Номинации за най-голяма муня

В офиса лятото се пълни с насекоми, понеже сме на приземен етаж - мухи, комари, бръмбари, паяци и каквото още пълзи и лети. Преди време идва клиент на среща с шефа, налага се да го изчака известно време. Колегата излезе за малко и оставам аз в едната стая, клиентът в другата, без пряка видимост един към друг. Пред мен минава муха, после още една и аз изсъсквам "Изчезвай, бе!" Малко по-късно се провиквам "Изчезвай, не чуваш ли?" и размятам една линийка бойно. По едно време усещам поглед от прага на другата стая - човекът стиснал документите и се кани да излиза. Същевременно оглежда обстановката в моята стая... Като се усетих, му обясних как говоря на мухите, че бая беше изтръпнал 

Днес се почувствах като в този виц:

Офисът ми е на една редичка с магазини т.е. от тротоара се влиза право при мен. Стоя си на компа и чувам "Сънчи!", вдигам глава, но от щорите не виждам добре, нарочвам че е моя позната и отговарям "Ооо, как си?". Отговор няма. Викам си, може да не ме е чула.
След това момичето казва "Ох, направо изгорях в това слънце!", аз отговарям "Мисли позитивно! И по-горещо може да бъде!".
В този момент от магазинът до мен излиза момиче, което очевидно има същото като моето име и въпросната девойка, с която се опитвах упорито да водя диалог въобще, ама въобще не е говорила на мен

   Аз един път помислих една жена за луда, защото си говореше сама долу на пейката, а тя говорела по телефон, но телефона не се виждаше.

О,момичета,сълзи ми текнаха от смях.И този виц...всеки път като го чета се хиля с глас.

Вчера обикаляме из един магазин и аз виждам в далечината табела "Вземете с отстъпка - само днес! -1 тампон за 15 лева", и аз започвам да си коментирам със съпружието - "Хайде стига бе, какви са тия тампони от 15 лева, това пак е някоя еко- или био-щуротия за ню ейдж маниачки, егати пазарната ниша си откриха, един тампон за 15 лева, тоя трябва да е с тройна функция - и да вибрира, и  кафе да прави, такъв скъп тампон..." (и от сорта  ), като междувременно разбира се, вървим в посока на въпросната табела, за да видя аз какво е това чудо на иновациите... Изведнъж усещам, че мъжът ми започва да се хили, а на всичкото отгоре виждам, че магазинът е за дрехи ...
Естествено, на табелата се оказа, че пише "1 талон за 15 лева, срещу който получавате изделия за 30" и т.н. и т.н....

Малко предистория - чакам да дойдат да ми монтират кухнята следобеда, трябва да взема баба ми от болницата да я откарам до тях - на другия край на Сф и да стигна до нас /близо 25км от баба ми/ за няма два часа + че си имах още 1001 неща на главата, за които трябва да мисля. Та в най-голямата тарапана, опитвайки се да стигна от най-лявата лента на бул. България до отбивката ми, която застрашително приближава, без да мога да се престроя, и съм на път да я изпусна ми звъни телефона. Вигам аз - майсторът. Провеждаме следният разговор
- Кучи, какви ти бяха стените, да знам какви крепежни елементи да взема
- как какви - прасковени!
- ЪЪЪЪЪЪЪЪЪъ, не бе, картон, гипс, дюбелите са различни 
А аз "гения" се зачудих какво значение има цветът на стените като крепежните елементи така и така не се виждат   

На една моя приятелка майка й е начална учителка. Предстои тържество и тя отива към училището. По пътя в главата и преминава цялата програма, кое дете къде отива, тананика песен ... изобщо отнесена отвсякъде. По едно време се чуват страшни спирачки! Без малко да я блъснат, докато пресича. Отнася си псувните и идва на себе си с мисълта: "Божее, със скъсан чорапокащник съм под панталона! Как щеше да се изложа ако ме бяха закарали в болница!"   

Днес щерката /5 г./, беше мунята - Прибираме се от разходка, наблизо спря някаква кола, по цвят и форма подобна на нашата и от нея излиза мъж - по цвят и форма / също и прическа/, подобен на моя и малката се затича към него с неистов възглас: - Таааатииииииииии!
Добре, че не беше с "половинка" човекът, но въпреки че я настигнах на метър от него, май успя да го стъписа - опулен и пребледнял  ми се стори   

Моя приятелка звъни по телефона на баща си, но в бързината обърква номера и всъщност се обажда на вуйчо си.
- Ало, тате!
От другата страна на слушалката:
- Аз нямам дъщеря?!  
А тя, вече отцепила всъщност на кого се обажда, продължила разговора:
- А сигурен ли си?

Разбрали се най-накрая, обаче бая шаш му вкарала на сънения човечец  рано сутринта

Ох, не, четох, смях се, плаках... и ще разправям. Не знам дали ще ви се стори забавно, ама още се чудя бива ли да съм такава муня. Историята е дълга, предупреждавам (но обещавам, че ще пиша грамотно  )
С приятеля ми сядаме в една кръчмичка в Мелник - ама отвън, на верандата. Времето е някакво никакво, примерно към 3 следобед, та освен нас, има само още едно семейство, които са седнали на масата точно зад гърба ми (но на които и не обръщам внимание, докато се настаняваме).
По някое време решавам да отида до тоалетната и - логично - влизам вътре в кръчмата, но барманът ми казва, че тоалетната е в някаква барачка зад самата кръчма и че е дал ключа на някаква жена, та да отивам направо там да я изчакам и после да му върна ключа.
Хубаво, отивам, жената излиза, казвам й какво съм се разбрала с бармана и влизам. Излизайки, виждам, че отвън чака един мъж.
Сега, тук е моментът да направя 2 уточнения:
1) Въпросният мъж ама изобщо не приличаше на българин. Нали се сещате, англичаните имат една такава особена и разпознаваема външност и аз - абсолютно безвъпросно - решавам, че човекът е английски турист
и
2) Аз съм завършила езикова гимназия с английски, обичам си го тоя език и никога не съм се притеснявала да го говоря.
Съответно (и следователно от 1) и 2)), дръпвам там, на място, пред мелнишката баракоалетна, един монолог на английски за ключа, бармана и прочее. Ама максимално подробно, щото човекът е чужденец, та да не го вкарам в притеснение някакво. А той ме изгледа тъпо, измуча нещо и влезе в кенефа.
Връщам се, сядам на масата, след малко се връща и въпросния тип, подминава нашата маса, на която аз щастливо джомоля нещо на гаджето, сяда на масата зад гърба ми и жената на нея почва да му говори на чист български.  А аз само седя и си мечтая земята да се отвори и да ме погълне.  После разправях на приятеля ми и той      Обаче онзи наистина ужасно приличаше на англичанин... та ако чуете за някоя луда, дето говори на английски пред тоалетните в Мелник, аз съм, няма грешка. 

И още една, но не е моя:

Главна героиня е една колежка от студентските години на майка ми. Чела тя, че се прави маска на косата със свинска мас. И един ден звъни на пожар в квартирата на майка ми, да ходи тя да спасява положението, че нещо се объркало. А то какво се оказва - чела-недочела и вместо, примерно, 2 с.л. мас, тя сложила 1 пакетче, което било 250 грама. И няма измиване. Майка ми ми разправя, че източили всичката топла вода, използвали целия шампоан, после я мили със сапун, накрая и с веро, топлили вода с бързовар... И, разправя майка ми, на С. косата й докато беше мокра беше една лъскава, красива... И в момента, в който почне да съхне, побелява от мас. После ходила с мазна коса 2 седмици, а не е можела да отсъства от занятия. На които, за проклетия, било и момчето, по което си падала и заради което искала да се разкрасява.

А аз в ранните си тийн години бях чела за маска за коса със сок от пъпеш, ама съм пропуснала момента с измиването след това. И като излязох, и като ме наобиколиха едни мухи и оси по едно време... Мих се със студена вода на чешмата на един строеж, близо до който се събирахме с приятелите.

И последно, че докато ви четох се сетих за десетина подобни мои истории, ама сега ми избягаха.

Едно изречение предистория - когато излезе "Мисията невъзможна 4", с приятеля ми ходихме да го гледаме почти веднага. Около 2 седмици след това ще ходим да гледаме "Мъж на ръба". Купуваме билети, те ни казват "Зала 11" и ние се занасяме натам. Аз, разбира се, вървя и блея, щото като става дума за посоки, хич не се боря за еманципация. Знам, че приятелят ми ще ме заведе на правилното място, без значение дали е киносалон или някой крив истанбулски сокак.
Влизаме ние, минават трейлърите, почва филма. Още втория кадър е с парламента в Будапеща, а ние ходихме там през есента и аз го сръчквам и му викам: "Това познато ли ти е?" И той: "Да, тоя филм сме го гледали."  И аз за секунда решавам, че се бъзика, ама в следващия кадър видях как някакви се гонят и вдянах, че това е "Мисията невъзможна" и сме объркали залата (ако бяха пуснали трейлър на "Мъж на ръба", щях да се усъмня, ама тц!). И си грабваме чанти, шалове, якета и се заизнизваме през смях, който вече преминава в квичене, щото се опитваме и да не пречим.
А той, милият, толкова бързаше да се изнижем, че не чу като му съсках, че трябва да излезем през входа, а не през изхода, за да останем в киното, все пак. Та се наложи да обикаляме и да се червим пред момчето, което късаше билетчетата. Ама и аз толкова се смях, докато се опитвах да му обясня, че той реши, че сме луди и ни пусна.
Накрая какво се оказа - аз правилно съм чула "Зала 11", ама вървя след милото. А той чул "Зала 12" и тръгнал натам. вече гледаме много внимателно номерата на залите. 

Преди малко говорих с кумата, която преди месец се върна на работа след второ майчинство и тя ми разказа как всяка сутрин приготвя каката (4 год.) за градина, малката (1 год.) за бабите и накрая себе си за работа. Преди няколко дена обаче, облича роклята на каката, приготвя бебето и себе си и таткото тръгва да кара каката на градина. В колата щерката казва:"тати, ти знаеш ли, че аз нямам гащи под роклята", а таткото нали е практичен и закъснява за работа казва:"тати, нямаме време да се връщаме сега, като отидеш в градината, без да казваш на никой, отиваш и си обуваш резервните гащи от раницата". Да, ама не, щерката влиза и информира всички наред, че днес няма гащи. Кумата брала голям срам като си вземала детето, а щерката помолила на следващия ден да ходи пак без гащи на градина.

Попиках се от смях с вас, седя и цвиля. Добре, че работя сама в стаята и съм на достопочтено разстояние от останалите.
За да не е гол запис - три изцепки и от мен.
Зората на кубчетата разтворим бульон, аз и приятелката ми на по 10 години, ще правим супа. Купихме няколко бульона, сложихме тенджерата на котлона - каква ти тенджера, цял казан. Обелихме картофи, лук, чушки и сложихме всичко вътре да ври. Сложихме и кубчетата. По едно време приятелката ми отваря едно шише домати и пита колко да сложи, аз викам ми не знам, то супа с домати дали става? Докато го изрека, шишето беше изсипано в супата. Накрая се получи такъв буламач, че и кучетата не биха го яли и замина на боклука.
Друга история и то прясна, прясна от миналата година. Ще правя козунаци за първи път в живота си.  Маята втасва, всичко точно, бъркам, меся, редя първият в тавата - всичко ок, бях забравила захар да сложа отгоре, но не е болка за умиралка. Слагам вторият и вече предвкусвам каква страхотия ще стане като сложа и захарта. Отварям шкафа, вадя един пакет захар - беше отворен, а в буркана, в който държа захар нямаше. Поръсвам щедро и слагам да пека. Всичко супер, бухна, зачерви се, страхотен на вид. Сутринта сядаме с мама на масата, разчупваме козунака, опитваме и аз замръзвам - козунакът имаше сладко-солен вкус. Какво се оказа - майка била правила на есен туршия и смесила захар със сол за марината, но и останала и я сложила в един пакет от захар с бележка вътре. Е, да, но кой да види бележката и да я прочете? Накрая ядохме козунака без горна кора, че беше адски солена.
Зората на мобифоните. Майка се прибира, ние с моята приятелка вкъщи. Още от вратата започва да разказва. Днес вървя по улицата и гледам един сам си говори и точно мисля, че е луд и гледам - той си говори по оная работа - това цялото придружено с жест "говоря по телефона", който аз не виждам. Паднах да се смея докато уточним по коя "работа" си говори човека.

Ох, сетих се каква я бях забъркала в зората на интернет залите, когато мобилните телефони все още бяха лукс.

Имаше седмици, в които двамата с милото /гаджета към онзи момент/ се разминавахме в свободното си време. Аз бях на смени, две от тях приключваха посред нощите, та в тези моменти карахме на смс през нета /от моя страна, защото само той имаше gsm/.

Дни наред преди да отида на работа за такава полунощна смяна, първо минавах през залата пред блока, пусках дежурния смс със съдържание 18+ и доволна, че съм оставила благоверния да тръпне какво ще му се случи, само да се засечем, отивах да бачкам.
От него реакция - никаква. Радва ми се човекът като се видим, ама нищо не споменава за обещанията ми.

Един ден при поредното пускане на такъв смс, получавам обратно съобщение в кутията на профила си - "Моля ви, този номер от ... месец не е в Б., аз съм новият колега във фирмата" .... и отцепвам какво всъщност става.

Благоверният беше напуснал фирмата от бая време. Съответно служебният му номер от месеци е даден на друг човек, обаче в телефонния ми списък в профила ми от сайта на оператора,не съм правила корекция и си пращам юнашката ..

Добре, че на всички съобщения се подписвах като XXL, та да приемем, че може и да съм останала анонимна.

Благодаря ви за разсмиването....  Хайде една и от мене:

Студенти сме втори курс на семинарно занятие от един клуб извън града за уикнеда и сме се комбинирали в стаите по приятелства - в нашата сме две девойки и двама младежи. Всеки си е разпределен в негово си легло и по план, както други пъти, който когато се прибере в стаята, си ляга тихо, да не буди другите. Уточнявам, че никакви любовни взаимоотношения нямаме помежду си, ами гледаме да сме с по-близки хора, че курсът е много голям.

Идва някаква част от хората (ние сме поне 60 човека, ако помня правилно), които пристигат по-късно и отвън ме засича една кака, с която не сме в най-прекрасни отношения. Насочили я, че в нашата стая (в която спи и един Петър) имало свободно легло. Та среща ме тя в коридора малко по-встрани от нашата стая, а аз излизам точно и бързам, и ми казва "А, това ли е стаята, в която е Петър, аз съм за тука." Ние първо сме вече заели и четирите легла и второ и да не бяхме, определено не бих искала да съм с нея в една стая. И понеже ми минават сто мисли едновременно през главата, а и съм тръгнала нанякъде все пак и ме чакат (май да ядем) изтърсвам "Определено не си за тука, защото Петър вече е зает и с него ще спя аз." Исках да кажа, че стаята, в която е Петър, вече е заета и го знам със сигурност, защото в тази стая, в която е той, спя аз, ама тя се получи еднааааааааааааааа..............