На работа сме аз и още двама колеги. Работата беше такава, че до много късно седим, будуваме, обикаляме, леко пиянстваме и тежко изтрещяваме. Единият колега беше страшен шегаджия и с него все едни номера си погаждахме, весело да става. Другият колега, срамежлив, сериозен, само ни гледа и ни се черви на глупостите.
Една вечер гледам, на един стол, мъжки дрехи накуп и отдолу - обувки.
Викам си: Тоя пак е измислил някоя идиотщина, ще вземе сигурно гол да изскочи отнякъде и да ми изкара акъла, ама ще види той! Намотавам дрехите, взимам и обувките и ги скривам.
Вървя си и си свиркам, и гледам, майтапчията се задава насреща ми (облечен), хили се и вика: „Направил съм ти еротично чайче.“ (Да не люскаме все алкохол, щот' е непрофесионално, си имахме един служебен ароматичен чай.) Сядаме с колегата, аз си взимам чая и се чудя: „Боже, ама аз на кой окрадох дрехите?!“
После: „Боже, ама кой ходи гол тука?!“ Колегата си изпи чая и става да тръгва по задачи. Мен ме хваща страх и викам: „Недей, стой тука!“
Подейства ли ти чая...?
- Абе, идиот, стига глупости, бе! - и му разправям за дрехите.
((Хем сме само трима редовни стражи, хем все таласъми и караконджули ни се привиждаха (и за разкош се забавлявахме да се стряскаме и да си крещим „Уааа!“))
И колегата почва да се чуди, щото ние бяхме на отдалечено място, до доста късно, аз често пъти оставах сама, и да се развикам нещо, те докато дойдат, някой да ми е светил маслото до тогава. Седим двамата и се ослушваме.
По едно време изскача срамежливия колега по слип. Ние го гледаме, той ни гледа, черви се кат' домат и по едно време:
- Нещо ме ухапа. През дънките! Отидох да се мажа с едно антикомарно и сега ми няма дрехите! ТУКА ИМА НЯКОЙ!
Добре че, каквото стане във втора смяна си остава във втора смяна.
Една вечер гледам, на един стол, мъжки дрехи накуп и отдолу - обувки.
Викам си: Тоя пак е измислил някоя идиотщина, ще вземе сигурно гол да изскочи отнякъде и да ми изкара акъла, ама ще види той! Намотавам дрехите, взимам и обувките и ги скривам.
Вървя си и си свиркам, и гледам, майтапчията се задава насреща ми (облечен), хили се и вика: „Направил съм ти еротично чайче.“ (Да не люскаме все алкохол, щот' е непрофесионално, си имахме един служебен ароматичен чай.) Сядаме с колегата, аз си взимам чая и се чудя: „Боже, ама аз на кой окрадох дрехите?!“
После: „Боже, ама кой ходи гол тука?!“ Колегата си изпи чая и става да тръгва по задачи. Мен ме хваща страх и викам: „Недей, стой тука!“
Подейства ли ти чая...?
- Абе, идиот, стига глупости, бе! - и му разправям за дрехите.
((Хем сме само трима редовни стражи, хем все таласъми и караконджули ни се привиждаха (и за разкош се забавлявахме да се стряскаме и да си крещим „Уааа!“))
И колегата почва да се чуди, щото ние бяхме на отдалечено място, до доста късно, аз често пъти оставах сама, и да се развикам нещо, те докато дойдат, някой да ми е светил маслото до тогава. Седим двамата и се ослушваме.
По едно време изскача срамежливия колега по слип. Ние го гледаме, той ни гледа, черви се кат' домат и по едно време:
- Нещо ме ухапа. През дънките! Отидох да се мажа с едно антикомарно и сега ми няма дрехите! ТУКА ИМА НЯКОЙ!
Добре че, каквото стане във втора смяна си остава във втора смяна.
Но си бях виновна и търпя. Всичко щеше да е много хубаво, ако историята нямаше продължение. За мой късмет космонавта Георги Иванов тъкмо се беше върнал и навсякъде се честваше. Та на другия ден трябваше и ние / училището ни/ да го поздравим за подвига. И пак всичко щеше да е много хубаво, ако не ме бяха избрали точно мен да кажа едно героично стихотворение на сцената в зала България. Опитах да обясня през подутите си устни на учителките, че това за мен ще е невъзможно, но не намерих разбиране, защото никой друг не беше учил въпросното стихотворение. И всичко пак щеше да е добре, ако майка ми не ме мажеше непрекъснато с йод, за дезинфекцира мястото. И така....................... представете си:
И все пак изфъфлих стихотворението.............. под мустак 
))) 
На всичкото отгоре мъжът ми преди месец е купил почти чисто нов Мерцедес, един такъв сребрист, лъскав............ как няма да иде с него и да го паркира пред бара. Речено сторено. Всичко добре, но пустия му Мерцедес е със задно предаване и широки гуми и няма тръгване, хора, врътка се, като една балерина с дупето а у лево, а у десно. Изгонва ни той от колата да сме бутали............... и ние според балерината бутаме в лево да я върнем на улицата, после в десно, щото пак да я върнем....................... Разгеле сле час сме я до бутали до бара. Естествено без прически, защото снега не спира, и ние вече сме заприличали на мокри кокошки, въпреки лисичите ни палта. Нищо, нали сме на Банско, в бара, ще купунясваме. Вече е време да си тръгваме, а на вън продължава да вали. Което значи, че ще трябва да си до бутаме Мерцедеса обратно 
Забиваме се отзад и започваме. Бутаме, тя леко подскача, аз падам. Бутаме, тя леко подскача, аз падам............. и така не броих колко пъти / само прецених, защото месеци наред имах синини на колената/, но в един момент чувам един силен, мъжки, пиянски глас:
