Проявих се като бяла птица. Имам една пора на бузата която само събира нещо бяло. Не е видима за другите, но мен много ме дразни. Та реших веднъж завинаги да я стискам. Резултата подкожни кръвоизливи плюс свалена кожа с размер на монета от 1 лев.. Красота. И грим не помага.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Та реших веднъж завинаги да я стискам. Резултата подкожни кръвоизливи плюс свалена кожа с размер на монета от 1 лев.
След това започнах да уча в банята... пишех с молив по плочките
А че някой имал зор... аз съм над тези неща 
Проявих се като бяла птица. Имам една пора на бузата която само събира нещо бяло. Не е видима за другите, но мен много ме дразни. Та реших веднъж завинаги да я стискам. Резултата подкожни кръвоизливи плюс свалена кожа с размер на монета от 1 лев.. Красота. И грим не помага.
И аз скоро да стискам 1 комедонче под окото се докарах като пребита.
Оправих се с лед на мястото, обилно крем здраве, а за навън яко пудра. 😃
Последно време не знам това моето муньовщона ли е или каръщина...
Оня ден ще ходя, нарязой си гъбите, измих ориза, котлона включен още от преди това, чакам да се стопли вода за кус кус, а после ще готвя гъби с ориз. Свърших с всички заготовки, няма и няма водата студена, мислих че съм забравила да го включа ама не, явно се е развалили, накрая правих кус кус на микровълнова.
Вчера пък отивам до магазина и решавам,че ще пазарувам с карта, кеш ме взимам никакви пари, на касата жената пробва 3-4 пъти, не става, после се осъзнах , изтекъл й е срока на картата. Връщах се до нас за пари ,маркираха ми на ново нещата,абе ужас. Днес отидох до банката, мислех,че ще трябва седмица да я извадят тая пуста карта, а тя ме чакаше там готова.
Днес обаче беше капака... Отивам на свиждане в болницата при майка ми, от бързане и притеснение слизам аз и заключвам, да ама с ключовете в колата. Добре,че имам резервен, наложи се баща ми да ме закара да го взема, за вкъщи също нямах ключ, добре че взех за там (живея сама). Та сега чакам да видя какво ще е утре, дано нещо по-леко.
Оня ден ще ходя, нарязой си гъбите, измих ориза, котлона включен още от преди това, чакам да се стопли вода за кус кус, а после ще готвя гъби с ориз. Свърших с всички заготовки, няма и няма водата студена, мислих че съм забравила да го включа ама не, явно се е развалили, накрая правих кус кус на микровълнова.
Вчера пък отивам до магазина и решавам,че ще пазарувам с карта, кеш ме взимам никакви пари, на касата жената пробва 3-4 пъти, не става, после се осъзнах , изтекъл й е срока на картата. Връщах се до нас за пари ,маркираха ми на ново нещата,абе ужас. Днес отидох до банката, мислех,че ще трябва седмица да я извадят тая пуста карта, а тя ме чакаше там готова.
Днес обаче беше капака... Отивам на свиждане в болницата при майка ми, от бързане и притеснение слизам аз и заключвам, да ама с ключовете в колата. Добре,че имам резервен, наложи се баща ми да ме закара да го взема, за вкъщи също нямах ключ, добре че взех за там (живея сама). Та сега чакам да видя какво ще е утре, дано нещо по-леко.
Горкото ми отроче тази сутрин не можа да се наспи заради мен. Спим в една стая. Събуждам се аз 2 минути преди аолармата и я спрях, за да не звънне да събуди детето. Много бях горда, че успях да изпреваря алармата, та малката да поспи още 30-40 минути преди да я събудя за градина. В следващия момент решавам, че е заспала в изключително сладка поза и това нещо трябва да бъде овековечено със снимка. Но все още спящия ми акъл не успя да предвиди ефекта от светкавицата във все още тъмната стая. Та наврях аз щателно телефона пред лицето на спящото дете и щрак. Все едно светнах лампата егати. 
Събуди се горкото. 
А снимка не се получи, защото като видях ярката светлина веднага дръпнах телефона.
Събуди се горкото. А снимка не се получи, защото като видях ярката светлина веднага дръпнах телефона.
Избираме козунак в магазина, след дълго умуване взехме един, след 5 метра виждаме друг и започваме да обсъждаме дали да не върнем първия и да вземем от този и накрая се отказахме.Взимам хляб и с обръщам да го оставя в количката и чувам " Това не е нашата количка " А аз стоя до една пълна с зеленчуци и най -отгоре тези вторите козунаци и се чудя ние нали не взехме такъв, изобщо не виждам другите покупки само козунака е пред очите ми. Така ще е като не ми остава време да си направя.
Да ви се оплача от мен. Ми имах едни обувки. Хубави , но всеки път като ги нося ми правят рани. Изнервих се и ги метнах в кофата. Днес се оказа че съм изхвърлила едната от тях и една от друг чифт . Сега си имам две леви обувки. Едната синя велурена а другата черна кожена 😂😂😂
Зуки , чета ти 5 пъти поста силно убедена че съм в темата с вицовете и се опитвам да разбера какъв е този виц с порно радио.
Зуки , чета ти 5 пъти поста силно убедена че съм в темата с вицовете и се опитвам да разбера какъв е този виц с порно радио.
Прибираме се с ММ късно снощи след дълъг, уморителен и адски изнервящ ден. Събуваме обувките и продължавайки да обсъждаме разпалено деня, аз бъркам в шкафа и вадя моите пантофи и тези на ММ. Той хукна към хола по чорапи, въодушевено говорейки нещо. Аз вървя след него, обула моите пантофи и нося неговите в ръка. В един момент му казвам "Ето ти пантофите", при което той млъква и ме гледа учудено. Аха да му ги подам и виждам, че му давам моите пантофи, които стискам в ръка. А неговите се мъдрят на краката ми. За справка - той носи 47 размер, аз 39. Посмяхме се от сърце.
Сутринта си занесох боклука от вкъщи на работа
Даже като влязох в офиса, започнах да се оглеждам къде да го сложа, трябваха ми няколко минути да зацепя какво е. В моя защита настинала съм и ми е зле.
Даже като влязох в офиса, започнах да се оглеждам къде да го сложа, трябваха ми няколко минути да зацепя какво е. В моя защита настинала съм и ми е зле.
Препоръчани теми