Номинации за най-голяма муня

  • 3 512 601
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 15 510
  • Германия
  • Мнения: 1 072
И аз съм хващала грешен автобус. Живеех в малко село и към близкия голям град имаше два автобуса с различен маршрут. Точно на моята спирка те идваха от противоположни посоки въпреки че крайната цел е същата. Естествено се качих на грешния автобус. Най-лошото е, че, забила нос в книгата, не се усетих какви съм ги сътворила докато не стигнах до крайната му спирка - гарата на град през девет долини и девет планини от моето село. Пак добре, че имаше автобус директно към крайната ми цел. В крайна сметка за маршрут, отнемащ ми обикновено половин час ми трябваше поне час и половина.

# 15 511
  • Мнения: 5 353
Eeeee, яко ме разсмяхте с тези превозни средства.  Аз съм изпускала влак или автобус, но не съм ги обърквала.

# 15 512
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 414
За недовиждащите като мен объркването на автобуса и тичането след грешна линия на градски транспорт се превърна почти във виц сред колеги и приятели - как стига Пънчето до университета/офиса - първо "загрява" с кардио след грешния автобус.

# 15 513
  • Враца
  • Мнения: 458
Да изтипосам щерката. Пращам я за носни кърпички с думите "Не взимай едно пакетче, вземи поне три". Връща се след малко и носи три(!?!) стека, щото нали, то между пакетче и стекче разлика няма Joy

# 15 514
  • Мнения: 514
Вие ме подсетихте за една случка. 95година, с бившия ми приятел сме дошли в България. Аз тогава бях за пъви път в България, грам не разбирах български, той говореше чат- пат.
Една зимна вечер решаваме да отидем на гости при неговите роднини в Елин- Пелин. Тогава Централна Гара беше един кошмар, пълна с някакви павильончета и сергии, много мизерна и абсолютно объркваща за чужденци.
Проблема беше, че едните влакове спираха в Елин- Пелин, а другите го подминаваха, и не бяхме наясно, какви точно. Също трудно се разбираше,  откъде тръгва нужния влак, защото високоговорителя едвам се чуваше, а и говореше нещо неразбираемо. )))
И така объркахме влакове. Пътуваме, мина половин час, когато трябваше да спре влака, той обаче не спря, мина един час... Вече притеснени слизаме на първата спирка, която се оказа Кремиковци. Зима, 8 вечерта, тъмно, студено, няма никаква сграда, или е била вече затворена, не си спомням. Научаваме, че влакове за София няма да има до сутринта. Никакви такси, никакви хора. И никакви сгради наблизо даже, само отдалече  се свети затвора.
Като във филмите на ужасите.
Имаше само една жена, която пътуваше в нашето купе и също слезе на Кремиковци. Нея дойдоха да я посрещнат мъжа и сина и с кола. Погледнаха ни хората,  качиха ни в колата  без да ги молим, и закараха ни в Елин- Пелин без да ни вземат пари.
Колко години минаха от тогава, не спирам да ги благодаря всеки път, като се сещам за тази история!

# 15 515
  • София
  • Мнения: 9 575
Возим се ние с щерката в асансьора и си кукуригаме - играехме си да кукуригаме една след друга сякаш два петела си говорят. Спира асансьора, отварям вратата и в същото време отговарям на детето с поредното "кукуригуууууууу", ама звучно и продължително, голям талант се оказах в кукуригането. Animal Rooster  Изведнъж се озовавам очи в очи с новите съседи, които чакали асансьора. Grin

# 15 516
  • Мнения: 2 299
Аз пък вчера почивах и целия ден го прекарах в домкинстване - чистене, готвене...по едно време между тези ми две занимания реших да си лепна на входната врата, 2 коледни играчки...плоски камбанки, сиви, целите в брокат...ще ги лепя с тиксо...слагам по 3 парченца със замах отварям входната врата и доволна ще лепя. Като се върне ММ ще види, колко е коледно от вратата.
Още докато слагах тиксото нещо не ми се видя надеждно, върху този брокат, ама лепя на вратата, пляс един шамар за по - добро залепяне на камбаната, продължавам към другата...първата пада...вдигам я, пак лепя...втората пада...пак ги вдигам, единия път още докато замахна, камбаната беше на земята, дори не успях да я уцеля, ама тъпо и упорито сигурно поне 7 пъти ги вдигах, залепях, шамарих и не искат да стоят където трябва...обръщам се към отсрещната врата на комшийте там 3-4 момчета и момичета ме зяпат с интерес...чакат комшийчето да излизат...
Хвана ме срам прибрах си камбаните в джоба и затворих вратата...
Не е коледно от вратата...

# 15 517
  • Мнения: 3 542
Охххх, все чаках да напишеш, че си се заkлючила отвън  Simple Smile  Иначе добър скеч си изиграла на тийновете - Лейди Бийн направо.

Последна редакция: вт, 18 дек 2018, 10:05 от Си*

# 15 518
  • София
  • Мнения: 16 202
Шапка им свалям на тийновете за самообладанието, аз на такава гледка още на 2рата камбанка ще съм се просълзила от смях. 

# 15 519
  • Мнения: 14 494
Накупила съм вчера препарати Сано, между които един за керамичните котлони, друг за кожа, с който си мажа и кожените обувки и ботуши.
Тази сутрин решавам, че заради кишата ще съм с кожените ботуши и търчейки грабвам единия препарат, парцалче за нанасяне и започвам да мажа усърдно. Видя ми се доста гъст препарата, ама го втрих хубаво и тогава се усетих, че мажа ботуша с препарата за керамични котлони.

# 15 520
  • Мнения: 13 083
Историите с изпуснати автобуси ме подсещат за една моя мунщина от преди много години. Ще пътувам за село, обаче нещо се сдърпах с майка ми и тя до последно не ми даваше пари. Нарая ми даде, но бях изпуснала всички влакове, има един, но той е с прекачване. Решавам аз, че ще си ходя с него, много е важно, все пак някакво си там гадже ме чака да отида 😂 Отивам аз на гарата купувам си билет, пише си на него, че се прекачвам на Радомир и сядам аз да чакам. След малко обявят пристигането на влака за Солун на еди кой си коловоз, идва влака, заминава си, а муне продължава да чака. Чаках още 15-20 минути и накрая реших да питам лелята от гишето ще дойде ли моя влак. С изненада открих, че това било моят. Не знам какво съм си мислела и защо не съм се качила, може би съм мислела, че влака е само до Радомир, не знам. Върнах се вкъщи с подвита опашка, а майка ми умираше от смях околко една седмица след това.

# 15 521
  • София, България
  • Мнения: 631
Здравейте, надявам се приемате нови попълнения сред вас. Четох ви назад и много се хиля с вас и една от историите ви ме подсети за една моя изцепка.
Септември месец аз и моят приятел бяхме на гости при майка ми в Англия. Ще ни води тя на гости на нейни приятели (също българи). Отиваме ние, но се оказва, че те имат и друг гост - испанец, който знаеше и английски, френски, но не и български естествено.. Влизаме и се предполага да се запознаем с момчето. Пред мен е милото (което не знае английски) и се представя само с името си - да го наречем "Калоян". Подава ръка на момчето и казва "Калоян" и испанецът се представя. Идва мой ред да се представя (аз уж знам английски). Заставам пред момчето и на чист български език казвам "Аз съм Калоян".
Испанецът отвори едни широки очи, поправих се аз (този път на английски), но през цялата вечер милото ми казваше "адаш" а другите се обръщаха към мен с името на милото Grinning

# 15 522
  • София-Младост
  • Мнения: 23 363
Покрай обърканите ви влакове и рейсове се сетих лятото, когато детето се прибираше от щатите...Изпусна прекачването във Вашингтон, съответно и намериха следващ полет и презавериха билета. Обаче кой къде е спал не знам и и бяха написали грешно гейта за самолета. Сътветно тя не зяпа по таблата от къде излита нейния, а си гледа билета...дошло време за полета, тръгнала да се качва..и вика оглеждам се а около мен все ниски хора с дръпнати очи. И си мисли, брей що се изсипват в София тези китайци(които може би били корейци)...оказа се че това е полета за Сеул, добре че все пак някой и е погледнал билета, та бегом към другия самолет, добре че го задържаха, че още един изпуснат полет щеше да и дойде свръх.

# 15 523
  • Мнения: 4 717
Аз пък вчера почивах и целия ден го прекарах в домкинстване - чистене, готвене...
.............
............

Е това точно е достатъчно мунско Laughing
Не като да не го правиме всички - почивката си е да се забавляваш и да направиш нещо само за себе си! Домакинствнето си е доста сериозна работа, добре платена при това Yum

# 15 524
  • Мнения: 5 353
Домакинстването да е добре платена работа?
 Аз съм прецакана!  Цял живот домакинствам и никой не ми е плащал и стотинка!

Общи условия

Активация на акаунт