Номинации за най-голяма муня

Чудесни попадения
Аз направих нишесте с вишни,или по точно нишесте с костилки от вишни.
Гледам детето яде плод вишня и се чудя от къде ги е взел.
-Как от къде ? От купата.Ама нямаше нужда да ги чистиш.
Ако той яде изчистените плодове,какво по дяволите има в нишестето

Като бях дете майка ми редовно даваше една лъжичка  сироп на себе си ..  и една на мен ...  

Тъй де, няма да боледува жената!

Мхм, правилно предполагаш 

Аз пък съм правила леща със сода, вместо сол. На вилата на възлюбения, в кутията с надпис "сол" беше изсипано солидно количество сода за хляб... Та в крайна сметка се получи нещо като магия  - бухнах лъжицата сол/ сода 5 минути преди да е готова манджата. За части от секундата тя се надигна и половината излезе от тенджерата  - по печката, по шкафа, по пода...А аз с лъжица в ръка гледам ей така  и се чудя какви умения специални съм придобила!!! 

Аз съм правила таратор със сода. Количеството, по магия, се увеличи почти тройно

 
Ако магията се овладее на време,колко много народ може да се нахрани

  Тук е забавно. Мен хич ме няма в кухнята, главно защото никога не опитвам.
Веднъж готвих пилешка кавърма със захар. Захарта и солта ми бяха в еднакви кутийки, като в захарта си стоеше една лъжичка от АМ (идеална доза за кафето сутрин ми е ). Дойде момента за солта, посолявам смело да не ме обвини пак мъжо че съм забравила да сложа сол и мятам лъжичката в мивката. После като си измих съдовете почнах да се чудя тази пластмасова лъжичка от къде се появи пък сега  Е отговора дойде на вечеря като сервирах сладката кавърма а мъжа ми като я видя ме почна че много морков съм била сложила и сега ще е сладко, опитва и то наистина сладко без грам сол вътре Чак тогава включих защо ми се видя толкова едра тази сол днес 
Още в началото като заживяхме заедно обърках бурканчето с млян черен пипер и това с канела, не помня какво готвех но навреме усетих грешката и почнах наново  А после си купих мелничка за пипер и спрях да купувам млян 
Навремето пък баба ми разказваше една история с една съседка, млада булка била и свекървата и свекъра и тръгнали нанякъде с каруцата и оставили булката да омеси хляба. Да но това и бил първия път и опитала няколко пъти да замеси тестото и то все не ставало, викнала някой на помощ да и покаже как се прави а несполучливото решила да скрие и къде къде заровила го в двора на торището да не и се кара свекървата  Но за зла беда кокошките го намерили и извлекли точно пред очите на свекърите като се върнали 

Здравейте!
Аз съм голяма муня също. Някои истории няма да разкажа, че колкото е смешно толкова е и срамно.

Когато се проготвяме да излизаме със семейството винаги се обувам, и за да не стоя като наказана на вратата докато чакам останалите, и за да не цапам у дома си слагам калцуни, като тези в болниците (запасила съм се порядъчно).
За съжаление не винаги се сещам да ги махна , тръгвайки навън. Последно това се случи  в Нощта на музеите, то си беше и тъмно като тръгнахме, че и моите хора не забелязаха.  Чааааак като влезнахме на светло в Националният исторически музей разбрах че нещо не е наред

От сума ти време следя темата и се смея с историите, а не се сещах, че имам доста муньовска история и аз. Наскоро си загубих чантата с все всичко ценно, което можеше да е вътре. Добре, че поне ключа за колата за щастие изпадна от дънките ми, че освен адреса и документите на колата щеще да е ужасно удобно за намерилите я.
Та, покрай това се сетих как миналата година ходих в Истамбул с една приятелка на концерта на Бон Джоуви. Билетите за концерта настоях да останат в нея, защото съм наистина много разсеяна и често губя неща. Та, вече сме пред стадиона, атмосферата е страхотна, ние сме в приповдигнато настроение. И точно преди да влезем решаваме да отидем до тоалетната и докато тя беше вътре ми дава пликчето с билетите да ги държа за няколко минути. Излизаме и се насочваме към входа на стадиона да влизаме. Тя отваря пликчето и какво да видим - билетите ги няма. Изпаднахме просто в шок, защото от една страна допреди няколко минути билетите бяха в нас, от друга сме били толкова път специално за този концерт, да не говорим че до стадиона ни закараха с автобус организирана група и нямаше просто вариант да мръднем оттам докато не свърши концерта. И алтернативата беше да си стоим отпред пред стадиона двенките и да слушаме какво става вътре....
Започнахме да се щураме насам-натам, полуразплакани, върнахме се веднага в тоалетната,нооо нищо. Оттам в съседство беше охраната, отидохме там да се оплачем с някаква последна и отчаяна надежда. Те не говореха добре английски и с ръкомахания, с откъслечни думи се опитвахме известно време да се разберем. Единия ни пита имаме ли пари, ние незнаехме какво да му кажем (мина ми мисъл дори и всичките си пари да дам за билети на черно, само и само да влезем). Накрая единия полицай ми подаде телефон, някаква жена ме попита къде сме ги загубили, аз и отговорих и тогава тя каза нещо на служителите и единия от тях измъкна от джоба си НАШИТЕ билети. Просто не мога да ви опиша каква ни беше изненадата, радостта, въобще просто не знаехме къде се намираме когато най-после влязохме в стадиона..Приятелката ми каза "аз още не мога да повярвам, че ги изгубихме, пък още повече че ги намерихме".

Това с билетите е пълен ужас, аз на твое място щях да изперкам.

Аз идвам да номинирам майка ми. Преди няколко години ни обраха апартамента. Бяха извадили всичко от шкафовете и бяха направили някаква пълна лудница. Голямо тършуване е паднало явно. Както и да е. Не бяха взели нищо, освен един забравен мобилен телефон и той не беше нищо особено.
Аз като влизам, виждам, че майка ми говори с полицията и разстроено оглежда всичко. Като разбира, че само телефонът липсва, казва "Е, всичко разбирам защо са извадили, ама защо са ми нацапали вратите с черен прах. Егати хулиганите, те знаят ли колко трудно ще се изчисти сега..."

П.П.  Тези с черния прах всъщност бяха полицаи, и този прах беше за снемане на отпечатъци. Сержантът гледаше мама като изпаднал германец и само мънкаше.

Оооо, готвене
С една приятелка живеехме заедно и уикендите обичахме да разпускаме с кулинария за начинаещи. Веднъж решаваме да правим сладкиш, харесахме си рецепта от един блог, напазарувахме, речено-сторено.
Така и не разбрахме как от посочените количества за един сладкиш успяхме да докараме смес за две големи тави, но здраве да е. Слагаме да се пече първата, нагласяме градуси, таймера и - диван чапраз. Казва печката цък, отиваме, бодваме с вилица - ми той мокър сладкишът  Решаваме да допичаме, минават 15, 20, 25 мин...след половин час допълнително печене великият сладкиш още си седи клисав та лепне.   Решаваме да развеем белите знамена и да го ядем какъвто - такъв, като през цялото време се опитваме да се убедим една друга, че този сладкиш сигурно точно така трябва да си бъде - мокричък един такъв 
Десертът на муньовщината беше когато решихме емпирично да докажем горепосочената хипотеза и бухнахме останалата смес в още една тава и пекохме до откат, за да разберем имало ли е въобще шанс да стане  като хората тоя ми ти сладкиш. Е, тц. 

Ха, подобно на моя първи сладкиш. Четем с приятелка от готварската книга на прабаба й (с "ъ" накрая и "е" двойно), ще правим торта за РД на майка й. Натамъняваме продуктите, обаче има едно нещо "галета", дето не се сещаме яде ли се, пие ли се... решихме, че е екзотична подправка, пропуснахме я. Стана печен крем, върху който написахме ЧРД с тубичка течен шоколад и го поднесохме в тавичката. Ама трети клас сме били.

Втори опит, едни курабии от тефтера на мама, в чиято рецепта пише 2кг брашно. Тя си знаела, че пише 2кг, ама всъщност е 300гр., ама ние със сестра ми отде да знаем... Чудни сладки станаха, като ги изстреляш с прашка от балкона към паважа, нищо им няма. Като мине кола отгоре - също.

Това е нещо като моите два жалки опита да изпека кекс по изпитаната рецепта на свекървата. Уж всичко правя точно по нея и го вадя хубаво изпечен а само след час нещо става с него (така и не разбрах какво   ) и става буквално лепкав в долната си половина. А формичката за кекс ми я подари мъжо с желание често да му пека, аз съм му казала че щерките като пораснат на тях ще я подаря а до тогава ще му купувам готови сладкиши  

Моята кулинарна муньовщина в детството е с рецепта на мама, в която пише "брашно- колкото поеме". Огромни усилия ни бяха нужни да разбием каменната питка.

И аз имах подобен опит със сладкиш с кафе. Под 2 ч.ч. кафе в рецептата се имало предвид сварено такова, а не мляно, каквото аз сложих. Баща ми така и не успя да разбие изпечения сладкиш от тавата