Номинации за най-голяма муня

Ох, ето ме и мен със случка със "загубен" телефон... От вчера.
Пазарувам в Кауфланд и след като минах през касата, решавам да си извадя телефона да си прочета новите отговори, които неминуемо са се навъртяли докато аз пазарувам, по една много забавна дискусия във фб, която следях и по-рано. Ровя, ровя, ровя...РОВЯ из чантата. Хм, няма го. Викам си, голяма си патка, Онна, така да си зарежиш телефона в колата, че и паркирана в единя ъгъл на паркинга... Дано някой не го е видял през прозореца и да ти разбие колата. Отивам при колата и още преди да разтоваря покупките в багажника преглеждам предните седалки, таблото, джоба на вратат, пода на колата за пустия телефон... Няма го! Изтърсвам и чантата си на седалката и не, и там го няма! Ужас! Разтреперах се! Намятах всичко в бажажника и бегом обратно към "Информация" да питам дали не са им го предали. Като през цялото време се мъча да се сетя дали пък и докато пазарувах не съм го носила в ръка да си чета и да съм го оставила някъде. Обаче в паметта ми е бяло петно. Помня, че преди това ходих да правя на едното дете карта за градския транспорт, помня че там си носех телефона в ръка, помня че го оставих на гишето, обаче помня и че след това си четох по пътя към колата. Значи трябва да съм си го взела от бюрото на СГТ. Явно в Кауфланд съм го посяла. Питам с треперещ глас на Информация и греда. Не, никой нищо не им е предавал. Влязох в магазина, минах по пътя, по който се въртях като пазарувах... ми не, нямаше го. Овесила нос се натоварих в колата и подкарах към майка ми, която живее що годе наблизо, та да си звънна и дано някой съвестен човек го е намерил. Финалът? Значи добре, че пред майка ми се изложих, а не пред някой непознат човек, защото обмислях и в магазина някой да помоля да ме набере та да се ослушвам като ходя между рафтовете. Мама си ме знае и няма да ми се подиграва много. Телефонът звънна от моята чанта! Същата тази, която изпразних, уж, в колата при първоначалното търсене. Имах вътре един джоб с документи, сгънат на две и телефонът някак си се беше мушнал между тях, а аз в паниката си не бях забелязала.

Говори ми за подобна паника: заминаваме за Щатите и аз 12 часа преди полета правя същия номер с паспорта ми. Напъхан в предно крило на чантата, което аз проверих 3 пъти, как не съм го напипала, е мистерия. ММ го откри в 5 сутринта.

Аз съм с нов калъф на телефона - сега е съвсем друг на пипане и постоянно съм е паника, че ми го няма в чантата - нищо познато не напипвам. Че е и друг цвят, с търсенето е подобно - добре, че е яркочервен и ми привлича вниманието.

Аз пък днес какви ги свърших .. Дъщеря ми е много болна. Звъня на доктора завеждащ детско отделение сутринта в 10:20, той я преглежда два пъти тази седмица и му обяснявам, че малката се влошава. Човека ми казва “идвай по най-бързия начин, че в 11 трябва да изляза от болницата, да слагаме абокат и да почваме венозно антибиотик.” Звъня на такси, грабвам чантата, детето и хуквам. Натоварваме се в таксито, тръгваме към болницата, то пък едно голямо движение уцелихме ... Спира ни човека пред входа, бъркам за портомонето - няма го! Ровя, ровя - няма го и това е. Почвам да се паникьосвам, там са пари, документи всичко, което ми трябва да болницата. Нямам спомен да съм го вадила от чантата, то винаги си стои там. Хайде наобратно с таксито до вкъщи .. и хоп една от главните улици към квартала я затворили тъкмо. Хайде заобикаляне, добре че портомонето ми беше на бюрото, а не беше натикано някъде на скришно място, та успяхме да стигнем благополучно и навреме в болницата.

Е, това е зверско притеснение! Ужасно направо...съчувствам. Детето ще се оправи бързо!

Паспорти...аз и още две патици сме в Алания. Те през цялото време са радостни и щастливи, а аз кисела.
Идва краят на почивката, трябвало да се ходи в някаква дискотека на майната си с противните аниматори. Отказах.
Завряха си паспортите с все моя под матрака ми, бях решила да чета книга и на другия ден- разходката с корабче да си я изживея на макс- свежо.
Верно ми беше фреш Някъде в открито море се сетих, че паспортите са ни под някакъв матрак, стаята е отдавна изчистена, куфарите са ни изнесени и след 3 часа ни чакат за полет обратно.

Майкоу! От големи жени не съм очаквала такъв рев и сополи, обелени колена по скали, бутане с дърти туркини в тамошния транспорт, тичане на живот и смърт... Онзи от агенцията  (турчин) ни направи на хумус, а май само аз бях супер спокойна и съжалих за корабчето...

Оф,аз искам приза за муня,щото квото и да споделите,вече съм го преживяла..

1.Писала съм го тук,пак набързо..Преди N години(срам ме е да кажа колко),се прибирам от маратон,зверски жадна.
Нашите боядисват прозорци,влитам в кухнята и надигам първото изпречило ми се шише.Удрям няколко яки глътки,преди да усетя,че пия бензин.Чист бензин,баща ми все държеше в едно шише и чистеха с него боя или блажни петна от дрехи,той дори бомбетата си чистеше с него..Та,напих се едно хубаво и после цяла седмица не можех да ям нищо,щото все се оригвах на бензин.Дори любимите ми шоколади от 3 лв(тогава си бяха пари) не спасиха положението..

2 Работата ми е такава,че съм с униформа и на улицата.
Имам ситуация,говоря с колеги по телефона за да извикам екип на място,но от централата ми казват,да се обадя на друг телефон..Обаче незнайно защо,говорейки с колегата,решавам,че ми няма телефона..И докато той ми дава някви инструкции,аз вече се потя притеснена с мисълта за телефона,и спирам един минувач,който си гледаше нещо в неговия gsm:
-Чакай малко,задръж така - към колегата с който говоря..после към минувача:
– Извинете,бихте ли ме набрали,не мога да си намеря телефона..
Леле,как ме изгледа оня ми ти човек,може и депутат да беше,че баш пред сградата на парламента се случва сценката..Че,като викна,като кресна..
– Ти гавриш ли се с мен,всички сте луди и ненормални,не си заслужавате заплатите,главите не знаете къде са ви.. И т.н.,т.н.,все мили думи в тоя стил..
Така ме стресна с крясъците си,че изпуснах тъпия телефон и едва тогава се усетих..
-А,ето го,намерих го,успокойте се,приятен ден! - изчезнах яко дим,щото такъв срам,оня така се разкрещя..

Губила съм си личната карта на почивка в  Италия. Добре, че като стар емигрант пътувам винаги И с паспорт. Не знам, какви щях да ги подпирам там иначе. ..

Лелее,леле...Знаеш какво ме подсети сега...

Преди 20-ина години,въртяхме бизнес с едни гърци.
И аз трябва да се срещна с тях на границата,от към тяхна страна и да отидем до индустриалната зона при Сидерокастро на оглед на един имот..
Нося една папка с документи и съм без дамска чанта,щото така или иначе,почти никога не нося такава,паспорта с визата е вътре в папката,цигарите и тухлата в джобовете на елечето грейка,всичко останало е в колата,щото следобяда се връщам.Виждам познат митничар,комшия от квартала..
Здрасти,кво си що си,лаф,моите хора се бавят,сядаме да пием кафе с него,по едно време тухлата звъни,хората ме чакат.Ставам,тръгвам,той вика,чакай ще те изпратя,то помня,че беше събота,имаше бая народ..
Казахме си чао и аз умислена в моите си мисли,с папката под мишница,си вървя напред и съвсем изключих,че трябва да спра за проверка на паспортите,никой не ме и спря!
Не знам от притеснение ли,кво..Ми и при гърците си подминах като пич,пак никой нищо не каза,отивам на кафето ,намирам хората,вършим си работа следобеда съм отново на границата..Отивам към гишето и се сещам,че на идване не минах през него,но не подозирах,какъв проблем може да стане..Визата не помня за колко месеца беше,май за три или шест,и после толкова време нямаш право да влизаш в държавата,май нещо такова беше..И аз в периода на валидността,често влизах и излизах..
Гърка се заяде,кога съм влязла в страната и защо няма нитои зходен нито входен печат..Стана голяма патаклама,а моите хора си бяха тръгнали,трябваше да им звъня да се връщат..Добре,че се сетих,че комшията е на смяна,та на него звънях,дойде отърва ми кожата,онези византиици искаха да ме карат в полицейското в Промахона..    

Мм преди 12-13год тръгва с приятели за Гърция, но взел моя паспорт,подава го на митничаря,оня гледа,оглежда всички в колата и пита"Къде е Доли?!"...мунчо чак си помислил откъде се познаваме и защо пита за мен...и му казал "В къщи,защо!?!" Тогава му показал моя паспорт...и се провалил уикенда по мъжки....

Сутринта измих хладилника с ароматизатор за тъкани от този тип
изтърках го хубаво, и като се обърнах да го прибера в шкафа видях препарата  да ми се усмихва мило от там
Сега като отвориш хладилника те лъхва на лавандула
В моя защита не бях си изпила кафето .

Последните две случки ми припомниха една моя. Най-вероятно съм я писала.

Отиваме служебно в Сърбия. Колегата ме стоварва в Белград, почива малко и се връща обратно в Бг.
Звъни ми по едно време. "Давам документи за проверка. Оня ги гледа, гледа мен и ме пита 'А АнМари къде е'. Започвам да се чудя тоя сърбин от де те познава. И му казвам 'Ми в Белград. Защо'. 'Ами защото личната ѝ карта е тук'. Ти имаш ли с какво да се прибереш, щот аз вече съм в Бг".
Имах паспорт

  Неееее!!!

...било е  планувано отдавна това им ходене до Гърция с няколко авера дет не са стъпвали там,щели да пият по бира до морето,взели и въдици за риболов..чак и за плаж мислили...

Преди няколко години пътувам с ученици, гимназисти. В Сърбия май спираме на една бензиностанция за хапване, имаше катерушки и момчетата взеха да се чекнат и снимат по тях. Качваме се в рейса и преди границата, приготвяйки документите, един младеж се усеща, че му я няма ЛК. Преравяме него, рейса ...няма. Била  е в джоба на шортите, явно е паднала. Намерихме телефон на бензиностанцията, помолихме да потърсят- няма. И изведнъж - прозрение - мама е споменала нещо за скатан в куфара паспорт! Преравяме куфара, кратка хвалебствена молитва за мама и напускаме страната. След два дни намерихме ЛК навряна м/у седалката и облегалката, заедно с опаковка от нещо.

Заради така завряно портмоне не ходя на кино сигурно от 20 години. Отиваме , а филмът е някакво психо, дето аз не мога да го изтърпя и давам зор да си тръгваме. Навън вече мъж ми установи, че му няма портмонето, а вътре са му всички документации- л.карта, шофьорска книжка...За утрешния ден беше планирано далечно пътуване, което май щеше да се провали. Изчакахме да свърши филма, преровихме залата с разпоредителката и по законите на Мърфи, вече преди да се изнесем с печални физиономии, го открихме затиснато между седалката и облегалката. Какво ми чуха ушите през всичкото това време относно моите капризи, по-добре да премълча  Само ще спомена дребната подробност, че господинът имаше навик да си го носи отзад на кръста , като сервитьорите . Тогава рекох и отсекох, че повече на кино кракът ми няма да стъпи. Детското с внука не се брои