Номинации за най-голяма муня

XXX_ 

С приятелки сме излезнали да вечеряме и ще се прибираме, набирам аз такси - отсреща приятен мъжки глас /за част от секундата ми става странно, че вдига мъж/ и аз "Добър вечер може ли една кола за еди-къде си до..." и отсрещната страна "Тук е общинска охрана"... най-вероятно са ме помислили за пияна, а моите дружки се напикаха от смях.

XXX_ странен метод за епилиране, ама обратния вариант си е направо гаден сигурно.

Звъня преди половин час на родителите на детенце от класа на сина ми, за да потвърдим присъствието ни на предстоящия рожден ден. При отварянето на разговора се чува мъжки глас "Ало". Почвам аз културно:
- Добър вечер, обажда се ... Майка съм на .... С бащата на ... ли разговарям?
От другата страна ме отстрелват кратко и ясно:
- Не! Аз съм ... от чайната на Мальовица!
Пожелах му топла вечер на човека и се извиних за притеснението.

Привет,
Тази тема винаги ми приповдига  настроението, страхотни истории и още по-страхотно разказани.
Докато четях последните истории, се сетих за една моя преди доста години. Бях ученичка и отивам с майка ми и една нейна приятелка на едно изложение за дрехи. Доволна от обикалянето и покупките казах, че трябва да тръгвам и че имам уговорка да ходя у гаджето. Оставих ги да си обикалят, но чантите с покупките взех  с мен (все пак трябва да се похваля с новите придобивки) и тръгнах. Не щеш ли, ми се чупи тока на обувката. Едно тюхкане, гаджето не живее далече, нооо с този ток няма как и махнах на първото такси. Спря човекът, без да му дам никаква възможност да каже каквото и да било, седнах на първата седалка в колата, преметнах торбите и му казах: "Добър ден, карайте в посока към стадиона, пък аз ще Ви кажа къде точно трябва да ме оставите." Шофьорът тръгна и а аз видимо щастлива и спокойна, че успях бързо да реша проблема, си се настаних удобно и дори се усмихвах. Почна да ме гледа втренчено и с мазен глас ми казва: "Ти от къде си?" Аз: Ми от тук съм си, от къде да съм! Той продължава: "Ама от града или от някъде от околностите?" Поглеждам го вече, видимо подразнена от този въпрос и казвам: "Да, защо?", а на акъла си викам: "Тоя пък на к'ъв се прави, ама хайде няма да се зъбя.." "Мии, питам ей така." И така задаваше някакви тъпи въпроси, нямах търпение да слезна от таксито. Добре, че пътуването трая много малко. Стигнахме до гаджето, а той на терасата и ме гледа накриво. "Викам си ето пък и този, скиснал, кво им става на тия хора днес.... ". Опитвам се някак си да си извадя портмонето да платя и гледам апарата....ама  такъв няма. Продължавам да оглеждам, да не би случайно да е монтиран на друго място- тук апарат, там апарат....няма апарат.
Еее, този прекалява значи и апаратът не си е включил...но както и да е... Казвам: Колко Ви дължа? Той ми казва, усмихвайки се: "Нищо не ми дължиш..." Аз: "Ама не, моля Ви, как така нищо... " Ей, така нищо..." "Не може така..." и пак настоявайки, изведнъж ми просветна: "ТА ТОВА НЕ Е ТАКСИ"! Гледах стреснато ту шофьора, ту гаджето, ту шофьора, ту гаджето... Единият се усмихва, другият ме гледа с най-смразяващия поглед на света...Идеше ми да му кажа: ..карай обратно към нас", ама смея ли!  . Изсулих се барабар с торбите, повтаряйки извинявай на шофьора и същевременно обяснявайки си въпросите му и физиономията на гаджето...Стъпките до тях ми се сториха най-дългото разстояние на света. За капак на всичко после разбрах и че това била колата на един, който ме сваляше много настоятелно, а "личния ми шофьор" , който си ме докара, беше негов приятел...гаджето ми побесняваше само като го видеше тоя, аз пък взех че му се качих и в колата. Голям скандал, голямо чудо...Ама какво да направя, че ми се счупи токът, а пък на този младеж колата-жълта...

shakri   

Напомнихте ми за едни ученически неволи... Идва Коледа, по този повод в училище се организира пиеса и 3 дена след нея маскен бал! Били сме втори или трети клас. Правим гирлянди, тръпнем, репетираме... За маскения бал аз се заинатявам - Касандра ще съм! Тогава ни костюми, ни нищо, не е като сега. Кой имаше някоя маска изработена от картон, добре е. Но аз ще съм Касандра и точка - майка ми поема "Мисията невъзможна". И идва първо време за представлението - аз явно бях много талантлива, защото ми беше дадена главната роля... ама мъжката  На стопанина на къщата  С най-много реплики, с всичко се справям, навлекли са ме с едни цървули, едни костюми, калпака, всичко точно, но учителката решава, че не приличам много на стопанин въпреки дегизировката (сети се тя  ), аз не бях супер навита за тази роля, нищо че беше най-главната. И се започва едно вайкане, докато едната учителка и майка ми не провели спешен консултативен съвет и то лесно бе - мустаци трябват! Има 5 минути до излизане! Къде ти мустаци!? И като извадиха един черен молив и храс-прас нарисуваха ме! Излизаме ние, играя аз, идва кулуминацията - влиза Дядо Мраз и аз трябва да му кажа 1000 реплики, а стопанката (поне тя беше жена, можеше мъж да сложат) държи едно менче. И аз защо по дяволите се погледнах в менчето, като видях тия ми ти мустаци, ама те нарисували едни огромни до ушите, завити, гайтани!  Леле като се разстроих, още тогава бях със силно развито чувство за външен вид  Дядо Мраз ми вика "Стопаниноооо...", а аз като си глътнах граматиката и като ми се дорева, защото съм с мустаци и едва се сдържам и след цялото ми рецитиране с престорен мъжки глас като продължих с един фалцет, ем хленча, ем ги мразя всички! Публиката - 

... но това е началото. Идва деня за маскения бал - майка ми намерила циганска пола досущ като на Касандра! Но, тук идва но-то! Оказа се, че обувките ми пропускат (тези с токче от 2 пръста, най-лепите ми  ) и майка ми ме обу в МАРАТОНКИ, а роклята до глезените - баща ми избухна от смях на излизане и каза "Истинска циганка  ", но нееее, това не е всичко. Помните ли мустаците, които ми нарисуваха 3 дена по-рано... били с химически молив и няма триене! Цялостната ми визия беше прическа, избледнели мустаци, рокля уау и... бели маратонки. Много ревах, много...

Представих си избелените мустаци и белите маратонки  Но поне си била неузнаваема.


Аз имам спомени как ревах след като сама се бях дегизирала с химическия молив на леля ми по клепачите и веждите, че и сенки зелени си бях намацала а за разкош по бузите размазано червило и то не какво да е пробвах зелено (електриково беше)нс едната буза и ярко червено на другата  Да съм била на 4 години тогава. Леля не ми даваше да и пипам тоалетката в коридора и аз нали ми е забранено всичко разместих  , след като и нахапах 2-3 червила (редовния ми номер и до днес ми се напомня за тези набези като малка  ), реших да се "гримирам" като леля  Прабаба ми, която ме гледаше тогава щеше да припадне като ме видя такава "хубавица" 

Много са сладки детските изцепки, бегло загатващи в каква муня ще се превърне девойчето след някоя и друга година 
Към 8-ми - 9-ти клас имах период, в който се бунтувах срещу всичко и всички. Никой не ме разбираше (не че някой би могъл изобщо, но това е отделен въпрос), никой не вдяваше посланията на съдраните ми и закопчани с 254863 безопасни игли дънки и огромните ми кубинки, а за капак и нашите не искаха да ми купят истинско кожено рокерско яке.
Та реших аз да се изразя максимално ясно - с послание написано със спрей на стената в хола.
Намерих отнякъде някакъв червен спрей (блажна боя), раздрусах го хубаво и ще започвам да творя, ама това пусто нещо не ще да пръска. Свалям дюзата, гледам тръбичката и ми се вижда нещо запушена. Реших, че едно шило ще е идеалния инструмент за отпушване и с невероятен замах и всичка сила го натиснах в тръбичката, опряла гръб в нарочената за мое платно стена.
Че като пръсна тоя ми ти спрей - право в лицето и косата ми, че не можах и да го спра веднага. Главата ми се беше отпечатала като шаблон на стената - около нея опръскано с червено и в суматохата една омазана ръка бях цапнала там някъде, но това беше най-малкия (за мен) проблем. Цялото ми лице (слава Богу някакъв рефлекс съм извадила, та съм успяла да си затворя очите), косата ми отпред, бретона, който се опитвах да пусна дълъг - всичко в боя. В първоначалния си шок съм си отметнала бретона нагоре от очите и понеже спрея сравнително бързо съхне, той си беше останал в това положение. Не знам дали можете да си представите картинката изобщо...
Идея си нямах как да се изчистя и след като пробвах с това онова, но без ефект започнах да се чудя да се самоубия ли, или да се острижа 0 номер, щото косата ми беше станала на кокал. Уви, нямах много време за размисъл, защото трябваше да тръгвам към училище - втора смяна и за да е пълен купона първия час имахме при класната. Нямаше как да се чупя, защото вече бях прехвърлила всички допустими граници и на неизвинени и на извинени отсъствия и се понесох като карикатура, нахлупила качулката на някакъв суичер. Е няма такъв срам какъвто брах по улиците и в тролея, просто не е истина. Пристигнах мааалко преди да почнем и съвсем естествено предизвиках пълен фурор в училище. Класната като ме видя се разрева от смях направо. Размаза и се грима и ми вика: "Ето, сега виж колко много си приличаме!", хвана ме под ръчичка и ме помъкна нанякъде из коридорите. Тъкмо обмислях в кое кьоше да я убия, дето така се хилеше и стигнахме в кабинета по трудово, където с учителя и едно шише разредител ми върнаха човешкия облик, да са живи и здрави!
Междувременно вкъщи, майка ми се прибрала и познайте дали не беше почти получила инфаркт виждайки червени пръски и "кървав" отпечатък от ръка на стената. Причерняло и, и опитвайки се да се добере до телефона да се обажда в полицията се спънала в спрея с шилото, та и светнало, че положението не е съвсем такова, каквото изглеждало.
Много, ама много подигравки отнесох от нашите тогава, че и сега отвреме-навреме си правят гаргара с мене на тая тема 

 

Таря, жива и здрава да си. 

  Бунтовник без кауза

Хахахах... Таря...голяма работа си..хахах

Таря, оправи ми настроението 
Благодаря.   

 Корема ме боли вече от смях, при все че на порции те четох Таря   

Таря,  
Знам, че дъщеря ми ще се бунтува, но дано не преживея това, което е преживяла майка ти и дано има около нея хора като класната ти

Таря! Просто уникално!!!!