Това с кафето е велико! - Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Моето първо ястие - пиле с ориз 
Той един, такъв дребен, та сложих целият пакет... Ми така де, да стигне за всички
Той един, такъв дребен, та сложих целият пакет... Ми така де, да стигне за всички
А колко вода сложи?
Умирам с вас.
Аз почвам да се успокоявам с вас, явно не съм единствената муня в кухнята 
А това с търсенето ми напомни единствения опит на дядо ми да готви, толкова бил гладен а нищо не му харесвало в хладилника а баба до града отишла че решил сам да готви. Бил сутринта събрал охлюви от близката поляна (след дъжд нали излизат) а дядо ги обожава. Сложил ги в една тенджера, налял вода и на котлона без капак
Баба после цяла седмица чисти и изхвърля охлюви бегалци от горещата вода
А това с търсенето ми напомни единствения опит на дядо ми да готви, толкова бил гладен а нищо не му харесвало в хладилника а баба до града отишла че решил сам да готви. Бил сутринта събрал охлюви от близката поляна (след дъжд нали излизат) а дядо ги обожава. Сложил ги в една тенджера, налял вода и на котлона без капак
Баба после цяла седмица чисти и изхвърля охлюви бегалци от горещата вода 
Млада бременна булка, не много млада, но много бременна, дни преди да се роди първото ми дете. Цялата къща на работа , ние прекарваме последните дни преди раждането при родителите на мъжа ми , за да се отреагира адекватно ако първородния реши рязко да се роди. За да сторя добрина на всички обкръжаващи решавам да сготвя вечеря по изпитана рецепта, зер в университета зеления фасул на фурна го бях отработила на ниво дипломна работа. Има прекрасен пресен фасул, чудни червени домати, фурна като слънце и една бременна другарка, която чевръсто шета, но не намира олио. отваря шкафове, търси, хоп! кутия с мас. Мас- мас, добре, казвам си аз , тъкмо ще им замирише на мръвчица леко , пльос мастта в манджата, бум манджата във фурната , всички са щастливи и доволни. До момента в който не слагаме масата и майката на мъжа ми казва : А, Ангелинче, ти откъде взе мазнина за плакията? Ами от една кутия казвам аз, в хладилника. В този момент мъжа ми лапва първата хапка и физиономията му се удължава значително. Свекърва ми продължава: Хм, че ние мас отдавна не сме купували. Свекър ми също хапва и също мълчи. Следва хапване от моя страна и установявам странен вкус. Един такъв...странен. В този миг свекърва ми казва :Оле Боже, аз ти правих мас с невен за бебето !
...Цветен такъв един фасул ядоха...
...Цветен такъв един фасул ядоха...
В кухнята на плота държа едно тоалетно мляко с помпичка,тъй като ръцете ми изсъхват от миенето и мокренето.
Майка ми си направила кафе и решила,че това ще да е сметаната.Цръкнала си вътре жената и после дойде да ми иска обяснение възмутена защо държа хранителни и нехранителни изделия едно до друго.Няма да си признае муньовщината!
Майка ми си направила кафе и решила,че това ще да е сметаната.Цръкнала си вътре жената и после дойде да ми иска обяснение възмутена защо държа хранителни и нехранителни изделия едно до друго.Няма да си признае муньовщината!
Айде и аз да кажа за моя пръв крем-карамел. С възлюбения тогава /още бях ученичка/, решаваме, че ще правим крем-карамел. Взимаме литър мляко , слагаме доволно количество захар и почваме да спорим за броя на яйцата. Майка му била казала, че са осем. Мойта майка пък ми е казвала, че не е хубаво да се ядат повече от 2-3 яйца на ден и аз слушам!!! Споразумяхме се за три яйца... Разбъркахме всичко, сложихме в тавичка на водна баня. Всички процедури спазени, стоим далеч от холестерола!!! Печеме, печеме - нещо не се стяга. Питам възлюбения, да не би да се стегне като се охлади и той без никакво съмнение се съгласява с моите умни идеи. 
Охлаждаме крема, но той си остава в полутечно състояние и ние решаваме, че това не му стига. Слагаме го за доохлаждане в хладилника!!! След двучасов престой там, вече леденостуден си остава в същото агрегатно състояние 
. Решихме, че не е доизпечен и пак го пекохме...и пак охваждахме... 
...Отне ни цял ден правенето му и стигането до извода, че яйцата са му малко!!! В крайна сметка го изядохме и беше доста сладък, щото бяхме сложили доволно количество захар!!!
С възлюбения тогава /още бях ученичка/, решаваме, че ще правим крем-карамел. Взимаме литър мляко , слагаме доволно количество захар и почваме да спорим за броя на яйцата. Майка му била казала, че са осем. Мойта майка пък ми е казвала, че не е хубаво да се ядат повече от 2-3 яйца на ден и аз слушам!!! Споразумяхме се за три яйца... Разбъркахме всичко, сложихме в тавичка на водна баня. Всички процедури спазени, стоим далеч от холестерола!!! Печеме, печеме - нещо не се стяга. Питам възлюбения, да не би да се стегне като се охлади и той без никакво съмнение се съгласява с моите умни идеи. Охлаждаме крема, но той си остава в полутечно състояние и ние решаваме, че това не му стига. Слагаме го за доохлаждане в хладилника!!! След двучасов престой там, вече леденостуден си остава в същото агрегатно състояние . Решихме, че не е доизпечен и пак го пекохме...и пак охваждахме... ...Отне ни цял ден правенето му и стигането до извода, че яйцата са му малко!!! В крайна сметка го изядохме и беше доста сладък, щото бяхме сложили доволно количество захар!!! 
Хехе, кулинарните опити винаги са ми били много смешни. ))))
Няколко и от мен.)
На 14г. отивам на гости на баба и дядо на село. Дядо ми се захванал с цял стопански двор (по-скоро го гледаше баба ми, защото той още ходеше на работа в града). Но баба ми я вкарват в болница и.....оставам аз по цял ден сама, с цяла къща и стопанство.
Разбира се, трябваше и да се яде....
Ще готвя "червен" ориз с месо (ориз с доматен сос, но като яхнийка със сос). Естествено слагам доволно количество ориз, само един домат, и....цялото това нещо стана на туткал. А вкус...отвратителен. Прасетата обаче бяха добри животни, хапнаха го. Дядо ми все се чудеше защо вечер не щат да ядат. (редовно първата партида от храната заминаваше при тях).
Няколко и от мен.)
На 14г. отивам на гости на баба и дядо на село. Дядо ми се захванал с цял стопански двор (по-скоро го гледаше баба ми, защото той още ходеше на работа в града). Но баба ми я вкарват в болница и.....оставам аз по цял ден сама, с цяла къща и стопанство.
Разбира се, трябваше и да се яде....
Ще готвя "червен" ориз с месо (ориз с доматен сос, но като яхнийка със сос). Естествено слагам доволно количество ориз, само един домат, и....цялото това нещо стана на туткал. А вкус...отвратителен. Прасетата обаче бяха добри животни, хапнаха го. Дядо ми все се чудеше защо вечер не щат да ядат.
(редовно първата партида от храната заминаваше при тях). 
Мъж в кухнята. Пиле Каприз ли да беше, Жолиен ли да беше.
Пържене без мазнина. Кисели краставички в сметана.
Това е телеграфския вид на случката. Произаично изглежда така:
Моя приятел ще ми готви. Романтика и половина! Купила съм пиле, той трябва да осигури сметаната и топеното сирене.
Аз съм на лекции до 7 и успешно се връщам към 8 часа, където го заварвам да се чуди това пиле що така залепва, нали тигана бил тефлонов!
Установяваме проблема, оправяме го, продължава той с готвенето.
Нашия човек не знаел каква сметана трябва да купи, затова взел и готварска и заквасена. Следва 10 минутен спор каква трябва да е, по време на който спор почти ни загоря пилето. Накрая той се съгласява, че трябва да е обикновената и аз го оставям и отивам да си взимам душ, щото все пак е романтична вечеря, а аз съм неромантично рошава и негримирана .
Връщам се и какво да заваря - човека сложил киселите краставички, топеното сирене и сметаната в една купа и се чуди що не му се получава номера.
По-късно установихме и че от киселите краставички сметаната се пресича, та за нищо не стана нашето пиле. (обвинявам сметаната, беше някаква куча марка
).
Романтичната ни вечеря завърши с китайско от кварталния магазин и много вино, че да го успокоя .
Пържене без мазнина. Кисели краставички в сметана.
Това е телеграфския вид на случката. Произаично изглежда така:
Моя приятел ще ми готви. Романтика и половина! Купила съм пиле, той трябва да осигури сметаната и топеното сирене.
Аз съм на лекции до 7 и успешно се връщам към 8 часа, където го заварвам да се чуди това пиле що така залепва, нали тигана бил тефлонов!
Установяваме проблема, оправяме го, продължава той с готвенето.
Нашия човек не знаел каква сметана трябва да купи, затова взел и готварска и заквасена. Следва 10 минутен спор каква трябва да е, по време на който спор почти ни загоря пилето. Накрая той се съгласява, че трябва да е обикновената и аз го оставям и отивам да си взимам душ, щото все пак е романтична вечеря, а аз съм неромантично рошава и негримирана
. Връщам се и какво да заваря - човека сложил киселите краставички, топеното сирене и сметаната в една купа и се чуди що не му се получава номера.
По-късно установихме и че от киселите краставички сметаната се пресича, та за нищо не стана нашето пиле. (обвинявам сметаната, беше някаква куча марка
). Романтичната ни вечеря завърши с китайско от кварталния магазин и много вино, че да го успокоя
. 
На село сме и аз понеже съм с малко дете, оставам вкъщи, а останалото домочадие е отишло някъде да копае. Решавам да съм полезна и да сготвя. Обикалям градината и от наличния зеленчук, най ми хванаха окото чушките. Червени, едри, с правилна форма, абе като за изложба! Набрах, напълних, сготвих- станаха чушки-мечта. Бях много доволна от себе си, докато на вечеря не стана ясно, че съм сготвила чушките, оставени от баща ми да зреят за семена.
Ха-ха...имаше навремето такава тема,с кулинарни издънки и беше много свежа,гледам и тук се е пораздвижило,като стигнахме до тях......
Аз,съм се изтипосвала тук,вече, с екзотичните сърми с какао/ама при два кафеви буркана,кой ще се задълбочава да чете кимион ли пише,какао ли..чак като ми замириса на шоколад,се сетих,че съм грамотна и може и да чета надписите....или поне да гледам какво сипвам в тенджерата/.....И,макар и малко/понеже изгребах колкото можах/,да знаете,че вкуса е доста специфичен и хич не върви на вкуса и мириса на зелевите листа......
Иначе за първите кулинарни опити-двете с батовчедка ми ще да се учим да готвим...и скачаме направо на висш пилотаж-някакава лимонова торта.....още я помня рецептата:с 11 яйца,сума захар,масло,мляко и т.н. и т.н.....Тя,чете от книгата,аз слагам продуктите.....и всичко е на 6,докато не почваме да печем блатовете.......и те хич,ама хич не бухнаха....`щото,тя ли не беше прочела за бакпулвер-а,аз ли не го сложих
......Обаче сме тъпи и упорити и не се отказваме-решаваме,че може да имат вид на подметка,но ще да бъдат спасени и им забъркваме захарен сироп,че да станат поне сочни/ма ги поляхме с врял сироп,та стана нещо като туткал резултата/......Накрая пресякохме и масления крем и в общи линии тортата не ставаше ни за гледане,ни за ядене 
....На всичкото отгоре ни останаха и доста белтъци,та решихме да не стават зян и те-та тях ги решихме,че на целувки ще станат/явно все сме гледали кое как се прави,та идеи не ни липсваха/.......и всичко вървеше по план,докато братовчедката не реши да види дали снега е станал достатъчно твърд.....,но без да изключи миксера го вдигна ......е,там вече стана мазало,..че и в тоя момент влезе по-големия и брат и ни подхвана да ни възпитава.......та,бая чистене падна.....и миене,а тортата я дадахме на кокошките,но те милите нещо не й се зарадваха подобаващо.....
А,иначе се сещам и за сестра ми,дето забъркала какс,но нямала бакпулвер и решила да го замести с лимонена киселина и сода.Обаче не намерила содата на мястото й решила,че това в бурканчето в банята,ще да е тя/може някой да я е ползвал и да я е забравил там/.......обаче,се оказало,че свекърва и си била сипала прах за пране в такова бурканче,да си търка мивките и плочките....,та много ароматен и се беше получил кекс-а........
Аз,съм се изтипосвала тук,вече, с екзотичните сърми с какао/ама при два кафеви буркана,кой ще се задълбочава да чете кимион ли пише,какао ли..чак като ми замириса на шоколад,се сетих,че съм грамотна и може и да чета надписите....или поне да гледам какво сипвам в тенджерата/.....И,макар и малко/понеже изгребах колкото можах/,да знаете,че вкуса е доста специфичен и хич не върви на вкуса и мириса на зелевите листа......
Иначе за първите кулинарни опити-двете с батовчедка ми ще да се учим да готвим...и скачаме направо на висш пилотаж-някакава лимонова торта.....още я помня рецептата:с 11 яйца,сума захар,масло,мляко и т.н. и т.н.....Тя,чете от книгата,аз слагам продуктите.....и всичко е на 6,докато не почваме да печем блатовете.......и те хич,ама хич не бухнаха....`щото,тя ли не беше прочела за бакпулвер-а,аз ли не го сложих
......Обаче сме тъпи и упорити и не се отказваме-решаваме,че може да имат вид на подметка,но ще да бъдат спасени и им забъркваме захарен сироп,че да станат поне сочни/ма ги поляхме с врял сироп,та стана нещо като туткал резултата/......Накрая пресякохме и масления крем и в общи линии тортата не ставаше ни за гледане,ни за ядене ....На всичкото отгоре ни останаха и доста белтъци,та решихме да не стават зян и те-та тях ги решихме,че на целувки ще станат/явно все сме гледали кое как се прави,та идеи не ни липсваха/.......и всичко вървеше по план,докато братовчедката не реши да види дали снега е станал достатъчно твърд.....,но без да изключи миксера го вдигна ......е,там вече стана мазало,..че и в тоя момент влезе по-големия и брат и ни подхвана да ни възпитава.......та,бая чистене падна.....и миене,а тортата я дадахме на кокошките,но те милите нещо не й се зарадваха подобаващо.....А,иначе се сещам и за сестра ми,дето забъркала какс,но нямала бакпулвер и решила да го замести с лимонена киселина и сода.Обаче не намерила содата на мястото й решила,че това в бурканчето в банята,ще да е тя/може някой да я е ползвал и да я е забравил там/.......обаче,се оказало,че свекърва и си била сипала прах за пране в такова бурканче,да си търка мивките и плочките....,та много ароматен и се беше получил кекс-а........
Все още се кара на полигон, просто изпитът не се провежда там.