Петър сигурно се е зарадвал. 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Петър сигурно се е зарадвал.
Едва ли, защото той хич не си падаше по това да му се лепят разни мадами непоканени. Визирам себе си.
Много неловка ситуация от тази вечер 
Седим си с моя приятел на една пейка в градската градина и си говорим за филми на ужасите. Аз гледам настрани, хем слушам за разни страшни работи, хем съм се замислила нещо...и в този момент най-неочаквано пред мен застава 2-годишно детенце и ми казва "бау". Изобщо не очаквах, много се стреснах, подскочих и...извиках със силен и дрезгав глас "БАУУУ".
Детето се засмя, баща му също и отминаха. Сигурно са си помислили, че съм го направила нарочно, а на мен акълът не ми побира защо в уплахата си избауках и аз. 
И друг път са ме стряскали, обаче обикновено пищя, това беше нещо неочаквано и неловко.
П.П. Пак имах късмет, че детето се засмя, а не ревна...
Седим си с моя приятел на една пейка в градската градина и си говорим за филми на ужасите. Аз гледам настрани, хем слушам за разни страшни работи, хем съм се замислила нещо...и в този момент най-неочаквано пред мен застава 2-годишно детенце и ми казва "бау". Изобщо не очаквах, много се стреснах, подскочих и...извиках със силен и дрезгав глас "БАУУУ".
Детето се засмя, баща му също и отминаха. Сигурно са си помислили, че съм го направила нарочно, а на мен акълът не ми побира защо в уплахата си избауках и аз. И друг път са ме стряскали, обаче обикновено пищя, това беше нещо неочаквано и неловко. П.П. Пак имах късмет, че детето се засмя, а не ревна...
говорим за филми на ужасите
А това пък аз го прочетох като "филии на ужасите" и бая време се чудех какви са тея ужасни филии
. 
До днес само четях, но вече с гордост се нанасям и аз в темичката
Стана тя една, като в серия от "Тримата глупаци". То като седя по нощите из нета на другия ден ума ми се скатава някъде и ставам за смях, добре, че нямаше много публика. Тръгвам си от работа оня ден и отивам към колата.Аз съм първа кола , над мен / на наклон сме/ още две, ама сме лекинко на диагонал спрямо сградата.Но третата заклещила средната, пък я няма още.А средната пристигнала първа, запалила и ще тръгва уж.Колежката , която возя /шофьорка е!/ ,и тя вече на паркинга и вещо навигира средната какви маневри да направи, та да излезе.Ама нещо се мъчат, напред-назад, не става.Третата кола вече започва да пищи по малко, че маневрите са на косъм. Аз идвам , една маносана, отключвам, хвърлям си чантата в колата и се нареждам до колежката, която навигира.И започваме заедно да даваме акъли.Пък тая в колата, вече се стресира тотално , препоти се и таман да се откаже и ние дружно викнахме :"Бе защо не тръгнем, че жената да излезе напред , а я мъчим с маневри!?". И така, сега се смеем като ненормални като разказваме горе на колежките.
Стана тя една, като в серия от "Тримата глупаци". То като седя по нощите из нета на другия ден ума ми се скатава някъде и ставам за смях, добре, че нямаше много публика. Тръгвам си от работа оня ден и отивам към колата.Аз съм първа кола , над мен / на наклон сме/ още две, ама сме лекинко на диагонал спрямо сградата.Но третата заклещила средната, пък я няма още.А средната пристигнала първа, запалила и ще тръгва уж.Колежката , която возя /шофьорка е!/ ,и тя вече на паркинга и вещо навигира средната какви маневри да направи, та да излезе.Ама нещо се мъчат, напред-назад, не става.Третата кола вече започва да пищи по малко, че маневрите са на косъм. Аз идвам , една маносана, отключвам, хвърлям си чантата в колата и се нареждам до колежката, която навигира.И започваме заедно да даваме акъли.Пък тая в колата, вече се стресира тотално , препоти се и таман да се откаже и ние дружно викнахме :"Бе защо не тръгнем, че жената да излезе напред , а я мъчим с маневри!?". И така, сега се смеем като ненормални като разказваме горе на колежките.
Строили са се 3 коли; в последната няма никой, в първата няма шофьор (към началото на историята). Средната иска да излезе. В един моомент обаче идва шофьор на първата кола и съответно те могат да тръгнат, следователно втората кола също. Но те продължават да се мъчат да правят маневри и чак накрая Lei@ се е сетила, че просто тя трябва да тръгне и мацката в средната кола няма да трябва да прави маневри.
Ииии айде пак аз в темата 
Събота сме на гости в къщата на колега на мъжа ми, а те имат невероятно кротък бебок, аз имам щерка любителка на бебета и се заформиха едни софри и едни угощения. Дааа но в неделя мъжете станаха РАНО и отидоха за риба /луда работа/, а с приятелката се разбрахме - аз с децата оставам в къщата, а тя отива да пазарува, за да презаредим трапезата. Та оставам аз в градината и си ровя в лаптопа, моята дъщеря играе на техия лаптоп, а до мен бебефона издава дали бебето е будно в стаята си. Припуква машинарийката, припуква и аха бебето се размърква. Входа на къщата се вижда от беседката, но пътечката малко заобикаля и тичам аз да оправя ситуацията. Един път така, втори път така ... на петия реших че няма повече да тичам като шашава, взех количката нагласих я и сложих бебенцето вътре, подрусах и то си заспа до мен, повече не гъкна. Изведнъж както си бездействам в Интернет бебефона изпука един, два пъти и жекски глас извика "Там ли си бе?"
и малко след това мъжки глас излая нещо, дето даже и не разбрах. Усетих как ледена тръпка премина през гърба ми - някой се е вмъкнал в къщата и краде бебето! Признавам си само за бебето мислех и как ще го отмъкнат! 
Изсъсках на щерката да стои в беседката и хукнах напраяко през градинката с боси крака, а тя бяга и ме дърпа, аз съм се втренчила в къщата, мисля как ще се бия и какво оръжие да си намеря 
и аха да и се скарам, когато чувам как ми шепне "Мамо, а ако се разплаче бебето аз какво да правя? Да друсам количката ли?" Тогава ми светна,че всичкото деца са при мен. Остава проблемът, че има хора в къщата 
МИсля си - влезли са гадовете да крадат, но не знаят че има включен бебефон и ги чух. Тичам обратно в беседката с щерката, грабваме количката/и лаптопите моля ви се , така де няма да ги оставим на крадците/ и тихо, тихо излизаме на улицата. Въоръжавам малката с беберона и обяснявам ако устенцата зейнат в рев, да ги запуши с тапата и влизам за "лов на крадци". Момичета, ако си бях у дома хич и нямаше да се върна, но чуждата къща ми е поверена и не мога да стоя и да чакам да ги оберат. Признавам, че след като бебето не бе в опасност въобще и не планирах да се бия, а плахо застанах на вратата и започнах да викам "Алооо има ли някой, веднага се махайте обадих се на мъжете и те си идват /това бе лъжа, нямаха обхват, но пробвах/" и тем подобни заплашителни приказки В къщата никакво движение! Поседях, повиках и отидох при децата, но държа къщата под око и заобикалям отстрани да ги видя гадовете от къде ще се измъкнат. Съседи няма в момента. По едно време си идва стопанката, а ние боси с лаптопи и бебе в ръцете стоим пред външната врата. Веднага скачам към нея и със ококорени очи и разправям за крадците, как съм ги чула по бебефона, признавам как не съм посмяла да вляза в къщата. А нейния телефон нямам, а мъжете са се завряли някъде, подкрепление да викам от града ще са необходими 2 часа да дойдат. Полиция не посмях да викам без стопаните. Тя ме слуша, слуша и се засмя - имало хора от селото, които си приказвали с радиостанции и бебефона улавял тяхната честота!!! 
Все пак проверихме двете къщата, за мое успокоение и мирясах. Но голям страх брах ви казвам Въобще не мога да ви предам ужаса, който изживях. Цяла вечер ме майтапиха как съм щяла да се бия и да свия на крадците собственото бебе 
Събота сме на гости в къщата на колега на мъжа ми, а те имат невероятно кротък бебок, аз имам щерка любителка на бебета и се заформиха едни софри и едни угощения. Дааа но в неделя мъжете станаха РАНО и отидоха за риба /луда работа/, а с приятелката се разбрахме - аз с децата оставам в къщата, а тя отива да пазарува, за да презаредим трапезата. Та оставам аз в градината и си ровя в лаптопа, моята дъщеря играе на техия лаптоп, а до мен бебефона издава дали бебето е будно в стаята си. Припуква машинарийката, припуква и аха бебето се размърква. Входа на къщата се вижда от беседката, но пътечката малко заобикаля и тичам аз да оправя ситуацията. Един път така, втори път така ... на петия реших че няма повече да тичам като шашава, взех количката нагласих я и сложих бебенцето вътре, подрусах и то си заспа до мен, повече не гъкна. Изведнъж както си бездействам в Интернет бебефона изпука един, два пъти и жекски глас извика "Там ли си бе?"
и малко след това мъжки глас излая нещо, дето даже и не разбрах. Усетих как ледена тръпка премина през гърба ми - някой се е вмъкнал в къщата и краде бебето! Признавам си само за бебето мислех и как ще го отмъкнат! Изсъсках на щерката да стои в беседката и хукнах напраяко през градинката с боси крака, а тя бяга и ме дърпа, аз съм се втренчила в къщата, мисля как ще се бия и какво оръжие да си намеря и аха да и се скарам, когато чувам как ми шепне "Мамо, а ако се разплаче бебето аз какво да правя? Да друсам количката ли?" Тогава ми светна,че всичкото деца са при мен. Остава проблемът, че има хора в къщата МИсля си - влезли са гадовете да крадат, но не знаят че има включен бебефон и ги чух. Тичам обратно в беседката с щерката, грабваме количката/и лаптопите моля ви се , така де няма да ги оставим на крадците/ и тихо, тихо излизаме на улицата. Въоръжавам малката с беберона и обяснявам ако устенцата зейнат в рев, да ги запуши с тапата и влизам за "лов на крадци". Момичета, ако си бях у дома хич и нямаше да се върна, но чуждата къща ми е поверена и не мога да стоя и да чакам да ги оберат. Признавам, че след като бебето не бе в опасност въобще и не планирах да се бия, а плахо застанах на вратата и започнах да викам "Алооо има ли някой, веднага се махайте обадих се на мъжете и те си идват /това бе лъжа, нямаха обхват, но пробвах/" и тем подобни заплашителни приказки В къщата никакво движение! Поседях, повиках и отидох при децата, но държа къщата под око и заобикалям отстрани да ги видя гадовете от къде ще се измъкнат. Съседи няма в момента. По едно време си идва стопанката, а ние боси с лаптопи и бебе в ръцете стоим пред външната врата. Веднага скачам към нея и със ококорени очи и разправям за крадците, как съм ги чула по бебефона, признавам как не съм посмяла да вляза в къщата. А нейния телефон нямам, а мъжете са се завряли някъде, подкрепление да викам от града ще са необходими 2 часа да дойдат. Полиция не посмях да викам без стопаните. Тя ме слуша, слуша и се засмя - имало хора от селото, които си приказвали с радиостанции и бебефона улавял тяхната честота!!! Все пак проверихме двете къщата, за мое успокоение и мирясах. Но голям страх брах ви казвам Въобще не мога да ви предам ужаса, който изживях. Цяла вечер ме майтапиха как съм щяла да се бия и да свия на крадците собственото бебе 
Поне ще си се насмееш сега едно хубаво, ми така де... От къде да знаеш, че бебефона хваща нечии чужди разговори... Похвала за смелостта! 
Приятелка ще пътува,на летището.Слага багажа на лентата,дава си паспорта и жената и казва че я няма в списъка.Тя е абсолютно сигурна,моли пак да проверят,понеже си е купила билета месеци по-рано.Пак проверяват-няма я.Искат и билета-тя го дава,и жената и казва-но вашия полет е утре Месеци наред тя изобщо не беше обърнала внимание че на билета пише една дата,а тя си знаеше и казваше че ще пътува на предходната.
Месеци наред тя изобщо не беше обърнала внимание че на билета пише една дата,а тя си знаеше и казваше че ще пътува на предходната. Днес...успях да пъхна картата в банкомата на мястото,където излиза разписката.Как и аз не знам.Добре че беше в работно време и охранителят на клона на банката в това време зареждал банкомата,та излезе да ми я даде...Срам...
Днес...успях да пъхна картата в банкомата на мястото,където излиза разписката.Как и аз не знам.Добре че беше в работно време и охранителят на клона на банката в това време зареждал банкомата,та излезе да ми я даде...Срам...
И аз в тази група. Ще плащам с карта паркинга на летището във Виена. Намуших без проблем картата в процепа за банкноти - ми така де, от там се плаща, кой да се сети, че картата се мушка в процепа за билета... Излезна здрава, въпреки всичко
