Е, признала съм те, но това ме взриви бе жена! 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
И аз искам още!А мен още ме боли носът от последната ми мунщина - опитах се да изляза през неподвижната част на една стъклена хотелска врата. Така жестоко се фраснах, че сълзи ми избиха от болка. И всичко това пред погледите на целия наличен персонал - хотелът беше празен, нямаше други гости. Съчувственият коментар на рецепционистката беше :"Те децата най-често го правят това..." От детските ми години не се бях удряла така.
. 
А мен още ме боли носът от последната ми мунщина - опитах се да изляза през неподвижната част на една стъклена хотелска врата. Така жестоко се фраснах, че сълзи ми избиха от болка. И всичко това пред погледите на целия наличен персонал - хотелът беше празен, нямаше други гости. Съчувственият коментар на рецепционистката беше :"Те децата най-често го правят това..." От детските ми години не се бях удряла така.
Тези ситуации много ги мразя, защото са резултат от пълно безхаберие. Да опънат една декоративна лента или да сложат надпис като се случва често, да му се не види. Един мой колега така като бяхме в командировка получи комоциум, защото излиза от колата, нарамва компютрите и папките и се юрва, че му тежи.... след което се оказва седнал на земята назад от силата на удара, нищо не помни, страшна болка в носа, въпросния комоциум от удара на челото като вървял наведен напред и стремглаво, че и с навяхната китка при падането.... Какво да ви разправям, ужас!
Много е гадно това със стъклените врати...
Преди години, някъде около 15г. отиваме с майка ми в София по работа.
Тъъъъкмо бяха започнали да поставят тези стъклени врати, бяха все още непопулярни и голяма рядкост.
И така, влизаме в един магазин, разглеждаме.....но....на излизане забравяме за вратата. Майка ми така жестоко се натресе в нея....че след това близо около час, не чуваше нищо с едното ухо.
Преди години, някъде около 15г. отиваме с майка ми в София по работа.
Тъъъъкмо бяха започнали да поставят тези стъклени врати, бяха все още непопулярни и голяма рядкост.
И така, влизаме в един магазин, разглеждаме.....но....на излизане забравяме за вратата. Майка ми така жестоко се натресе в нея....че след това близо около час, не чуваше нищо с едното ухо.