Номинации за най-голяма муня

Лятото, когато съквартирантите ни бяха на море, ни бяха казали, че можем да вземем техния голям, хубав нов тв, за да гледаме олимипадата. Та взехме го, наредихме го на бюрото ми, кабелите някъде заедно с кабелите на компа ми. Върнахме им го като се върнаха от море. В началото на септември решавам аз да преговарям и да правя изостанали курсови, пускам компютъра - ц. Сетих се, че нещо сме разместили кабелите като сме взели тв-то, но хич не разбирам аз от кабели и си викам, че като си дойде милото, ще му кажа да го оправи. Много ясно си спомням, че му казах да ги оправи същата вечер.
Днес, месец по-късно, 1 ден преди началото на учебната година, аз се присещам и започвам да намилам - "Тиии, като не ми оправи компютъраааа, аз сега като ида в университета - нищо няма да помня, трябва да ми го оправиш, та поне домашните да мога да пиша. Той  Аз ???  .Той - "Ами аз го оправих още на другия ден след като ми каза, даже ти бях разчистил бюрото, да си работиш спокойно и се чудех защо нищо не подхващаш." Аз  . Никакъв, абсолютно никакъв спомен нямам ни кога и как го е оправил, ни от разчистено бюро  Обаче цъквам компютъра и - воала, работи. Сигурно е от бременния мозък.

Ео, хаха. 
В къщи редовно се караме с мъжа ми, че той ми е казал нещо, а аз нито съм го чула, нито разбрала. ) Както и обратното. Аз му говоря, той не чува.

Вчера в колата имахме уникален разговор.
Той - Взе ли месо?
Аз - (пуля се, защото нямам никакъв спомен за никакво месо)
 - Месо за ядене
(вече си мисля, че вероятно ми е казал да купя месо, но изобщо не съм го чула, или съм забравила).
Съответно троснато отговарям
 - Има 2пакета месо в камерата, какъв е проблема?
Явно ми е бил казал нещо съвсем друго, но така и не успях да разбера какво, а и вече бяхме стигнали където трябва и реших по-бързо да сляза от колата. )))))

abadonka,смях се със сълзи на твоята история
  А историите със сгрешените букви ме подсетиха,че в телефона си бях записала номер на някаква госпожа със звучното име Радка.Бях го написала на кирилица.След време се ровичкам из указателя и попадам на въпросното име,но го чета на латиница и не мога да се сетя защо съм запаметила нечий номер с името ПАТКА  

И какъв точно е смисъла? 

btw = by the way = между другото
wtf = what the fuck = превеждаш си го сама, предполагам?

Смисълът е, че покрай опита ми да се правя на интересна, използвайки съкращения-чуждици, писмото ми звучеше като диалог от филм на Спайк Лий. Човещинка... 

Идентична ситуация, само дето момчето се казваше Ганчо, а аз(убедена, че нещо ме бъзика) се представих за Априлка....Само дето на другия ден почти всички ме знаеха като Априлка   (бях на гости на приятелка в Чирпан).....
а аз пък в ученическите ми години в трамвая, докато се опитвах да пробия към вратата, изпуснах ръката на най-добрата ми приятелка и в опитите си да я хвана отново докопах за пакета един негър.....Ама докато разбера какво съм хванала добре го опипах- срам, срам, голям срам..... 

Имах позната с името Луна. Когато се запознаваше с някое момче, редовно се получаваше такъв диалог:
- Здравей, приятно ми е. Аз съм Луна.
- О, и на мен. Аз съм Марс.
Имаше и вариации - Юпитер, Сатурн и т.н. 

Аз се запознах в дискотека преди години с един Ромео, и ме напуши на смях, та се представих като Жулиета. На момчето явно толкова му беше писнало от бъзици, че грам внимание не ми обърна.

И аз имах такъв случай в дискотека. Идва някакъв навлек, а аз отегчена вече от такива го питам :
-Ти пък кой си?А той ми отговаря : - Койчо. Аз още по ядосана от тъпото му остроумие започвам да се заяждам. Стигна се до идентифициране с лична карта, оказа се че господина наистина се казва така

Изчетох всичките 255 страници и реших и аз да се регистрирам и да споделя своите муньовщини.
Когато племенницата ми беше малка, не можеше да си казва името (Йоанна),а казваше Нана и от тогава всички от семейството се обръщаме така към нея. И така сега да разкажа историята... Брат ми ме помоли да взема малката от градина,че щял да закъснее и нямало да може да я вземе навреме.Казва ми той как се казва групата й , на кой етаж е и как се казва госпожата. Отивам аз на съответния етаж и гледам на вратата пише групата ,която търся. Отварям вратата, казвам добър ден и казвам на госпожата ,че съм дошла за Нана и ,че аз съм леля й. Госпожата ме гледа така  и казва,че тук дете с такова име няма и ,че сигурно греша групата. Аз я питам "това група еди коя си ли е",тя ми казва "да",а вие госпожа еди коя си ли сте и тя "да".Казвам  й ,че няма грешка и ,че от тук  са ми казали да взема детето,което се казва Нана. Тя любезно ме покани да огледам стаята, за да видя дали момичето ,което търся е там.Еми нямаше я.Започнах да се чудя какво става,докато по едно време не усещам как някой ме дърпа за блузата,гледам Нана. Започва да ми се радва, че идвам да я взема. Казвам на госпожата "ето го детето ,за което ви говорих",а тя ми казва ,че това дете не се казва Нана ,а Йоанна Брех,почувствах се много тъпо. Все пак жената няма от къде да знае ,че така й казваме на малката. За нея детето се казва Йоанна ,а Нана е съвсем друго име.
И да уточня,че малката е била до WC-то и за това не съм я видяла в стаята. 

По повод запознаването с хора със странни имена - запознават ме с едно момиче, което се казва Спаска, при което аз се изцепвам - "а, значи ти си добрата ламя Спаска". Не й хареса шегата ми 

Една моя приятелка , така се скара веднъж с едно момиче , което се представи като Македонка ... На шовинистично настроената ми приятелка и се сторило , че девойката я дразни нарочно и се стигна дотам , че Македонка вече разплакана е викала свидетели да потвърдят как се казва ...

Иначе аз познавам един Спартак , който много бъзици отнася , но и никак не му отива героичното име .

Елия, и аз като студентка познавах една Македонка.)