Ха, точно пиле с ориз готвих и аз днес. Същата работа - тикнах тавата във фурната, но загрях, че не съм я включила чак след половин час.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
"Фини млечни". Толкова достъпни отстрани.
И едни топчета с ядки в шоколад - Регата и Фантазия, лекичко притискаш отстрани кутията и те се изсипват направо в купичка. Нашите ги заключваха в бюфета, ние вадехме чекмеджето отгоре и си ги придърпвахме.
О, това е велико!
Браво! 
)))))))
Да разкажа и аз за себе си, как реших да се представя като млада и грижовна булка - с ММ като гаджета сме за първи път заедно на планина, аз съм още ученичка и кулинарните ми умения се простират до затопляне на ястие във фурната и намазване на филия.
Решавам обаче, че ще варя ориз. Намерих един пакет. Сложих вода да завира, сол, подправки както си му е реда. Идва ред за ориза - гледам го, въртя се, викам си много малко ми се струва за двама човека, ама ще направим и нещо друго ако трябва. Изсипах в тенджерата целия пакет... 😂
като почна да набъбва това ми ти чудо.... добре, че имаше бездомни кучета наоколо, та хапнаха и те 😀
ММ още ме бъзика за този случай и не пропуска да го разкаже в удобен момент.
Решавам обаче, че ще варя ориз. Намерих един пакет. Сложих вода да завира, сол, подправки както си му е реда. Идва ред за ориза - гледам го, въртя се, викам си много малко ми се струва за двама човека, ама ще направим и нещо друго ако трябва. Изсипах в тенджерата целия пакет... 😂
като почна да набъбва това ми ти чудо.... добре, че имаше бездомни кучета наоколо, та хапнаха и те 😀
ММ още ме бъзика за този случай и не пропуска да го разкаже в удобен момент.
Най-вероятно съфорумката е посочила пропорциите като мунювщина )). Аз пък редовно забравям колко чаши вода слагам.. и карам на око.
Тиквичките ми все още липсват. Най-вероятно са останали на паркинга пред магазина.
)). Аз пък редовно забравям колко чаши вода слагам.. и карам на око. Тиквичките ми все още липсват. Най-вероятно са останали на паркинга пред магазина.
Вчера обслужвам клиентка. Обяснявам й, че ще трябва да попълни и номер на удостоверение за раждане, пък тя не го носи. Казвам й, че от програмата не мога да му извадя номера и не мога да съм й полезна. После ме осени, че имам нейно досие при мен. Въодушевено ставам, досиетата са зад мен, на един стелаж. Взимам си дамската чанта, слагам я на бюрото и най-усърдно започвам да ровя. Тя ме пита какво търся в дамската чанта? Отговорих й - удостоверението за раждане! После я попитах - не ми личи, че съм била в отпуск, нали?
И аз да разкажа моя мунска история. На гости съм на по онова време гадже ( вече съпруг) в чужбина. Аз на 20 години, боса в кулинарията. Яде ми се свинско със зеле, ама естествено не знам как се готви. Звъня на майка ми и се започва едно обяснение. Направих всичко, което каза, накрая ми вика: наливаш около 2 пръста вода и слагаш на котлона. Да , ама аз не разбрала слагам 2 пръста вода над зелето Че и като пусна допълнително вода стана олелее, майко.
В крайна сметка зеле НЕ ядяхме.
Че и като пусна допълнително вода стана олелее, майко.В крайна сметка зеле НЕ ядяхме.