуване на цитрусови плодове. Нашите явно са взимали портокали и посадили семките в една саксийка. И аз знам, че от тази саксийка ще изникнат портокали. Обаче кой ти знае как изглежда портокала....Един ден видях, че са изникнали 2-3 листенца и помислих, 4е това е портокал. Откъснах ги и си ги изядох хаха. МАйка ми после вика: "Къде е портокала?" и аз най-спокойно й викам: "Ами изядох го" и тя: "Ама как ще го изядеш, той още не беше пораснал".... но аз се радвах тогава, че съм яла портокал!

В   4 сутринта се прибирам от купон решавам,че такси ще си хвана от улицата.....По едно време , такова шубе ме затресе ,а аз сама с един минижуп и навън кьораво такси няма. тел-няма батерия.Гледам се задава нещо като такси   Махам, махам...то патрулка ми спира и ми се хилят 2 млади момчета."-ареее, качвай се да те караме у вас!"

  посмях се малко на вашите изтории