Номинации за най-голяма муня

Моля, ако някой намери разказа на едно момиче, което обясняваше как се е заключила пред вратата на апартамента си само по заешко костюмче на Плейбой и е звъняла на комшията, а той от страх като я видял през шпионката в този вид, не й отворил да я приюти, да го копира или да ми посочи страницата от темата, където е поста.

Страшно забавна случка е, но й изгубих дирите в темата.
 

Ето гоооо, помня че и аз много му се изкефих на този разказ 

E, това се казва история!

тази история я помня и винаги като се сетя се смея!

Много просто-заради болката.Да те стържат(кюртажа) с местна упойка си е не садизъм а нещо мнооооооого повече от мъчение.Усещаш всичко което ти правят.Аз 6 месеца след като родих трябваше да направя аборт по медицински причини.И тогава лекаря ме посъветва да направя аборта с пълна упойка,но е такава венозна.Аз убедена че щом съм родила естествено без грам допълнителен медикамент ще се справя.Доктора ме погледна и ми каза-Ти си достатъчно интелигентна за да ти обяснявам какво си избираш.Ами направи ми го с пълна.По тези времена когато е случая нямаше изтегляне на зародиша с вакуум.Както и да е дано на никой не му се случва да прави такъв избор!
И да не е съвсем спам ще разкажа как въпросната мацка готвеше.Решила да направи ориз с кюфтенца.Сложила да запържи ориза и решила че няма да се занимава да запържва кюфтенцата а направо ще ги оформи като такива и ще ги сложи при врящия ориз  Голям смях беше-ориз с кайма  .Друг случай се сещам.Трябваше аз и съквартирантката ми да освободим квартирата и моя хладилник-малък мраз от сватбата на майка и татко отива в тяхната квартира.Мацката решила че понеже няма да я има 2 месеца е най добре да изключи хладилника защото и без друго няма нищо в него,а и да не се навива ток .Извадила всичко и измила хладилник,до тук всичко е ОК.Само че не отворила камерата-вътре пакет свинско.Няма да ви кажа как се беше усмърдял хладилника от разлагащо се месо за два месеца  Това става лятото.Чистихме проветрявахме,трихме бърсахме СМАРДИ  Отиде на вторични суровини
Сготвила на любимия чичко супа от пилешки КРАКА с ноктите  ама наистина стърчаха нагоре от тенджерата.Тя иначе много мила и любезна.Идва моя приятел и тя отваря хладилника и вика-Тихчо,искаш ли супичка?Той идва от работа и гладен вика -Да,може.Само поглежда стърчащите крака на селската кокошка и вика-Ама,аз не съм гладен много Ще отидем на пицария че много ми се яде пица 

Аз около 20-та си година такъв нишестен крем скалъпих. Нещо се бях разсеяла и докато говоря с майка ми изсипах пакетчето направо във врящата вода...
А не знам всички ли си спомняте десерта "сладък салам"( салам от бисквити), който се прави с бисквити, мляко, масло, какао и орехи. Бях на 13 години, реших, че трябва да се опече  ...и го бутнах във фурната 
Бях студентка и за стажа в болницата пътувам сутрин с прехвърляне . Слизам пресичам от другата страна и по инерция се качвам на тролей, който незнайно за мен на разклона пое не в очакваната посока и съответно осъзнах ,че се връщам към квартала, в който живея и от който току що бях дошла...

И аз съм в отбора на муните- вечно съм разсеяна,редовно загарям разни тенджери защото забравям че съм почнала нещо да готвя ,  много често ми се е случвало да се качвам на автобус или тролей не точно този който ми трябва,защо изобщо не поглеждам кой номер е ... случки много. Но седнах да ви пиша по повод една която се случи преди две седмици- главен виновник -малкия ми дребосък на 1г и 8месеца;
Действието се развива в 8,30ч сутринта,изпратила съм мъжа ми и големия син съответно на работа и училище, с малкия сме двамата, аз излизам да простирам прането ,а той се мотка около мен на терасата.Вече готова,с празния леген в ръка отивам към вратопрозореца/пвц дограма/- и ООО,затворено !!!Дръжката на вратопрозореца е естествено отвътре,затваря се като се насочи надолу, а дребното малко бандитче се е увиснало на него и ме е заключило,без изобщо да знае какво е направило...и ми се хили,и ми вика"мамооо!!",и блъска отвътре по вратата да дойдело при мене..А на мама й се прирева!!!Значи да обясня ситуацията в която веднага си сметнах шансовете да се измъкна - нулеви.
Заключих по навик сутринта входната желязна врата с ключа отвътре,живеем на първия етаж с решетки на терасата, мъжа ми ще се прибере след около 7 часа,баткото -след 4 часа..Нямам гсм,нямам ключ за входната врата- естествено,не съм предполагала че ще ми се наложи като излизах да простирам!!!!Направо ужасТ. А дребния мога само да го наблюдавам какви ги върши през прозореца,освен това съм излязла по тънки дрешки и без чорапи- почнах да се смръзвам...По това време никой не минава,хората са отишли вече на работа,направо ще си стоя затворена до обяд минимум.
Започнах да мисля че може би ще се наложи да троша стъкло на другата стая / на която за късмет още не сме сменили още дограмата/ ,но аз съм такава пъзла..За мой късмет един съсед мина под терасата,аз се развиках, чу ме момчето, ами сега като не мога да си спомня гсм-то на мъжа ми,нали го набирам директно, след няколко неуспешни опита,оцелих цифрите,мъжа ми дойде след 10 мин., и седят два мъже под терасата и се чудят какво да ме правят, ходиха да гледат как да режат желязната врата,решиха че е много сложно, в това време малкия сериозно ревна за мама отвътре, и на мене вече ми се искаше да се развикам да не ми се моткат много ами да ме спасяват - /аз като някаква девица от приказките дето чака да я спасят  /.
Оказа се че трябва все пак да чупя две стъкла на другата стая - никога през живота си такъв страх не съм преживявала, да не би малкия да отиде точно под прозореца и .... добре че като почнах да думкам с едно желязо/ не успях веднага да го счупя ,няколко пъти леекичко го удрях ,мъжа ми вика -айдеее ще режем вратата,тя не може да го счупи!, малкото много се уплаши ,ревна и стоя до вратопрозореца през цялото време докато успея да вляза с взлом в собствената си къща - цял ден после не мога да се успокоя,не съм предполагала ,че може така да попадна в капан ,и то малкото нищо не разбира,обяснявам му аз да вдигне нагоре дръжката за да се отвори вратата,то още повече се увисва и ме заключва.. Абе ,ужас.
Дълъг ми станал май поста,за което се извинявам- ама толкова глупаво се чувствах на терасата,заключена,и малкото вътре,катери се навсякъде -ако падне и се удари-аз съм абсолютно безпомощна да му помогна, направо ако знаете вече какви мисли и гледки ми минаваха през главата...Добре че всичко свърши добре,мъжа ми смени двата прозореца които счупих за да вляза,и които ако бяха пвц,нямаше да мога да счупя и тогава незнам какво щяхме да правим...
Още ми припомня като излизам да простирам да не му се обади пак някой съсед...

Леле, ~Тониси~ , то не е за смях, ами направо за съчувствие.. 

Това със затварянето и на мен ми се случи посред зима и то с голямооо дете  Просто сина решил да затвори вратата /ПВЦ/ и отишъл в другата стая на компютъра. Стоях и аз мръзнеща навън и никой не минава, чукам ,ама никой не чува... Накрая един съсед мина и го по молих  да звъни у нас и човека звънял, звънял , а пък моя син и със слушалки на ушите си слуша музика.. Добре , че му се приходило до тоалетна, та чул звънеца. После много ми се извинява детето/ щото хич не беше малък.../

На мене това с балкона ми се случи на около 3 години и малко. Направи го нарочно. Седеше вътре и се заливаше от смях.
Около 15 минути водих преговори да отвори вратата.

Повече не простирам, когато съм сама с нея.

Ей,Тонис, Същото ми се е случвало и на мен,и то 2 пъти даже(с тая разлика,че зимата си вися да си пуша там)Живея на 5 етаж,така,че шансове като твоите,нямам.Добре,че живеем с нашите заедно та ме спасяват,ма единият път бяха седнали да вечерят в кухнята и не ме чуваха,та си отвисях към час и нещо на студа. малкият беше на 2г.

И  на майка му на шефа  и се случи..По същия начин оставила ключа в ключалката,а малкото съседче,което и оставили да гледа 30-тина минути я  заключило докато простира..Питайте я как се чупи стъклопакет с 3 стъкла..Никой от колегите не  повярва как е успяла да се провре през малкия отвор долу на вратата посред зима  

Elica ами направо не мога да си представя как е успяла да счупи стъклопакета- аз голям зор видях да счупя двете стъкла в другата стая/ спалнята и хола е с обща тераса/ , не ми се беше досега случвало да чупя НАРОЧНО стъкла...Много внимавам оттогава,защото при мен ситуацията беше патова...направо в капан.И все пак си мисля-ами ако бях на 10 етаж примерно , и да нямам с какво да счупя прозореца- /в моя случай с едно желязо което ми подаде мъжа ми отдолу/,малее,сигурно с ръка обвита в дреха??!!!
И тъй като моята история с терасата не е много смешна ,въпреки че си е муньовска/висях си на терасата 1ч и половина/, да ви разкажа и други изцепки,за които се сещам в момента.
Била съм малка -3-4 годишна,отишли сме на село на сбор,тогава голямо събитие, майка ме облича с празнична бяла рокля,бели обувки - да й се чуди човек защо е решила в бяло като ме знае каква съм ама- та докато се приготвят всички ,излизам аз на улицата и ..тук е мястото да отбележа че съм градско чедо- и след малко мама идва ,а аз оплескана до ушите в кравешки л..,подскачам си весело от една в друга купчинка и си подвиквам"тортичка!" и скачам отгоре върху "тортичката"!!
Друг случай отпреди 2 години някъде - ще пътуваме от Пловдив /там живеехме/ до Сливен където имаме жилище,натоварили сме се с бебето ,баткото,целия багаж на 4членно семейство което отива за няколко дни някъде- обикновено помъквам цялата покъщнина за ужас на съпружеското тяло..Пътуването -кошмар,бебето спа половин час, после дръпна един рев,повтори ,потрети.. И така поизнервени всички,спирахме на няколко пъти,абе ,много се проточи пътуването..Пристигаме най-сетне, слизам аз с малкия,мъжа ми отваря багажника ,и почти разтоварва всички чанти на земята,когато аз го питам-ти взе ли ключовете за апартамента?Атой-ми нали ти ги взе?А аз - ами май не съм ги взела! Той вече почти в нервен кикот- МАЙ не си ги взела ?От безпомощност ,от нерви ,като взехме да се смеем ,хората отстрани ни се зачудиха,и ..си се качихме пак в колата,и ..обратно в Пловдив. 

То вие сте били сами с детето, когато ви е заключвало, а моят разбойник успя на ни заключи трима възрастни на терасата на студеното, аз бременна със сестра му. Врътна дръжката надолу и в един момент на студа се оказахме аз, баща му и баба му. По същия начин - и ние сме на първи етаж, навсякъде вратите и прозорците са с решетки, а дограмата беше сменена месец по-рано. Мисия невъзможна за влизане през някой джам. Добре, че дребният се светна по едно време, че родата не стои за негово забавление отвън и с повечко обяснения успя да сложи дръжката в положение да отворим вратата.

vesi_vas, ужас!! Сега ,след като съм го преживяла,много добре мога да си представя какво ти е било , добре че детето е било достатъчно голямо да те разбере какво му казваш,а и не си била сама .Като поръчвахме миналата година дограмата въобще не ми е хрумнало че може да стане нещо подобно,иначе щях да поръчам и една дръжка и за отвън ,откъм терасата.