Номинации за най-голяма муня

  • 3 563 676
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 2 070
  • Мнения: 4 370
Аха, ясно, значи и там е нямало ток тези дни!  Wink

# 2 071
  • Мнения: 7
Пък онзи ден моя милост на "чуден" английски попита един шофьор на автобус , дали има време за изтичка за кока кола.. Blush
Трябваше да се придвижа от един белгийски град до друг, понеже техния език ми е мн непознат, а английкия толкова добър колкото да разсмея или смая хората..   Ta, дотичкала аз току що до спирката , попитах шофьора дали това е автобуса за точка Б. Той отговори утвърдително, след което го попитах в колко тръгва, разбрах, че след няколко минути. До тук добре-справям се с английския  bowuuРеших и да го запитам дали ще имам време да изтичкам за кола и му рекох- Do you have time...  вместо отговор , човечецът ме гледаше смаяно и въпросително.., махнах с ръка-няма да се разберем с този.. , отидох за кола, качих се в автобуса и след дълъг размисъл зацепих, че съм го питала дали той време, да ми вземе кола Blush

# 2 072
  • Мнения: 2 047
Шърли  Joy факт е, че колкото по-се старае човек, толкова повече муньовщини върши.

По повод автобусите, преди доста години бившият ми мъж потегли рано-рано за Варна, вместо за София. Просто автобусите на една и съща фирма тръгват в един час- единият към административната столица, другият- към морската и, поради ранния час, явно и той и кондукторът, който му е проверил билета, са дремели Mr. Green Усетил се нейде към Стара загора, че май не се движи в провилна посока  Whistling

# 2 073
  • Мнения: 1 788
Не си позволявам да пиша излишни коментари, за да спамя темата, обаче Shirley-Ann за пореден път се търкалям по пода от смях с теб!  Joy
Определено край теб никога не е скучно!   bouquet

# 2 074
  • Мнения: 1 319
Хехе, винаги е весело с мен, да Mr. Green И моите приятели така казват, щото отстрани им е смешно, а на мен че ми става тъпо и муньовско такова, никой не ме пита Laughing

# 2 075
  • Мнения: 85
Покрай всичките тези транспортни историйки се сетих и за една моя  Laughing
Случката е от преди 10-ина години. И решавам аз да погостувам на сестра си - студентка в някакво затънтино градче. На отиване трябваше да сменям влак в Пловдив, но имах време за престой и всичко мина спокойно и гладко... След 3-4 дни вече трябва да си ходя, че от понеделник работа ме чака и си тръгвам по същите пътеки. Laughing Но този път вместо една смяна на влаковете, имах две ... Е, където е една, там са и 2, какво толкова, и с най-голямо спокойствие си пътувам ... Стигаме гарата, кой слиза - слиза, кой не - продължава. Гледам - една част от слезлите бързат за някъде, но аз нали имам пауза - спокойна към касите да се осведомя кога и от къде точно тръгва влака ми за Пловдив.  Laughing Отсреща една учтива, но и леко притеснена служителка ми отговаря, че той току що тръгнал и дори ми го сочи през прозореца - чакал само пътниците от нашият   Shocked Гледам го и не мога дума да промълвя  Rolling Eyes Друг - няма, естествено, вече е късен час... Но нали съм си умна и организирана, смятам колко време ще ми е необходимо да се добера до някой друг град и да си пресрещна този от Пловдив, и решавам, че щом няма влак, трябва да има автобус. Озовавам се аз на автогарата и започвам да разпитвам за къде имат и в колко часа ще пристигнат. Но къде ти бърз български автобус ...  ooooh! Една баба, озовала се до мен ме успокоява, че е сама и можела да ми предложи стая за нощувка. Много мило от нейна страна, но аз нали отговорна - трябва да съм си на работа следващият ден и не може да става дума да отсъствам  Naughty В цялата тази олелия идва един чичка до касите и пита за пътници за Ст. Загора с микробус /май по тия времена почваха да превозват/. Ех, усмихна ми се късмета  Grinning ... ама аз продължавам да го разпитвам кога ще тръгва, в колко ще пристигне, къде спира  ooooh! човека му писна сигурно, но най-учтиво ми обяснява всичко, дори ме успокоява, че заради мен ще спре и до гарата  Laughing Е, стигнах си навреме в Ст. Загора, поизчаках си моя влак и щастлива се прибрах на време в Бургас.

Последна редакция: вт, 27 юли 2010, 14:45 от elly76

# 2 076
  • Бургас
  • Мнения: 16
Ето ви още една история с влак.Преди около13 години ще пътувам до Ямбол и то с пътническия влак,не помня но доста път си беше.И така пътувам във влака,а той пълен само с хора от малцинството,горещо,воня и всички екстри.Обаче аз имам проблем и не мога да се стискам повече от час за малка нужда   Laughing По някое време мина един кондуктор и ни каза че влака ще има около час престой на някаква малка гара.Аз като си сметнах времето и знам че няма как да остискам за тоалетна докато пристигна.Повечето хора слязаха на гарата и си приказват на тяхния език,пушат си и се занимават.Аз се огледах,че няма много хора в купето и решавам да отида до тоалетна.Влизам вътре-голяма мръсотия,но това е малък проблем,гледам умно вратата и се чудя това нещо как се затваря.След извесно щракане се затворих и си свърших работата и ще тръгвам да си ходя.И пак гледам умно и не мога да отворя вратата  newsm78.Пак се почна едно щракане,едни мъки,но не става.Поглеждам през прозореца и си казвам че няма начин да помоля някой от стоящите вън роми да ми помогне да се отключа,и пак продължавам да се мъча.След малко вратата ми се отваря отвън и един възрастен ром ми казва- Ко стана не моиш да излезеш ли.
Още не знам как ми отвори той,пък може и аз да съм си отворила,но толкова бях шашната,че не съм се усетила.Дано да ви хареса историята.
 
Имам и друга подобна история с тоалетна на една автога,като се сетя сега такъв смях пада Joy,пък тогава само дето не потънах от срам.  Embarassed

# 2 077
  • Мнения: 85
Ох, sneji_bs добре, че поне не си изпуснала влака. Имах чувството, че всеки момент това ще прочета  Wink

# 2 078
  • Германия
  • Мнения: 240
Аз пък веднъж отивам до тоалетната в училище, но съм излязла по време на час, следователно тоалетна и коридори празни. Бравата беше с една топка, дето се върти за да се отвори..та хлопвам аз вратата и гледам някой изкъртил топката и няма как да я отворя от вътре, пък и няма кой да извикам да ми отвори от вън  Shocked И сега си представете муня Флоке как презкача от едната кабинка в другата, облечена с поличка и на 9-10см токове.  ooooh! През цялото време ми минаваха някакви филми през главата, как се подхлъзвам и пропадам с крак в кенефа.  Mr. Green
О да и съм пишкала в самолет по време на кацане..определено не ви препоръчвам  Mr. Green

# 2 079
  • Бургас
  • Мнения: 16
elly76  тоалетната беше вътре в самия влак-едно такова много тясно и гнусно помещение,обаче с прозорче да си гледаш навън.


А другата история е на автогара в Грудово.Там моя автобус има престой от половин час и с него цялото ми пътуване става около 3 часа.Аз както винаги стискам кълки но не се получава и слизам да търся тоалетна.Намирам една в самата автогара,там си държали стирките чистачките,но няма врата  #Crazy.И аз се чудех и преценях ситуацията и реших че трябва да вляза но не сама.Поогледах се сред пътниците,които си почиваха пред автобуса но нямаше никакви познати.Втоя момент виждам едно симпатично момче си пуши цигарка и отивам до него и му казвам:
Извинете,много ви моля да дойдете с мен до тоалетната,че няма врата и трябва някой да ме пази.
 Няма да ви казвам как ме погледна това момче,но дойде с мен до тоалетната,просто не можа да ми откаже.След извесно време отиваме с милото до едно съседно село и гледам същото момче,на всичкото отгоре се поздравиха с моя,пък на мен ми се усмихна,а аз пак си потънах в земята от срам.

Много такива истории имам,но чак сега видях темата,има да се смеем. Joy

# 2 080
  • София
  • Мнения: 5 705
 Joy По време на кацане, викаш  Joy Не ми се е случвало и едва сега се замислих как би се получила ситуацията... няма да е било много гот  Crazy
Но не мога да пропусна да се запиша и аз в тоалетната поредица  Crazy В предишната ми месторабота сме аз и персоналния ми шеф  Mr. Green други колеги няма. Той е отишъл на служебна среща в късния следобед, аз трябва да го изчакам, за да обменим информация и ключове. Междувременно ми се налага да отида до тоалетна - обща за целия дълъг коридор офиси. За щастие не много отдалечена от нашата стая  Mr. Green Вече виждам усмивчици  Crazy И вече е ясно - влизам, заключвам, приключвам, тръгвам да излизам - нтцъ. Излизането е мисия невъзможна - ключалката блокира, стените между кабинките стигат до 20 см под високия таван, хора няма, вече всички са си тръгнали. Нямам и телефон, кой ходи до тоалетна с телефона си? Примирено стоя вътре и се ослушвам за нечии стъпки или за звук от нашата ключалка. След около половин час или половин ден чувам познати ключове и подвиквам плахо и засрамено  Blush няколко пъти, докато уточня, че съм аз и къде точно се намирам (срамммммм...) На човека не му оставаше много време за чудене, нареди да застана колкото е възможно по-назад и встрани и с 3-4 яки удара с рамо влетя при мен с все вратата  Embarassed Повече никога не заключих врата на това място  ooooh!

# 2 081
  • Мнения: 4 370
, кой ходи до тоалетна с телефона си?

Аз! Преди известно време описвах как разбиваха тръбите на долната тоалетна , за да ми извадят телефона. Де да беше само една врата ...

# 2 082
  • София
  • Мнения: 5 705
 Joy Joy Joy Дааа, права си! Аз пък имам случай на моя близка, на която телефона (служебен, с информация и куп екстри) изпада от джоба на жилетката в момента на пускане на водата право във водовъртежа  Crazy Въпреки нейната светкавична реакция на гмуркане, телефонът замина окончателно и безвъзвратно  ooooh!
А моята история се развиваше преди 10-11 години, когато малко хора имаха мобилни телефони и навиците за влаченето му навсякъде още не бяха толкова силни Simple Smile

# 2 083
  • Германия
  • Мнения: 240
Аз пък винаги си нося студентската карта в тоалетната, че с нея се отваря вратата...един път съм я изтървала върху малка нужда и един път върху голяма.  Blush
Ох, сетих се за още една история свързана с пишкане в екстремни ситуации, ама толкова ме е срам, че май няма да ви я разкажа.  Blush

# 2 084
  • Мнения: 4 370
Е, ти пък сега, подхвърли ни въдичката и няма да ни я кажеш!  Crossing Arms

Общи условия

Активация на акаунт