ДК го ''разшифровах'' като Детска Консултация... 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
ДК го ''разшифровах'' като Детска Консултация...
ДК го ''разшифровах'' като Детска Консултация...
Другата изчепка с нея е на баща й. Ще я слага на "конче" - хваща я под мишницитеее, засилва я на гореее и бааам - всичко се случва под касата на вратата
Как оживя с нас това дете, не знам.
, после цяла нощ не посмях да заспя за да гледам детето да няма последствия от удара.Преди години с бившия пътуваме през Италия, аз се изживявам като навигатор( понеже не мога да шофирам, та да съм от полза някаква) . Намирам аз един път напряко и тръгваме по него....от къде да ми хрумне, че кафявият цвят означава планина.....Та вместо да спестим някой и друг километър се въртяхме по един спираловиден път до върха на планината и после надолу посред нощите и сред сняг на парцали.....
Ха ха, и аз съм причинявала доста вреди на сина ми !
Миналата година беше с хрема, ама като казвам хрема, представяйте си вече 2-3 дни и нали знаете как нослето се изранява и отвътре, и отвън. Няма минаване, много го мъчи, а аз съм супер-майка и понеже съм чела във форума за широкото приложение на клеевата тинктура, решавам, че ще му сложа в носа няколко капки.
Нямаше да е лошо да бях прочела, че клеевата тинктура в голямата си част е спирт, а детето щеше да откачи от ужасното усещане
.
!Миналата година беше с хрема, ама като казвам хрема, представяйте си вече 2-3 дни и нали знаете как нослето се изранява и отвътре, и отвън. Няма минаване, много го мъчи, а аз съм супер-майка и понеже съм чела във форума за широкото приложение на клеевата тинктура, решавам, че ще му сложа в носа няколко капки
. Нямаше да е лошо да бях прочела, че клеевата тинктура в голямата си част е спирт, а детето щеше да откачи от ужасното усещане
. 
Както се казва "Децата оцеляват въпреки грижите, положени от родителите им"
Прополиса на мен преди време (тинейджърка бях) баща ми го приложи, ей няма такава болка а той невинно ме гледа и ми се чуди що пищя
Както се казва "Децата оцеляват въпреки грижите, положени от родителите им"
Прополиса на мен преди време (тинейджърка бях) баща ми го приложи, ей няма такава болка а той невинно ме гледа и ми се чуди що пищя
. Но дотам беше с хремата ми. Имах чувството, че мозъка ми вадят с памук. Аз се номинирам за муня, защото за пореден път се уговорих с приятели да се срещнем в един от тях (4ма приятели - 4 апартамента), но забравих в кой
. Сега ще се червя да питам в кой ще сме 
.
Малка мунена постъпка, защото само чета напоследък... Седим си на дивана, и моята Нонна споделя, че ходилото и се схванало. Седях до нея, и без да отлепям поглед от телевизора, веднага започнах да масажирам, белкем мине.. То хубаво, ама кой да знае, че това не било нейния крак? 
Малката сестричка на мъжа ми беше легнала между нас, и си мълчи милата, приятно и било...
Малката сестричка на мъжа ми беше легнала между нас, и си мълчи милата, приятно и било...
Уникална тема!
Да се посмеете малко и с мен.
Студентка съм, прибирам се вечерта от лекции, на влизане в общежитието виждам обекта на желанието (вече съпруг) споглеждаме се усмихваме се и аз си продължавам по пътя. Заставам пред асансьора,отварям вратата, влизам, натискам копчето не тръгва, повтарям операцията с копчето няколко пъти но той не тръгва. Изведнъж врата на асансьора се отвори - обекта на желанията ми ме погледна едно състрадателно и каза асансьора не работи. Потънах в земята от срам, толкова вглъбена в това да си мисля какво мисли той за мен, че забравих, че асансьора не работи.
Да се посмеете малко и с мен.
Студентка съм, прибирам се вечерта от лекции, на влизане в общежитието виждам обекта на желанието (вече съпруг) споглеждаме се усмихваме се и аз си продължавам по пътя. Заставам пред асансьора,отварям вратата, влизам, натискам копчето не тръгва, повтарям операцията с копчето няколко пъти но той не тръгва. Изведнъж врата на асансьора се отвори - обекта на желанията ми ме погледна едно състрадателно и каза асансьора не работи. Потънах в земята от срам, толкова вглъбена в това да си мисля какво мисли той за мен, че забравих, че асансьора не работи.
Снощи лягам късно, ставам рано - ще пътувам с влак.
Стоя на гарата, слънцето тъкмо напекло, слагам тъмните очила, че блести. А като ти се спи, имаш чувството, че блести още по-силно.
Влака закъснява. Ядосвам се, че ще трябва да тичам на следващата гара, защото имам смяна на влак. Но как да е, влака идва.
Качвам се аз полузаспала, все още с очила на носа. Плъзгам вратата, за да вляза във вагона, нахълтвам (по-точно си мисля, че ще нахълтам, та да седна по-скоро и да подремя) и се чува само "БАМММММ!". Половината вагон се обръща да види какво става. Мунята вместо да отвори вратата, я затваря и се опитва да влезе през нея
Отварям (вече!) вратата и почти набегом минавам през целия вагон, щото ме е срам, нали
Решавам да премина в следващия, но тъпата врата между вагоните е заяла и не се отваря напълно. Решавам да се промъкна все пак и.... се заклещвам. 
Стоя на гарата, слънцето тъкмо напекло, слагам тъмните очила, че блести. А като ти се спи, имаш чувството, че блести още по-силно.
Влака закъснява. Ядосвам се, че ще трябва да тичам на следващата гара, защото имам смяна на влак. Но как да е, влака идва.
Качвам се аз полузаспала, все още с очила на носа. Плъзгам вратата, за да вляза във вагона, нахълтвам (по-точно си мисля, че ще нахълтам, та да седна по-скоро и да подремя) и се чува само "БАМММММ!". Половината вагон се обръща да види какво става. Мунята вместо да отвори вратата, я затваря и се опитва да влезе през нея
Отварям (вече!) вратата и почти набегом минавам през целия вагон, щото ме е срам, нали
Решавам да премина в следващия, но тъпата врата между вагоните е заяла и не се отваря напълно. Решавам да се промъкна все пак и.... се заклещвам. Снощи лягам късно, ставам рано - ще пътувам с влак.
Стоя на гарата, слънцето тъкмо напекло, слагам тъмните очила, че блести. А като ти се спи, имаш чувството, че блести още по-силно.
Влака закъснява. Ядосвам се, че ще трябва да тичам на следващата гара, защото имам смяна на влак. Но как да е, влака идва.
Качвам се аз полузаспала, все още с очила на носа. Плъзгам вратата, за да вляза във вагона, нахълтвам (по-точно си мисля, че ще нахълтам, та да седна по-скоро и да подремя) и се чува само "БАМММММ!". Половината вагон се обръща да види какво става. Мунята вместо да отвори вратата, я затваря и се опитва да влезе през нея
Отварям (вече!) вратата и почти набегом минавам през целия вагон, щото ме е срам, нали Решавам да премина в следващия, но тъпата врата между вагоните е заяла и не се отваря напълно. Решавам да се промъкна все пак и.... се заклещвам.
Стоя на гарата, слънцето тъкмо напекло, слагам тъмните очила, че блести. А като ти се спи, имаш чувството, че блести още по-силно.
Влака закъснява. Ядосвам се, че ще трябва да тичам на следващата гара, защото имам смяна на влак. Но как да е, влака идва.
Качвам се аз полузаспала, все още с очила на носа. Плъзгам вратата, за да вляза във вагона, нахълтвам (по-точно си мисля, че ще нахълтам, та да седна по-скоро и да подремя) и се чува само "БАМММММ!". Половината вагон се обръща да види какво става. Мунята вместо да отвори вратата, я затваря и се опитва да влезе през нея
Отварям (вече!) вратата и почти набегом минавам през целия вагон, щото ме е срам, нали
Решавам да премина в следващия, но тъпата врата между вагоните е заяла и не се отваря напълно. Решавам да се промъкна все пак и.... се заклещвам. 
Пък аз вчера с детето, отивам да купя сладолед и ще ходим на сладка приказка у приятелка.Паркирам точно пред входа на магазина и на бегом до хладилниците, на касата и беш към колата с ключ в ръка, че жегата е страшна . Вкарвам ключа- не ще да завърти 
Мъчих, бутах , блъсках, ръчках- не ще.Хайде после на другата врата и там ударих на камък.Взе да ми прималява, че сме мнооого далеч от дома, за нас от там транспорт няма. Детето да го влача в такава жега до наша спирка е кошмар, ще го опека живо. Да звънна на моя, ще ми държи конско и без друго не може да ми помогне.И докато седя и ровя в ключалката с тия мисли в главицата , забелязвам, че тапицерията на седалките е друга.А то от слънцето стъклата блестят и аз с мозък по-разтопен и от сладоледа, не съм разбрала, че моята кола е през две други в дясно.То само от блясъка на стъклата трябваше да ми светне, че моите са толкова мръсни, никакво слънце не отразяват Така се смях на себе си, добре, че колата нямаше аларма и нямаше хора да ме гледат.
Мъчих, бутах , блъсках, ръчках- не ще.Хайде после на другата врата и там ударих на камък.Взе да ми прималява, че сме мнооого далеч от дома, за нас от там транспорт няма. Детето да го влача в такава жега до наша спирка е кошмар, ще го опека живо. Да звънна на моя, ще ми държи конско и без друго не може да ми помогне.И докато седя и ровя в ключалката с тия мисли в главицата , забелязвам, че тапицерията на седалките е друга.А то от слънцето стъклата блестят и аз с мозък по-разтопен и от сладоледа, не съм разбрала, че моята кола е през две други в дясно.То само от блясъка на стъклата трябваше да ми светне, че моите са толкова мръсни, никакво слънце не отразяват Така се смях на себе си, добре, че колата нямаше аларма и нямаше хора да ме гледат. Снощи лягам късно, ставам рано - ще пътувам с влак.
Стоя на гарата, слънцето тъкмо напекло, слагам тъмните очила, че блести. А като ти се спи, имаш чувството, че блести още по-силно.
Влака закъснява. Ядосвам се, че ще трябва да тичам на следващата гара, защото имам смяна на влак. Но как да е, влака идва.
Качвам се аз полузаспала, все още с очила на носа. Плъзгам вратата, за да вляза във вагона, нахълтвам (по-точно си мисля, че ще нахълтам, та да седна по-скоро и да подремя) и се чува само "БАМММММ!". Половината вагон се обръща да види какво става. Мунята вместо да отвори вратата, я затваря и се опитва да влезе през нея
Отварям (вече!) вратата и почти набегом минавам през целия вагон, щото ме е срам, нали Решавам да премина в следващия, но тъпата врата между вагоните е заяла и не се отваря напълно. Решавам да се промъкна все пак и.... се заклещвам.
Стоя на гарата, слънцето тъкмо напекло, слагам тъмните очила, че блести. А като ти се спи, имаш чувството, че блести още по-силно.
Влака закъснява. Ядосвам се, че ще трябва да тичам на следващата гара, защото имам смяна на влак. Но как да е, влака идва.
Качвам се аз полузаспала, все още с очила на носа. Плъзгам вратата, за да вляза във вагона, нахълтвам (по-точно си мисля, че ще нахълтам, та да седна по-скоро и да подремя) и се чува само "БАМММММ!". Половината вагон се обръща да види какво става. Мунята вместо да отвори вратата, я затваря и се опитва да влезе през нея
Отварям (вече!) вратата и почти набегом минавам през целия вагон, щото ме е срам, нали
Решавам да премина в следващия, но тъпата врата между вагоните е заяла и не се отваря напълно. Решавам да се промъкна все пак и.... се заклещвам.
Ще упътвам едни чужденци петък вечер в София. Питат ме - къде е бар еди кой си, намираме се на ъгъла на Раковски и Славянска. Аз не съм пила, не е много късно, че да съм неадекватна, а въпросният бар се намира на Цар Освободител. Но в момента на питането мозъкът ми буквално блокира, започвам да се въртя като пумпал. Първия път се опитах да ги накарам да се върнат по Славянска, а едното момче се опитва да ми помогне с упътването, като ми казва, че имало площадче пред бара. Аз площдачето го знам, ама как ви кажа да стигнете до него не ми идва на ум. В моментен проблясък се обръщам в правилната посока и казвам, че трябва да вървят нататък, но не много убедено. После пак се връщам към старата си версия за Славянска. Така след няколко пъти сменяне на версията, накъде, аджеба, да вървят и неубедително пелтечене от моя страна, ме потупаха снизходително по рамото, смеейки се и заявиха - ще попитаме някой друг.
А се имам за познавачка на центъра на София.
А се имам за познавачка на центъра на София.